Kamen's blog

Не е лошо човек да знае как да си пусне пералнята за съответната дреха.
Полезен линк за тези, които забравят кое – какво значи на етикетчето тук.

Купих си платка с процесор, харддиск, захранване и модул памет. Сглобих ги в картонена кутия, направих дупки за да се охлажда. Инсталирах Slackware, подредих връзката към мрежата и сега ще си преточа албума със снимките. Ще нахвърлям и другите малки парченца информация от които не съм имал смелостта да се отърва. Ще имам какво да правя по темата още доста време…

Днес се разходих по едни магазини, купих си две ризи, един флакон черна боя-мат и ролка хартиено тиксо. На прибиране вечерях с румънеца и жена му. Докато бях още смел (две бири и добра вечеря) облепих лаптопа с лепенка и хартия и го боядисах. Не съм нанасял 7 слоя с междинно изсъхване, не съм чакал по 30 минути между слоевете, не го изчаках 24 часа за да “се хване”. Разлепих хартията и поочистих тук-там което не ми допадна най-много. Резултата ми допада. Прилича малко на преден капак на Форд Мустанг 68 (или 62 – за оня “класическия” говоря). Може да помисля за някаква форма на капсулиращ лак. Май има и такова. Ще видим… Може и други боички да си купя!

Тази Събота аз, Адриан и жена му ходихме на разходка до Пилзен.
Интересни неща:
Там е фабриката където се произвежда всяка втора бира изпита в Чехия. (мноооого и все добра бира)
И Пилзнер и Гамбринос се бутилират там.
Има голяма катедрала, с 103 метра висока кула.
Голям индустриален център – Шкода има големи заводи там, много жълти концерни също имат фабрики, има и много дребни производители – поддоставчици на големите…

Особеното беше че гостувах на Павел – цялата работа беше организирана от него. Билети от Прага до Пилзен, разпечатки-пищови с по-интересните моменти по града, проверил музеите кой кога и дали работи…

Разходи ни из центъра, качи ни на кулата, заведе ни на тур на подземията в Пилзен, обяд на много добро място с градина и отлична кухня. Следобеда ходихме на още по-интересно място тур-обиколка на фабриката Пилзнер. Тура беше 2 часа и беше уникален – включваше бира специално правена по старата рецепта със старите технологии и всичко – само за посетителите на тура (не се продава). Мултимедии и разни други работи… лудница… А бирата беше – абе много различна. Сипваше ни я един чичо с канелка завинтена в една бъчва. Тук-там имаше малки кътове с филмчета за част от процеса. Едновременно вървяха няколко групи – Немски, Английски, Чешки – тези поне чух (на входа имаше повече флагчета). Групите се задминаваха непрекъснато, а всяко място където се спира да се гледа или слуша го има повторено за да може да върви още една група в същото време.
Самата фабрика беше сън – няма толкова чисти и подредени аптеки. Около бутилиращата инсталация се мотаха двама – трима бачкатори които се чудеха какво да правят. В залата с първичния процес – подготовката на първа ферментация нямаше никой. Фабриката бачка на пълна скорост, а наоколо няма кой да попиташ колко е часа.
Напред-назад из фабриката ни разкарваше един автобус – специално за не губим време за ходене между цеховете.
Видяхме два цеха с производство и подземията, които се ползват днес само за туристически обиколки. Преди там е ферментирала бирата в огромни бъчви. На една стена имаше опъната голяма схема с помещенията. С червена линийка беше отбелязан маршрута на тура – просто едно нищо на фона на голям лабиринт… Все едно някой е влязъл, походил е мъничко и се е върнал обратно, щото е видял че няма шанс да обиколи всичко.
За последно десет влязохме в един ресторант да похапнем. В центъра на масата имаше 3 чучура за бира и терминал за поръчки – нацъкваш си надениците с картофки и след малко пристига келнера с поръчката.
Пристигнах в Пилзен в 10 сутринта и си тръгнах в 19. Беше супер.

