Полет 1
Изкефих се!

Летяхме в турбо-витлов самолет. Който ми каже че тия животни са гадни, неудобни, шумни и други тагива (в резюме – кофти  за пътуване) да му обясня че не е прав! Щракнах снимка на самолетчето преди да му се покатерим. Много беше сладичко. Точно сладичко! ХАХА! Само чакаг пилота да се появи с кожено яке бяло шалче и пура между зъбите.
Литнахме завчаска – турбо-проп-а може и да не вдига високи скорости, но определено дърпа яко от 0-та. Стюардеските бяка 2 какички бонбончета! Два броя! И само ти се усмихват и се чудят какво да ти налеят – ма чайче. кафенце, сокче, а после какво ще искате?… Мня! Нищо общо с крокозъбелите от някои родни аерокомпании…
Това беше някаква италианска компания която ме изуми с “био” меню. Някаква плодова кашичка, и о ония здравословните десертчета, дето мяза на бишкота например…
Самия полет беше с усещане за автобуса София – Созопол. Климатика бичи, нещо бучи, малко друса, има леко фестивално/увеселително усещане в въздуха. народа се разхожда наоколо, лафи си, изобщо няма следа от спичащото реактивно усещане. Много приятен полет наистина.

Сега чакам да се накачуля на самолета за Ница. Отвориха гейта, обаче понеже има твърде много баби и дедовци ще зачекам малко. Ники си има неприятности с зверския дъжд над София. Дано успее да цъфне навреме за тоя полет…

Ще пиша пак от Френско. “Лазурния бряг” :) ХИХИ…

Полет 2
Също приятен.

Полета беше на Луфтханза. Германеца си знаеше занаята перфектно. Разликата от ускорението на реактивния двигател бе очевидна. Плавно, дълго, стабилно, не много голямо. Машината също беше доста по-голяма – Еърбъс 320… Стандартно.
Като закацахме обаче ми направи впечатление, че летеца просто намали тягата на двигателите и се заспускахме като перце – никакви нагоре-надолу, никакви люшканици или други такива глупости. Няколко кръгчета и бяхме на ниво на пистата, пусна колесника късно, та и до последно в кабината беше тихо…
До мен седеше един чичко – към 140 килца да беше. Мереше си пулса и сегис-тогис кръвното. Като закацахме го заприказвах да не ги мисли тия работи твърде много, че от притеснение може да му стане наистина лошо като малка боза… Той нямаше нищо против да си полафи и в крайна сметка май не усети кога се кацнахме.

Несгоди в последствие

Ники ми прати СМС че го закарали до Мюнхен и го отсвирили да лети на следващия ден щото като закъснял за нашия и повече нямало полети. Настанили го на хотелче и толкоз. Мен това крайно неприятно ме изненада. Един вид си бях направил други сметки. Нека си изплюя камъчето – страх ме е да хукна да карам с нулев опит напоследък. “Хитрата ми идея”  беше  да ме извози той един два пъти докато усетя колко са щури идиотите ноколо и къде е пътя, който ме интересува и да седна да покарам малко и аз. Добре обаче Ники го нема днес. Не стига това ами и трябва да се оправям с напълно непознат пейзаж. С мен е GPS-а  на Адриан обаче аз и него го гледам малко като кръгъл камик – имам си борба с него щото просто не съм ползвал до сега такъв звер…. Срам – несрам излязох от летището почес-почес по тиквата и се мушнах в едно хотелче да чакам Ники до утре… То па поне да беше светло – да се пробвам ама така и табелите няма да виждам на време.

Така или иначе заложих на сигурното (излагацията) и се мушнах в едно хотелче. Ама мизерничко, че да не плащам много…. В това мизерничко хотелче си имам TFT philips, безжичен и безплатен интернет и кенеф+душ кабина с площ 1/2м2.
Как измерих площта – представете си равнобедрен правоъгълен триъгълник с катет 1м – това ми е банята! Готино е че леглото поема двама, че и за трети има място да седне. Чисто и с голяма снимка на цветенца на стената. Ако не беше толкова миниатюрно щеше да е перфектно.

та така…

Следващото вкл. от София Антиполис, кога обаче нямам идея!

Share

This entry was posted on Sunday, June 17th, 2007 at 12:13 am and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.