Kamen's blog

Дочувам, че София ще се разхубавява.
Ариана щели били да пуснат, фонтани и шадраванчета, разни такива шаренки и хубави обектчета…
А, ми хубаво, казвам аз.
Ми да си направим повече изборни позиции – да има повечко избори че да си пооправим града.
Ми така де – да си направим да речем 5 кмета на София, и петимата на различни работи. И регионалните ще направим на по-едрички региони, че да има хъс! Ще си ги избираме по един за календарна година за пет години. Тогава всяка година ще има по няколко мини-кампании по фасадата на града… И тогава, предвиждам такъв живот че само си викам “Дано!”…

Ако подкарат най-после Ариана-та ще е хубаво.

И тези два почивни дни се занесох да видя Гери.

Пътя беше приятно еднообразен, може да се каже че направо си беше същия.
Вечерта на Петъка се яхнах и сутринта рано цъфнах на автогарата. За тези два дни Гери ме беше подредила да видя Олимпийското Градче (Мюнхен '72) и още един комплект културно-бирени заведения.
Видях красивия пейзаж от върха на телевизионната кула (185 метра при ресторанта), порадвах се на топлото слънце, студените бири добрите мезета и свежата трева в директен контакт.

Навярно отново бих се впуснал в словоохотливо описание на тия всичките работи, НО в момента ми се спи та 2 не виждам. Днес съвсем по Понеделнишки имах зверски много бач, в гарнитура с недоспиването си беше тежък ден.

Дойдох да видя Герито как се е уредила да кара практика.
Билетчето купих от автогарата дето е ми е на път към вкъщи от работа. Оказа се че това е доста приемлив компромис цена-време за пътуване. Около 1500 крони ми излезе. Сравнено с другите опции – влак и самолет цената беше най-ниска и изненадващо, два пъти по-бързо от „бързите“ Европейски влакове. Оказа се просто, че пътя на влака е много по-дълъг. Старта бе от същата автогара в 23:55 с финиш в 5:30 на следващия ден в Мюнхен. Добрах се до автогарата без проблем (не изпуснах автобуса) и се монтирах до една госпожица да пътувам. Скоро всички захъркахме. Границата минах за няма и 15 минути – просто по някое време мина шофера, събра ни паспортите и отиде да ги покаже на митничаря. Минахме и заминахме. Не беше лошо..

В 4:30 аутобаните на Германия (или поне тези по които ние се возихме) бяха доста натоварени. Докато цъфнем в Мюнхен видях доста трафик, и всички караха с от 120 нагоре..

Мюнхен ме посрещна с надписи които не разбирам, мъглица и кучешки студ. От Прага си бях взел един пуловер и толкоз. Просто нямах никаква идея, че ще се наложи да се боря с такъв клинч. Всъщност нищо твърде лошо, в 5:30 просто си е по-студено.
Тъкмо се покатерих на едно надлезче и видях Герито да идва да ме посрещне. Тя геройски станала по тъмна доба да ме посрещне. Отидохме в квартирата да поспим малко. По едно време се усетихме че е станало нормално време и поизлязохме да видим къде се пие кафе наоколо.

Мюнхен, ако не сте го посетили до сега, е голям чист спокоен на широко и умело скроен град. Това което видях от него ми направи много добро впечатление – хубави и чисти улици, красиви паркове и градини, поддържани сгради. Спокойната атмосфера на почивния ден определено му добави приятен привкус. Мисля че в по-добра светлина не можеше да ми се представи.

