Kamen's blog

Днес е хубавия ден Събота. Пак.

Тази седмица изучихме още една тема от престоя ми тук.

Ученето го бива. Всичко е добре в това отношение. Следващата седмица ще започне с леко „салто мортале”, но смятам ще се оправим.

Франсетата нещо… абе не са моите хора. Чувствам се като външен… Избираш да хапнеш на едно място и усмихнато се помолваш за нещо. Предлагат ми сандвичи и аз казвам със сирене и една кола. Носят ми парче франзела с кашкавалче, мръсна чаша за кола и шише. Добре че не ми наляха в чашата – пих си от шишенцето. Викнахме си сметката и един охлюв ни донесе 2 бири. Пак му показахме един касов бон и май стопли (стоплил си беше и преди това ама искаше да пием и по една бира) прибра си бирите и си платихме след само още едно уточнение. Да речем просто, че няма да посетя това място отново. И за роднините на тия добри хора си мислих дълго време.

Отбих се в едно място да си купя нещо студено за пиене – какичката се чудеше как да се отърве по-бързо от мен, а нямаше други клиенти.

Една устата продавачка разправяше на доста сносен английски, че французите са забележително мързеливи, и двулични. Твърдеше че е белгийка.Нейните думи ме накараха да се замисля. Да си дръпна една черта и да пресметна впечатленията. Ако търсиш нещо из града доста е добре да попиташ пенсионер. По-добрия вариант е да носи цветни дрешки. Тия са най-дружелюбни.

Май няма по-голямо прегрешение от това да приличаш на американец. Ха познайте ме мен за какъв ме взимат (едричък, ризка, къси гащи, маратонки и големия предател – едра раница). Може би ако ме взимат за руснак ще е по-зле. Германец – дебел и пиещ бира бюргер? Пак лош избор. Хич не се замислям за източно-европеец.

Мисля си че ако искаш да се чувстваш добре, ако си чувствителен откъм среда, ако очакваш да си дружелюбно приет – не идвай насам. Ако не ти пука, ако други неща са ти приоритети и искаш само да видиш красиви работи, тогава може.

Индиеца е скучен. Няма желание да ходи някъде, не иска да харчи никакви (+фирмени) пари. Има един плюс – готви сносно индийско. Ники опита нещо от него обаче чак сега почна смело да слага от подправките. Нещата се подобриха драматично.

Да се поъпдейтнем един вид.

Ники си замина. Мерси му че ми прави компания и че ми помагаше с Форда. Той ни разкарваше цялата седмица. Казва че му харесало, отстрани също така изглеждаше. Май му се живее тука

Карам. Не ми харесва.
Франсетата са възпитани, макар че карат твърде бързо. Като ми се случи да загасна нейде (вече не чак толкова често) никой не свирка или мига нетърпеливо. Карам от моето апартаментче до хотела на колегата, което е в съседния град. Един курс сутрин и един късно вечерта. Колата е един Ford Fiesta бензинов 1.4 с клизматик. Беше на 800 километра като го взехме. Нямам оплаквания от него други освен че му е мек педала на газта – малко бутнеш повеечко при потегляне и пили гуми та пушек се вдига (буквално). А аз идвам от Лада – там за да отлепиш ти трябват 2000 оборота барим.

С колегата Мирослав си намерихме едно приятно ресторантче където си хапваме. Там не мога да изям повече от едно ястие наведнаж. Второто просто не мога да го доям. Просто няма начин. Качеството е страхотно, просто е супер. В това местните са добри. Номера е да харесаш техния вкус или да си намериш нещо което отговаря на твоя. Индиеца обикновено не се включва с нас защото предполагам хич не му допада идеята да дава по толкоз пари за едното ядене (на сядане по минимум 15е отиват) а и вкуса му е, ами… просто индийски. Много по-различен от на местните.
Първия ден опитах едно нещо което в менюто ми замяза на тартар… Оказа се фино накълцано телешко с подправки. Адски вкусно, малко тежко (имаше и един суров жълтък в средата за подсилване). Добре че той не беше с нас тогава… Сурова крава братче…. Както им е свещенна сигурно лошо щеше да му стане, макар и само да го види.
Обяда тук получавам в едно столче. Ведомственото столче на Шнайдер. Леко мирише на нормален стол, но иначе манджата е мног приятна. Има разни салати, сирена, зеленчуци (гарнитура) и някакво основно – пиле, риба, свинско, телешко…. Всеки ден има по 2 основни и 3 гарнитури. Избираш си и си ядеш. Плащането ми е малко мъгливо колко е защото ни го плащат от местния център за обучение.

Като беше тук Ники беше по-забавно.

Днес е хубавия ден Събота.

Тук съм настанен в една странна стая. Не мога да кажа че е апартамент, но пък и „стая” не подхожда.