Мисля че Дани е основен виновник за това Павел да ни разведе така. Много впечатлен младежа… За тези които са видели Павел – неговата мацка е почти една глава по-ниска от него, русолява е и се казва Михаела (Миша).

Ако в Гугъл пуснете фразата “Yes Minister” ви залива информация,
само за един единствен обект (само по себе си това е удивително).

http://www.yes-minister.com/

http://www.bbc.co.uk/comedy/yesminister/index.shtml

http://en.wikipedia.org/wiki/Yes_Minister

IMDB поддържа 9.0/10.0 оценка за този сериал от 1980 година.

http://www.imdb.com/title/tt0080306/

Знаех за него, дори съм гледал някоя и друга серия преди време, но наскоро придобих две CD-та със сериите. Политиката и политиците, освен повод за леко неразположение с намек за предстояща диария, могат да са и добър източник на забавление. Избран От Народа изведнъж придобива ново звучене, осъзнаваш че довчерашния Станко Комбайнера не може да стане за до довечера видния интелектуалец господин Станков. Усещаш малката грешка в предрасъдъците на циментираните мозъци…
Особен английски хумор – доза реалност наред с доза абсурд.

Сериалчето е готино, ако ви попадне гледайте го.

Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник….

“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.

Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.

Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”

Честно, не съм го писал аз!

Приказвах с моя колега – румънеца и жена му. Двамата разправят че БГ е цвете сравнена с Румъния. Каква корупция, колко масово се краде, как не стават за нищо управниците и колко дебели са им станали гушите. Чак ми стана драго че не е най-дълбоката дупка България… Ама се сетих за вълнистото Цариградско и си дадох сметка, че ако нашата глупава магистрала я нямаше от по Татово време, и до сега щяхме да жулим подбалканския.
Откакто си детронирахме Тато – РМДта, ДПСта, кредитни милионери и фрапиращо лош асфалт малко преди избори. Преди сив соц-комунизъм, сега кафяв канибализъм. Аз имам намерение да се прибера, все пак.

Днес се видях с чеха който ви пратих, с Павел.

Благодаря ти Даниела че си се занимала с него цялата събота. Нямам идея как така си била свободна в работен ден, обаче момчето си почна приказката с тебе. Всичко било супер, много ти е задължен, изкарал много готино и тн. Разкарала си го по интересните места, човека изкарал супер.

Благодаря ти Компания – цялата седмица от фирмата са го разкарвали като мечка по кръчми и места всякакви, разни боулинги и даже на тур са го качили, обаче говорихме най-много и е впечатлен най-силно от едната вечер с компанията. Човека е готин, благодаря че сте го черпили доза… компания.

Силно впечатлен наистина, като се замисля има за какво – тука няма такива работи…
Дано не ви е натежал – чехите горките са малко спеченки, дано е могъл да „счупи гипса” поне до някъде

Хайде, поздрави…

Париж е голям град.
Всичко му е голямо. Сградите, фасадите, улиците, булевардите, малките му улички и те големи. Разстоянието до центъра на града от мястото на което бях аз също беше голямо.Някъде 20-30 минути с влака и автобуса, при силен попътен вятър.
Какво видях от Париж – едно голямо нищо! През деня съм в офиса и имам сериозни занимания, вечерта се занимавам с колеги и едвам успях да се откопча две вечери – едната вечер слязохме до Шан-з-Елизе и минахме покрай Градините Тюлери и Лувъра, втората – когато Гери ме качи на Айфеловата кула. Това беше. Гери видя повече от Париж от мен – тя имаше още няколко часа преднина в разходките.
Срам голям. Много ме е яд! Ама така е – не съм на почивка, на работа съм там. Пък и доста поработихме.
Силно впечатление ми направи идиотската система на техния градски транспорт – такива спагети през живота си не съм си представял че може да има – само мрежата на влаковете дори да вземем си е сложно нещо. Това са 3 линии всяка от които се разклонява в двата си края. Получава се сложна плетка. Метрото е като трамвай под земята – по-дребни влакчета, доста по-на плитко – тук там се пресичат с големите влакове. Където се пресекат повече от две линии на подземния транспорт се получава гара – дом на къртици, от който къртиците са се изнесли защото им е станало сложно. Няма да започвам за автобусните линии. Само ще спомена че автобусите са им горе долу приятни, но страдат от хроничните задръствания. Друго нещо – много черни. Не си мисля лоши работи по тоя повод, но – много черни… И други имигранти също има много. Общо взето беличките са към половината от пейзажа.