Гери ме заведе на туристическа обиколка из центъра на града. Поразходиха ни едни американчета които разкарват туристи за през лятото и заработват от бакшиши – няма билет а всеки кой колкото му се дава. Момичето се постара и ни направи шоуто много приятно. Имаше един-два момента в които си пролича че сме от безплатния тур – на една галерия ни предложиха да метнем един поглед през прозорците… Ама беше забавно – групата се състоеше изключително от млади хора и малко ни тябваше да се организираме в обща почерпка след тура, но не би.
От разказите запомних че в историята на Мюнхен бирата е ключов елемент, на второ място се споменаваха разни именити личности (вкл. Хитлер), но определено всичко се въртеше около бирата. Бирен Пуч, бирени градини, бирена политика, даже и операта като се запалила и тръгнали с бира да я гасят… ама бира до пожара не стигнала та операта изгоряла – по пътя сигурно е имало много жадни пожарникари. А да… Мюнхен е домакин на Октоберфест-а, където в началото се било пиело вино! След това им увряла главата и почнало да се пие по-каквото трябва.

След като разходката по забележителни площади, църкви, и исторически бирарии приключи с Гери се отправихме към изворче на бирени наденички, бира и класическа германска музика за подобни случаи а именно едно паркче с бирена градина.
Навсякъде германците щъкат в техните си носии (да бе по носии си ходеха) – кожени къси гащи и бяла риза за мъжете и зелена рокля с бяла риза за жените. Пият бира и мезят наденички с гарнитурки. Море бира се излива в пропаст от гърла. Планина свинско се преглъща с подобаващо озвучение и нов водопад бира. Звучи германска музика. Трябва да се види за да се осъзнае.

На една подходяща полянка, заедно с още 1500-2000 души насядали по пейки, с Гери решихме че е време! Хоп по едно литърче нефилтрирана биричка, Х наденички, Z картофки, и други немски благини (имаше и някакво сладко нещо с ябълки, брашно и яйца) и в рамките на около час дълбоко засраменият ви разказвач върза кънките! Е… запазих благоприличие и с приемлива походка се инсталирах на една полянка (10-15 декара) където заедно с доста други человеци запопивах пряко благоуханна свежест направо от тревата. Герито и то понеже беше поело подобаваща доза от горепоменатите благини се отърколи до мен и неусетно отспахме към два часа…
За родителското тяло: Споко! Държахме се като добри Мюнхенчани! Не съм изложил нито род нито Родина! Еле па Родина!

Вечерта бавно и мързеливо ни изтърколи през едно кафене до квартирката където се отдадохме на тихи и миролюбиви занимания. Много подходящо бях дръпнал предварително едно филмче което и двамата да гледаме с кеф. Нямам ясен спомен кога заспахме, беше раничко.

Втория ден ни завари решени да посетим Мюнхенския технически музей. Това е легендарния музей на техниката за който всеки е дочул нещо. Е… Докато не го видиш не можеш да го повярваш. Работещи парни машини големи като къщи, самолети, кораби, космически апарати-макети в реален размер… и така натъка до безкрай. На третия час (май) се предадох. Бяхме видяли всичко на всичко 2 от експозициите. “Минно дело” и успяхме да претичаме през малка част от “Енергетика” (просто това бяха първа и втора експозиция). Предадох се след като изгледах детайлно обяснение за строежа на желязото, и стоманата. Алфа, гама и делта версиите (?), че и графитно-желязната диаграма с + нейното пълно обяснение. Това не съм го учил в университета. Това баща ми го е учил и го е позабравил.
Тръгнах си с нарастващо главоболие. И ми беше някак тъжно – само да минеш през цялата експозиция и си половин инженер. През цялото ми следване не съм виждал толкова машини и механизми колкото видях в тоя музей. И то само минната техника! А там имаше и съвременни експонати. Добивни подземни комбайни, нископрофилни (подземни) челни товарачи, добре че не бяха донесли някое малко роторно багерче, че щях да пометна.

След Музея отидохме да похапнем нещо. Поради лекия главоцеп далеч не се бях прицелил в подвизите от предния ден. Както се и оказа нямаше и условия – Неделя е ден за почивка. И като кажат германците че се почива значи се почива сериозно! Никой не работи. Едвам намерихме едно ресторантче там където предния ден имаше хиляди гуляещи. Хапнах месната версия на Коленото (и то не е лошо). И се заразхождахме из утихналия Мюнхен. Магазините бяха доста по-оживени и ни предложиха занимавка.
Все в тоя ред на мисли – купих си часовник, пак Casio. Пак с инвертиран екран, и с малко повече екстри от предния. Доста по-добър от предния. Смятам да ми изкара следващите десетина години… Ако не му мине котка път.