За днес решихме да се разходим до Монако. Разузнаването донесе че в монако е доста трудно паркирането, та решихме да ходим натам с електричката.

Тук проблема с паркирането не е като на БГ черномориието – тук има много места на които можеш да откриеш безплатен паркинг, но и те и платените са заети. Франсетата здраво ползват Смартове… Освен познатите ни модели има още поне 3-4 които не са познати из БГ а и не съм виждал в Чехия.

Разпростирам се така с писането докато си чакам пералнята да се докара до победен край че да дам после и на сушилнята шанс да се прояви… Демек очаквам с трепет да се изтъркалят поне още 30 минути докато нещата добият завършен вид… 

Ники реши че не му се чакат и двата цикъла та се изнесе и ще се мотка из Монако преди нас поне известно време.

На ученето през тази седмица бяхме аз, един индиец и даскала – американец. Тримата сме си, само си се учим на воля, обядваме си, пак си учим и си тръгваме. Тримата само, тримата… Три

.”..усмихнати хлапета

цели в прах и драскотини….”

Само дето даскала хич не може да влезе в рубриката “хлапе” – човека си призна че е енергичен 60-ина годишен дядо. Родом от Амарика, даскал на такива като нас от 14 години… Оня ден стана дума за добрите места за похапване из Антиб и той предложи да идем на едно място. На следващата вечер го поканихме да ни заведе там прие че даже и сметката плати. Това не го бяхме планирали така да стане, но като е решил да черпи – да черпи бе…

Приказвахеме много – и той не харесва Буш, и той се е забавлявал много с идеята, че някой му е гепил часовника в Албания. Сподели че жена му в Америка не чула нищо докато той не и казал. Местните телевизии и въобще медия, странно как, всичките решили, че не е важно. Или трябва за свободата на словото да внимават там или и аз не знам… После почна голямо разясняване на фирмата. Това предполагам е част от обучението за млади кадри – някой стар кокал да ти светне за нещата от фирмения живот, да ти разясни с примери законите на локалната вселена.

Обученето за група от двама е доста бързо и протича доста гладко. Колегата е зален по темата та аз спокойно мога да се забавлявам с по-интересни за мен неща.

Към края на предната седмица вече имахме и достъп до интернет та нещата бяха доста добри. Идеята до сега беше че трябва да си организираме вниманието около предмета та Интернет нямахме за повече от няколко миннути на ден през почивките.

От следващата седмица подпукваме следващия курс, той е чисто нов за мен и ще си е бая зор. Доста се различава като стил на програмиране от това с което съм свикнал.

Пералнята май се кани да приключва – пусна центрофугата. След това ще имам поне 30 минути с втората пералня и неякакво чакане с сушилнята. После идват дрешките на Санджиб.

Леле какъв пост се очертава…

Санджиб е индиеца с който уча. Някъде около 30 годинки, може да е още малко по-дърт от мен но де да знам – не мога да преценя много. Аз съм настанен на първия етаж а той е настанен един етаж под мен, от другата страна на къщата – там терена е по-нисък така че той също има някакви прозорци. Наскоро се оженил, до сега е сменил няколко работни места едно от които АББ. Бързичко зацепва нещата и е дори малко по-дебел от мен . Мой човек.

Снощи оставихме Ники да почива че се беше уморил нещо (май слънцето го натисна малко) и се поразходихме. Пита ме какъв им е проблема на католиците и православните, и после набързо минахме през религията на евреите. Питах го какви религии са популярни из Индия и махлата и той ми поразказа… 3 часа минаха и заминаха доста неусетно. Аз обичам да дрънкам глупости ама и на него му се отдава.

Той го раздава вегетарианец, ама от типа който май най ми харесва – почива си и се разнообразява с вегетарианство. В останалото време свинското, агнешкото, пилешкото са ОК. Не яде крава. Нали им е свещенна… Завалията е фен на хапването че и на готвенето а не е пробвал телешко. Мъка.

Разкарваме се доста тук обаче снощи визитата ми направи силно впаечатление та за това пиша…

Днес Ники ме замъкна в Кан. “Замъкна ме” защото след даскалото и малкото плаж мислех да хапна нещо и блаженно да правя нищо до утре. Хапнах един сандвич от арабите (избрах си тактв който мяза на дюнер от 5 лева) и с колата се занесохме към Кан.

Там пристигнахме към 9:30. Вечерта тъкмо се спускаше и свтлините на града още бяха малко бледни. Паркирахме доста преди „центъра” и докато стигнем там мина още време.

