Там и назад от Париж
Париж е голям град.
Всичко му е голямо. Сградите, фасадите, улиците, булевардите, малките му улички и те големи. Разстоянието до центъра на града от мястото на което бях аз също беше голямо.Някъде 20-30 минути с влака и автобуса, при силен попътен вятър.
Какво видях от Париж – едно голямо нищо! През деня съм в офиса и имам сериозни занимания, вечерта се занимавам с колеги и едвам успях да се откопча две вечери – едната вечер слязохме до Шан-з-Елизе и минахме покрай Градините Тюлери и Лувъра, втората – когато Гери ме качи на Айфеловата кула. Това беше. Гери видя повече от Париж от мен – тя имаше още няколко часа преднина в разходките.
Срам голям. Много ме е яд! Ама така е – не съм на почивка, на работа съм там. Пък и доста поработихме.
Силно впечатление ми направи идиотската система на техния градски транспорт – такива спагети през живота си не съм си представял че може да има – само мрежата на влаковете дори да вземем си е сложно нещо. Това са 3 линии всяка от които се разклонява в двата си края. Получава се сложна плетка. Метрото е като трамвай под земята – по-дребни влакчета, доста по-на плитко – тук там се пресичат с големите влакове. Където се пресекат повече от две линии на подземния транспорт се получава гара – дом на къртици, от който къртиците са се изнесли защото им е станало сложно. Няма да започвам за автобусните линии. Само ще спомена че автобусите са им горе долу приятни, но страдат от хроничните задръствания. Друго нещо – много черни. Не си мисля лоши работи по тоя повод, но – много черни… И други имигранти също има много. Общо взето беличките са към половината от пейзажа.
Като цяло Парижани са по-приятни от ония по “лазурния бряг”. Примерно – не им знаеш езика и се опитваш да измъкнеш инфо за посоките – той се опитва да те разбере и къде с неговия половинчат английски къде с международния език на жестовете плюс карта се преборвате с проблема. Да не говорим, че доста приказват сносен английски.
Париж не е много чист град. Прага е по-чиста. Мюнхен е най-чист.
Джаджата ми помогна много – бъркам си в джоба и след малко знам къде съм на картата и на къде трябва да вървя за да стигна до там. Хартиените карти имат много силни страни, но за сега не могат да ти кажат къде си. Добре е да си имаш и двете – картите са специализирани, докато GPS софтуера за сега е ограничен малко… (например – спирките ги има, но не и линиите, влаковете ги има, но не и автобусите, … )
За Джаджата си намерих UFO и сега си джиткам като в 8кл.