Вечерта дойде и малко тържно се отправихме към автогарата. Минахме през една аптека за аналгинче и аспиринче за моята глава (която беше придобила вече мощен главоцеп). Пристигнахме на автогарата почти половин час по-рано и си лафихме докато дойде проклетника с 15 минути закъснение.

Днес сутринта бях като недоварен. Изкарах деня без големи трудности де. Нямаше кой знае какви проблеми. Ако решим мога пак да направя разходката до Мюнхен – хубаво е. Града е страхотен.

Преди малко си купих пакетче Jerky.

Това е изсушено парче чисто месо. Който е чел на Майн Рид нещата ще се сети за изсушените ивици които индианците с месеци разнасяли из дисагите.
Индианците не са имали соев хидрозилат, натриев глутамат, натриев нитрат, натриев аскорбат, да не говорим за възможността да затворят опаковката в защитна атмосфера от азот и въглероден двуокис, но и така си е вкусничко. Калорийките са му на половина сравнвено с шоколад с ядки (купих си и едно такова ако jerky-то не ми допадне).

И така…

На 3.08 се приземих в БГ за кратка лятна ваканция по нашето черноморие. Кацнах късно и освен да лафя с родителчетата до 2 нощеска за друго нямах възможност. Доста приятно, но на следващия ден сутринта имах на море да ходя. Сутринта дойде и тъкмо да се превърне в обедно време Герито цъфна и се понесохме към Балчик. Пътуването беше отново със спиране в Велико Търново. Хубав град, хубави хора. Хапнах вкусно евтино и изобилно на същото място на което и предния път. Дори паркирахме на почти същото място. Приятно.
Отпрашихме след час-два почивка.
Тази одисея биде озвучавана от музика на Герито. Някаква Иранска звезда ни забавляваше почти по целия път. По едно време не издържах и използвах, че вече бяхме чули всички песни по два пъти и миловидно предложих да кача нещо от лаптопа. Форматирах два пъти за по-сигурно. Колко много удоволствие може човек да изпита от един прогрес-бар, наистина… (бекъпнах песничките и другите нещица де, не съм изверг)
Балчик ни посрещна със селски изпълнения в авторсво на хотелчето където трябваше да отседнем – резервираната за нас стая все още бе заета и не знаели кога ще излезе господина от нея. Не знаели дали ще ни помогнат да си намерим нещо ако им остане заета стаята. След 20 минути бяхме в квартирно бюро от където ни предложиха апартамент с 2 спални хол и дневна с кухненски бокс за по-малко пари от стаята на хотела. Ха познайте колко бързо бръкнах за кинти. Апартаментчето се оказа чистичко и проветриво. По едно време от хотела ни се обадиха че можем да се нанасяме при тях, късно-о милички, хайде приятно лято.
Лелката от квартирното бюро спомена, че сезона е лош – бедни туристи с малко джобни и слаба фантазия. Немски пенсии и Източно Европейски бедняци, толкоз.
В Балчик се видях с Боби, Лили, Дани, Ивето, Меган. “Харема на Боби” и той самия ми се зарадваха доста, Дани ми се метна на врата както си беше седнала. Приятно е да ти се зарадват така.
Пребиваването ми в БГ премина под знака на салатите и рибката. Салати без меса и яко наблягане на всякаква риба. Много гот беше цялото време.

