Да си качим избложеното по-рано
Днес е хубавия ден Събота.
Тук съм настанен в една странна стая. Не мога да кажа че е апартамент, но пък и „стая” не подхожда.
За днес решихме да се разходим до Монако. Разузнаването донесе че в монако е доста трудно паркирането, та решихме да ходим натам с електричката.
Тук проблема с паркирането не е като на БГ черномориието – тук има много места на които можеш да откриеш безплатен паркинг, но и те и платените са заети. Франсетата здраво ползват Смартове… Освен познатите ни модели има още поне 3-4 които не са познати из БГ а и не съм виждал в Чехия.
Разпростирам се така с писането докато си чакам пералнята да се докара до победен край че да дам после и на сушилнята шанс да се прояви… Демек очаквам с трепет да се изтъркалят поне още 30 минути докато нещата добият завършен вид…
Ники реши че не му се чакат и двата цикъла та се изнесе и ще се мотка из Монако преди нас поне известно време.
На ученето през тази седмица бяхме аз, един индиец и даскала – американец. Тримата сме си, само си се учим на воля, обядваме си, пак си учим и си тръгваме. Тримата само, тримата… Три
.”..усмихнати хлапета
цели в прах и драскотини….”
Само дето даскала хич не може да влезе в рубриката “хлапе” – човека си призна че е енергичен 60-ина годишен дядо. Родом от Амарика, даскал на такива като нас от 14 години… Оня ден стана дума за добрите места за похапване из Антиб и той предложи да идем на едно място. На следващата вечер го поканихме да ни заведе там прие че даже и сметката плати. Това не го бяхме планирали така да стане, но като е решил да черпи – да черпи бе…
Приказвахеме много – и той не харесва Буш, и той се е забавлявал много с идеята, че някой му е гепил часовника в Албания. Сподели че жена му в Америка не чула нищо докато той не и казал. Местните телевизии и въобще медия, странно как, всичките решили, че не е важно. Или трябва за свободата на словото да внимават там или и аз не знам… После почна голямо разясняване на фирмата. Това предполагам е част от обучението за млади кадри – някой стар кокал да ти светне за нещата от фирмения живот, да ти разясни с примери законите на локалната вселена.
Обученето за група от двама е доста бързо и протича доста гладко. Колегата е зален по темата та аз спокойно мога да се забавлявам с по-интересни за мен неща.
Към края на предната седмица вече имахме и достъп до интернет та нещата бяха доста добри. Идеята до сега беше че трябва да си организираме вниманието около предмета та Интернет нямахме за повече от няколко миннути на ден през почивките.
От следващата седмица подпукваме следващия курс, той е чисто нов за мен и ще си е бая зор. Доста се различава като стил на програмиране от това с което съм свикнал.
Пералнята май се кани да приключва – пусна центрофугата. След това ще имам поне 30 минути с втората пералня и неякакво чакане с сушилнята. После идват дрешките на Санджиб.
Леле какъв пост се очертава…
Санджиб е индиеца с който уча. Някъде около 30 годинки, може да е още малко по-дърт от мен но де да знам – не мога да преценя много. Аз съм настанен на първия етаж а той е настанен един етаж под мен, от другата страна на къщата – там терена е по-нисък така че той също има някакви прозорци. Наскоро се оженил, до сега е сменил няколко работни места едно от които АББ. Бързичко зацепва нещата и е дори малко по-дебел от мен 
. Мой човек.
Снощи оставихме Ники да почива че се беше уморил нещо (май слънцето го натисна малко) и се поразходихме. Пита ме какъв им е проблема на католиците и православните, и после набързо минахме през религията на евреите. Питах го какви религии са популярни из Индия и махлата и той ми поразказа… 3 часа минаха и заминаха доста неусетно. Аз обичам да дрънкам глупости ама и на него му се отдава.
Той го раздава вегетарианец, ама от типа който май най ми харесва – почива си и се разнообразява с вегетарианство. В останалото време свинското, агнешкото, пилешкото са ОК. Не яде крава. Нали им е свещенна… Завалията е фен на хапването че и на готвенето а не е пробвал телешко. Мъка.
