Към Париж
Деня си започнах както всеки нормален неделен ден напоследък – бавничко. Полечка си подредих багажа, и старателно си изкопах от Интернет маршрутите от предварително намерените сайтове. Всичко както трябва… Имах голямо притеснение че понеже самолета ми ще пристигне късничко към 18:10, ще видя зор с транспорта. Чух че самото летище си е проблем – някакво сериозно бъркане падало докато се ориентираш из всичките терминали и незнам какво си. Влаковете сървят до по нощите а и автобуса ще догоня но все пак.. дори и час да се бавя по летището 19 часа не е твърде късно да почна да пътувам из Париж. Подготвих всичко, изкарах инфото с всички имена на спирки които минавам и транспорта който ме интересува. Абе изобщо много подготовка.
Сметнах че за да си имам 2 часа на летището в Прага трябва да тръгна три часа по-рано от вкъщи. Тоест в 15, може и малко по-рано.
Предната вечер ме насра пиле докато си летеше, олях се с мляко точно преди да изляза за летището, върнах се 4 пъти от вратата за да проверя един по един всички по-важни възли из апартамента.
Като стигнах на летището се оказа че съм яко тъп и забележителен късметлия (хм… цял живот?!).
Оказа се че аз, като последен идиот, цял ден съм си мислил за часа на пристигане на летището в Париж, не за излитането от Прага! Излитането по разписание беше 16:05, на чек ин-а бях в точно 4:20. Малката подробност – полета бил с 40 минути закъснение. Успях да се класирам точно като отвориха гейта.
Летището Шарл де Гол се оказа порядъчно омотано. Или поне терминала който аз видях беше. Независимо от това се оправих, не без помощта на две какички от информацията. Ходи се много, иначе няма страшно. Ако си и намериш някое табло с карта на термианла всичко се намества.
В Париж можеш да ползваш влак, метро, и накрая – наземен транспорт. Моята конфигурация включваше две линии влак и една автобус. Бога ми всяка спирчица на влака си беше с по 4 перона минимум. От летището се метнах на някаква “експресна” композиция която адски притеснително пропусна всички спирки чак до центъра – изкочих в момента в който реши да спре. 15 минути проучаване доказаха че съм подрънил с една спирка… Наместих се и се извозих до автобуса без повече проблеми. Намерих и автобуса за 10-ина минути и даже успях да сляза където трябва.
Вече спокоен си седнах на тротоара и извадих Джаджата. Така де – трябва да съм на малко разстояние от глупавия хотел. Избрах предварително набрания адрес, изчаках да намери сателитите по небето и пуснах да ме води. Джаджата ми каза че съм пристигнал – обърнах се и си видях хотела, За пръв път получих усещане че сграда ми се присмива.
Е… Добре дошъл в Париж, а?
September 11th, 2007 at 10:47 am