Като цяло Парижани са по-приятни от ония по “лазурния бряг”. Примерно – не им знаеш езика и се опитваш да измъкнеш инфо за посоките – той се опитва да те разбере и къде с неговия половинчат английски къде с международния език на жестовете плюс карта се преборвате с проблема. Да не говорим, че доста приказват сносен английски.

Париж не е много чист град. Прага е по-чиста. Мюнхен е най-чист.

Джаджата ми помогна много – бъркам си в джоба и след малко знам къде съм на картата и на къде трябва да вървя за да стигна до там. Хартиените карти имат много силни страни, но за сега не могат да ти кажат къде си. Добре е да си имаш и двете – картите са специализирани, докато GPS софтуера за сега е ограничен малко… (например – спирките ги има, но не и линиите, влаковете ги има, но не и автобусите, … )
За Джаджата си намерих UFO и сега си джиткам като в 8кл.

Деня си започнах както всеки нормален неделен ден напоследък – бавничко. Полечка си подредих багажа, и старателно си изкопах от Интернет маршрутите от предварително намерените сайтове. Всичко както трябва… Имах голямо притеснение че понеже самолета ми ще пристигне късничко към 18:10, ще видя зор с транспорта. Чух че самото летище си е проблем – някакво сериозно бъркане падало докато се ориентираш из всичките терминали и незнам какво си. Влаковете сървят до по нощите а и автобуса ще догоня но все пак.. дори и час да се бавя по летището 19 часа не е твърде късно да почна да пътувам из Париж. Подготвих всичко, изкарах инфото с всички имена на спирки които минавам и транспорта който ме интересува. Абе изобщо много подготовка.

Сметнах че за да си имам 2 часа на летището в Прага трябва да тръгна три часа по-рано от вкъщи. Тоест в 15, може и малко по-рано.

Предната вечер ме насра пиле докато си летеше, олях се с мляко точно преди да изляза за летището, върнах се 4 пъти от вратата за да проверя един по един всички по-важни възли из апартамента.

Като стигнах на летището се оказа че съм яко тъп и забележителен късметлия (хм… цял живот?!). 

Оказа се че аз, като последен идиот, цял ден съм си мислил за часа на пристигане на летището в Париж, не за излитането от Прага! Излитането по разписание беше 16:05, на чек ин-а бях в точно 4:20. Малката подробност – полета бил с 40 минути закъснение. Успях да се класирам точно като отвориха гейта. 

Летището Шарл де Гол се оказа порядъчно омотано. Или поне терминала който аз видях беше. Независимо от това се оправих, не без помощта на две какички от информацията. Ходи се много, иначе няма страшно. Ако си и намериш някое табло с карта на термианла всичко се намества.

В Париж можеш да ползваш влак, метро, и накрая – наземен транспорт. Моята конфигурация включваше две линии влак и една автобус. Бога ми всяка спирчица на влака си беше с по 4 перона минимум. От летището се метнах на някаква “експресна” композиция която адски притеснително пропусна всички спирки чак до центъра – изкочих в момента в който реши да спре. 15 минути проучаване доказаха че съм подрънил с една спирка… Наместих се и се извозих до автобуса без повече проблеми. Намерих и автобуса за 10-ина минути и даже успях да сляза където трябва. 