Три нощувки в Балчик – времето не беше много добро, но настроението беше на висота! Единия ден се возихме на лодка (само за това изкарване мога да почупя 2 страници). Лодката беше едър катер дори със спалничка отолу и маса за 6 човека да вечерят зад щурмана. Отпред имаше едър матрак/легло за слънчеви бани. Общо взето “голяма моторница”. Морето беше бурничко и ни клатеше здраво, по едно време ни се скапа руля, поправиха го, пак се скапа, правихме шоу преди да акостираме на пристана, изобщо голяма работа. Лили го понесе най-тежко, аз бях по-добре ама не много. Ива Гери и Боба се спукаха да се кефят – едрите вълни и свежия въздух си бяха готино нещо
Другия ден ходихме до Дуранколашко и Шабла, посетихме крайбрежието на к-г Космос, Шабленското езеро и с. Камен Бряг (вече по тъмно и при дъжд). Води се, че съм ходил и там.
Аху-иху и приключихме с Балчик и околия. Лили и Боби останаха, а Даниела и Меги заминаха за по-на юг, Ива си замина за София, ние с Гери хукнахме за Ахтопол да се видим с Асен.
Квартирката в Ахтопол беше забележително евтина и общо взето мизерна ама приемлива. Не ми е пречило, но друг път искам по-готина. Тия дни валеше по БГ, но не и в Ахтопол – там го карат по турската прогноза. Тарикатско си е – там не пускат много дъждове. Докарах малко цвят, а Асенчо поизгоря на Силистар и Липите – по мое мнение, двата най-готини плажа останали на БГ черноморието. Единият е почнал да добива доста комерсиален вид – Силистар е нацвъкан с чадъри, има спасители и две капанчета току на самия плаж. Преди да дойдат обедните тълпи не е лошо все пак.
Липите е малък плаж който поради особеното си разположение е защитен от масите туристи. Плаж с елементи на туризъм може да се каже… На Герито тая разходка и хареса, разбрах че хич не и е толкова хубаво колкото на планина… а аз на планина нямам какво да правя.. Направих си кефа с плавниците и маската – 2 часа по камъняка… Много рпанчета тая година, малко рибки, малко миди, водата зелена – като боядисана, куца работа… поне си поплувах.
Прибрахме се петъка че и двамата имахме да се подготвяме за полетите за неделя – аз за Чехия, Гери за нейната практика в германско. Вечерта на петъка се засякохме с Фил и Деси на Мис Каприз на Гарибалди, Съботата организирах една пица на Авалон (нещо слаба организация ми се получи). Видях Елка, Калин и деткото им (към 2 месеца). Като добавим Ники, Данчо и Гери и списъка с посетителите се изчерпва. Нещо окуця тая среща позагубил съм тренинг…
Самолетите ни с Гери по план трябваше да отлетят с разлика 5 минути. Моя позакъсня доста. Когато най-после се появи срещу ръкава, Гери вече се беше покатерила на нейния. Кога гледам около десния двигател на моя се щура бая народ и проявява обезпокоителен интерес към лопатките на компресора. Беше забавно когато гледах как в един момент се появи един образ с мръсни гащи и омачкано кепе и се метна в двигателя като чели му е кревата у тях. Всички наоколо много учтиво му гледаха чорапите и мръсните патъци докато правеше диагностика на реактивен двигател в… реактивния двигател. Като излезе от там замислено си избърса ръцете и каза нещо на останалите точно преди да се разтичат да ни пускат да се качваме. Пътниците обаче демонстрираха желязно доверие в преценката на екипажа пилотите и наземиния персонал и летяхме без истерии. Не станахме повод за новини по телевизията, което си е добре, един вид…

Лятото клони към своя край. Винаги като чукне Август и на мен ми замирисва на есен. Тъжна работа, общо взето. Не обичам есента. За мен тя си е интродукция към студа, влагата и куцото време на зимата. Хич никой да не ми обяснява колко шарена е есента. Златна и незнам каква си… Когато е топло е спомен от лятото, когато е студено и влажно (недай си Боже да вали сняг) е работа на зимата. Тук ми обясняват че зимата е доста куца. Тихо се пУашим.

PS грматиката в толкова писание непременно ми се е скапала нейде… хех ама и неграмотник се извъдих…