Нощния живот в Кан си го бива! По крайбрежната тече лъскаво множество хора – млади, стари, дами с кученца, баби с кученца, хлапетии се гонят с неясна цел и посока. По тротоарите е трудно да се разминеш от напарфюмирани и наконтени гъзари. Ама те си намотали фанелките да им се виждат плочките, обули разни обувки дето просто ти е страшно да ги гледаш, разни парцалки дето ме заболява портфейла и ми е трудно да дишам като ги гледам. С Ники се оглеждахме полечка да не ни изненада от някъде Парис Хилтън с камерка за домашно видео…. кхъм. Има много интересно излъчване това място!

Минахме покрай 3-4 места на които свиреха някакви групи, на едно място един DJ забавляваше тълпата просто на улицата, а на четвърто и пето имаше художници дето произвеждаха пейзажи направо на тротоара… Дискотечките/клубчетата са рпосто отворени кна тротоара и купона тече.

Народа се радва, танцува, зяпа наоколо, изобщо се кефи. Направихме някоя и друга снимка, пуснахме едно две клипчета…

За сега сме малко над 1.2GB снимков материал.

И ето ме вече толкова време във Франция, а не съм писал нищо тук. Проблема е че тук нямам удобен достъп до интернет. В групата сме двама, даскала е един динозавър дето не иска да има GSM. Та тоя образ не иска да дава интернет достъп докато сме в упражнение, а като свършим се изнасяме бързо от сградата.

С Ники лесно и бързо се намерихме на летището, наехме колата, и с малко зор намерихме пътя до Антиб.
Тук сме базирани. Стаята е малко куца. Влизаш и в дясно има две легла едно над друго. Да, спарка. Адски тъпо е защото тези две легла са направо в коридора. Продължваваш покрай тях и пак от дясната страна има баня с вана и кенеф. Малко по-голяма е от кутията за обувки която имах в онова малкото хотелче близо до летището. Като продължиш по короидора минаваш покрай малко рафтове в стената и влизаш в стаята/хола/спалнята/кухнята. Има канапе което се разтяга до голяма доста удобна спалня (знам за разгъваемите спални повярвайте ми). Имаме хладилник, микровълнова, миялна, мивка и посуда за да си готвим и тн.

С Ники се нанесохме лесно и бързо, и отпочнахме размотавамето по околността.

Предполагам че ще ми се наложи доста да избложвам по темата, но за сега ще кажа само че наистина Ница и Антиб са красиви места. Малки улички, интересни цветове и архитектура… Ники се прехласна. Имаме около 800 снимки до сега. Ще нараснат поне с още толкова.

Сега ще ходим до едно ресторантче с даскала и ще видим как къде…

Полет 1
Изкефих се!

Летяхме в турбо-витлов самолет. Който ми каже че тия животни са гадни, неудобни, шумни и други тагива (в резюме – кофти  за пътуване) да му обясня че не е прав! Щракнах снимка на самолетчето преди да му се покатерим. Много беше сладичко. Точно сладичко! ХАХА! Само чакаг пилота да се появи с кожено яке бяло шалче и пура между зъбите.
Литнахме завчаска – турбо-проп-а може и да не вдига високи скорости, но определено дърпа яко от 0-та. Стюардеските бяка 2 какички бонбончета! Два броя! И само ти се усмихват и се чудят какво да ти налеят – ма чайче. кафенце, сокче, а после какво ще искате?… Мня! Нищо общо с крокозъбелите от някои родни аерокомпании…
Това беше някаква италианска компания която ме изуми с “био” меню. Някаква плодова кашичка, и о ония здравословните десертчета, дето мяза на бишкота например…
Самия полет беше с усещане за автобуса София – Созопол. Климатика бичи, нещо бучи, малко друса, има леко фестивално/увеселително усещане в въздуха. народа се разхожда наоколо, лафи си, изобщо няма следа от спичащото реактивно усещане. Много приятен полет наистина.

Сега чакам да се накачуля на самолета за Ница. Отвориха гейта, обаче понеже има твърде много баби и дедовци ще зачекам малко. Ники си има неприятности с зверския дъжд над София. Дано успее да цъфне навреме за тоя полет…

Ще пиша пак от Френско. “Лазурния бряг” ХИХИ…

Полет 2
Също приятен.

Полета беше на Луфтханза. Германеца си знаеше занаята перфектно. Разликата от ускорението на реактивния двигател бе очевидна. Плавно, дълго, стабилно, не много голямо. Машината също беше доста по-голяма – Еърбъс 320… Стандартно.
Като закацахме обаче ми направи впечатление, че летеца просто намали тягата на двигателите и се заспускахме като перце – никакви нагоре-надолу, никакви люшканици или други такива глупости. Няколко кръгчета и бяхме на ниво на пистата, пусна колесника късно, та и до последно в кабината беше тихо…
До мен седеше един чичко – към 140 килца да беше. Мереше си пулса и сегис-тогис кръвното. Като закацахме го заприказвах да не ги мисли тия работи твърде много, че от притеснение може да му стане наистина лошо като малка боза… Той нямаше нищо против да си полафи и в крайна сметка май не усети кога се кацнахме.