Вече спокоен си седнах на тротоара и извадих Джаджата. Така де – трябва да съм на малко разстояние от глупавия хотел. Избрах предварително набрания адрес, изчаках да намери сателитите по небето и пуснах да ме води. Джаджата ми каза че съм пристигнал – обърнах се и си видях хотела, За пръв път получих усещане че сграда ми се присмива.

Е… Добре дошъл в Париж, а?

И така…
1) Гери и аз из Европа
2) PDA
3) Nokia to PPC (Nokia 6230i to Smartphone Windows Mobile 6)
4) към Париж

1) Гери и аз из Европа

На 31,1,2 беше ред на Гери да пътува. Тя взе същия транспорт само че от Мюнхен към Прага. Незнайно защо нейния билет беше малко по-скъп от моя, но като знаем че и самолетните билети имат разлика до къде се връщаш го приемем без изненада. Европейска им работа – не им мига окото да ти поискат 130 лева за да се извозиш път колкото София – Стара Загора. Ама нали тука сме с големите заплати… Разликата в цялата работа беше че безплатно ти се полага 250 мл. вода в шишенце. После тия същите като дойдат по нашите земи и не им се тръгва – с парите за 1 месец спокойно ще изкарат 2 че и 3 из БГ…
Тежичко си е едно такова – нощно пътуване, особено като има едно събуждане в около 3 часа за минаване на граница. Далеч не е лошото минаване на автобус който отива до БГ (с претършуване и т.н.), но си е неприятно.
Прага предложи приятно време и се помотахме из паркове и градини, качих Гери на кулата в Петршинския парк (wikipedia)  видяхме Националния музей (wikipedia) и други разни неща из града (wikipedia). Откъм културната програма Гери успя да опита едно Печено Колено в добра кръчма. Беше задоволително впечатлена. Бирата тук и хареса повече от немската (“по-пивка”)…
Визитата беше приятна, но кратка. Качих я на автобуса и си замина. Поне понеделника почват мъничко по-късно от нас… Сигурно пак е била утрепана целия ден.
Като цяло си изкарахме готино – тези три weekend-a доста си приличаха, само дето първия беше изненадващо-упойващ в един момент…

2) PDA

Когато бях на обучение във Франция това лято, един колега ми беше дал неговия FSC Pocket LOOX N560 - това е джобен компютър с вграден GPS. Оказа се много полезна вещ. За мое удивление наистина го ползвах през първите (най-стресиращи) няколко дни. Гадинката много хубаво обясняваше кое къде е и как да стигнеш до там… Има какво още да се желае при напътствията, но като влагаш малко мисъл нещата са добре. И ето как отново ми дойде на акъла свежата мисъл да се сдобия с нещо такова.
Две седмици чесане по тиквата на тема “дали”, още една седмица на въпроса “какво точно”, последни няколко дни в стил “хайде че не остана време” и се “ожених” за:
E-ten Glofiish x500 (информация тук (руски) или тук)
Апарата има в себе си всичко което може да ми потрябва с изключение на инфрачервен порт. Телефон, GPS, богат набор програми които вървят на такава машинка. Парите са по-малко от колкото го продават из БГ, но пак са си много. Реших че много бързо ще забравя колко точно ми е струвало, а ще го ползвам дълго време.
Забелязах много любопитен феномен – цените на тия устройства се движат много бавно, показателите на моделите също – добър модел преди 3 години е добър модел и сега. Буквално – Dell имат един модел изкаран преди близо 4 години който и в момента е абсолютния връх като параметри.

Единствено смартфоните са се развили малко, HTC (и компания) имат основен дял в тази област.

Лично моето устройство е повече до max конфигурация отколкото до разумен компромис, но цената беше добра – има един модел който е с “+” отзад – той “натиска” количествата все още в продажба от моя модел. Новият има единствено екран с по-висока резолюция (VGA). Тази разлика според мен е минус – диагонала е същия с моя, точката е по-малка. Добре ама точката и така е достатъчно малка! А така графиката се изчислява по-бавно – много повече точки има да се смятат (вътре е същата карантия)…

3) Nokia to PPC (Nokia 6230i to Smartphone Windows Mobile 6)

Последните 3 дни се борих да си прекача контактите от Нокията на смартфона. Ей Богу – не бях очаквал това да е толкова голям проблем.

Всички които имат инсталиран MS Outlook от MS Office пакета нямат проблеми – софтуера на Нокия се връзва към MS “контактите” и всичко спи. Смартфона (бидейки също с боза) си се свързва и също си бачка с MS Outlook. Къде е проблема ли – ами проблема е че нямам ни най-малко желание да си кача тая гад на компютъра. Нито на личния, нито на който и да било от служебните. Не и точка.
И се започна олелията.
От нокията извадих всичко без големи запъвания – имах си софтуерчето, то се върза през СинияЗъб и всичко точно до WAB файл. Сега да преметнем WAB-a в нещо дето да може смартфона да поеме, щото директно WAB не четем (тъпо/странно)!
Отдавна си ползвам Thunderbird за поща и реших да видя те какво предлагат. Оказа се че има нещо.
Сега внимаваме! – Вдига се Funambol Server (или се намира такъв в Мрежата), на компа се инсталира add-on за thunderbird, на смартфона също се инсталира клиент. Тия всичките използват SyncML протокол/стандарт за данни-контакти.

Всичкото това следва да се конфигурира и не е предварително интегрирано решение… стройна структура базирана на публични стандарти. Красота. Просто ми се зави свят. Айде нема нужда!

Оказа се че смартфона поема vCard форматирани контакти. Добре ама аз в телефона имам 190 парчета – как едно по едно да ги правя на .vcf и да ги качвам. Много време и зор… Знаещи бяха написали че стандарта vCard е описан в три хармонизирани стандарта. Та там било казано че е опция vCard имплементацията да поддържа множество записи в един vcf файл. Любопитно е че само сладурите от thunderbird (+add-on) общността бяха чели стандарта заедно с опциите. Така или иначе – смартфона не пое голямата електронна визитка.

При всичките галимации в един момент съвсем случайно забелязах че MS Address Book-а има в контексното си меню едно странно под-меню – Action. Там се появи един още по-странна Send via Bluetooth опция когато случайно си пуснах Bluetooth-а.
ОПА-А-А-А  Ела за малко
Смартфона едвам пое водопада vCard-ове които му изпратих. Непрекъснато се оплакваше от зора и само ми обясняваше, че в буфера пристигат още и още контакти. (“трай бабо  за хубост види му се края…”)

Обаче ги пое всичките и сега – на третия ден съм със “по-умния” телефон… (в никой случай не бих нарекъл Нокийката тъпа).

4) към Париж

Целта на одисеята с телефона от по-горе беше да съм по-малко зависим от нежелаещите за разбират английски франсета. Кратко разузнаване из Мрежата установи че руснаците са напред с материала и от тях почнах да придърпвам необходимите екстри. За утре вечерта съм се подготвил стабилно – вече имам картите на Франция обновени лятото. Само дето отново ще трябва да се осланям на международния речник в ресторантите (искам т'ва)…

В Париж ще се видя с Гери, Ще дойде да ме види четвъртъка и ще си ходим почти заедно на обратно – тя към Мюнхен и после към БГ а аз към Прага.

PS
Трябва да намеря време да кача някъде един календар със събитията, които ми се задават.
Трябва да намеря време да си направя сървъра за който си мисля от 100 кила време (ама на – мързел).
PPS
Фил спомена една интересна идея – ако си вземе човек една нокия и Bluetooth GPS модул дали пък не може да се постигне търсения ефект… Интересно ми стана и ако не забравя ще проверя Необходимите и Достатъчни Условия, както и практическия ефект от подобна комбинация.