Несгоди в последствие

Ники ми прати СМС че го закарали до Мюнхен и го отсвирили да лети на следващия ден щото като закъснял за нашия и повече нямало полети. Настанили го на хотелче и толкоз. Мен това крайно неприятно ме изненада. Един вид си бях направил други сметки. Нека си изплюя камъчето – страх ме е да хукна да карам с нулев опит напоследък. “Хитрата ми идея”  беше  да ме извози той един два пъти докато усетя колко са щури идиотите ноколо и къде е пътя, който ме интересува и да седна да покарам малко и аз. Добре обаче Ники го нема днес. Не стига това ами и трябва да се оправям с напълно непознат пейзаж. С мен е GPS-а  на Адриан обаче аз и него го гледам малко като кръгъл камик – имам си борба с него щото просто не съм ползвал до сега такъв звер…. Срам – несрам излязох от летището почес-почес по тиквата и се мушнах в едно хотелче да чакам Ники до утре… То па поне да беше светло – да се пробвам ама така и табелите няма да виждам на време.

Така или иначе заложих на сигурното (излагацията) и се мушнах в едно хотелче. Ама мизерничко, че да не плащам много…. В това мизерничко хотелче си имам TFT philips, безжичен и безплатен интернет и кенеф+душ кабина с площ 1/2м2.
Как измерих площта – представете си равнобедрен правоъгълен триъгълник с катет 1м – това ми е банята! Готино е че леглото поема двама, че и за трети има място да седне. Чисто и с голяма снимка на цветенца на стената. Ако не беше толкова миниатюрно щеше да е перфектно.

та така…

Следващото вкл. от София Антиполис, кога обаче нямам идея!

Отваря текстово прозорче с история на командите които сте писали… Alt + F7 я чисти.

Тъпите малки неща които правят живота лесен и които научаваме на “стари годин”…
(а как само се плеснах по челото…)

На 16 политам към Франция.
До сега бях доста спокоен, може да се каже че успешно не мислех за това пътуване. Сега обаче ще имам да обмисля някои детаили. Нищо особено не се очаква от мен, но все пак ще трябва да посвърша туй-онуй преди да си сложа чорапите в куфара.
Тук бавно започвам да градя контакти. В течение на 10-20 годинки бих могъл и да докарам количеството от София. Само дето тук ще съм най-много 4 години. А и тия 4 ще са ми много.
Както и да е! Като се прибера от Френско ще изкарам две седмици тук и ще си дойда да се накисна на Черното Море. Не е задължително точно на Черното да е – ако се яви оферта бих се разходил до гръцко или дори по-добре турско, прегръщам идеята веднага! Ще трябва да се проверя дали има инициативен комитет по темата.

Идеята за SSSBBB се замразява до прибирането ми от Френско. Да си призная не ми се занимава чак толкова много. Като се прибера ще се е акумулирал финансов ресурс и по-спокойно ще дам кинти за един комплект говорители за из къщата и въпросното компютърче. За нещастие не мога да взема статичен адрес преди първата фактура от телекома ми, а тя се бави. Като се замисля май ще трябва да им се обадя преди да замина.

Така де – предстартова деятелност…

SSSBBB или по-кратко 3S3B {трисъ-трибъ}

С годините разумях, че всеки се нуждае от интерфейс с Информационния Океан (ИО) генериран от човечеството. Малко по малко всички се оборудваме, кой с каквото може. Десктопите станаха нещо напълно обикновено и очаквано за всяко бюро, лаптопите щъкат по малки и големи чанти, разни компютри за джобове се завират по… джобовете. Умните телефони стават все по-умни и тн. Малко забравяме че интерфейс представяляват и позабравените радио апаратчета и разните музикални кутийки, но да не се отплесваме.
Бързо ще забележим, че хората често губят двустранната или едностранна връзка с този ИО. Позволяваме си да ходим по улицата без “тапи” в ушите, изключваме си телевизора, дори компютъра от време на време. Пъпната връв, този информационен канал колкото косъм на вездесъщото телефонче в джоба се случва да се прекъсне.
Ние оставаме без реален адрес – пристан в ИО.
Как аджеба да си подсигурим такова пристанче, постоянен адрес на който нашия образ може да се открие. Интерфейс с един симулиран наш образ който да “буферира” интеракцията с нас. (много обичам засукани думички)

Какво можем да направим – можем да си спретнем web лична странчика (образ на вкусовете ни, предпочитанията, интересите, работата ни), да разпространим e-mail адрес за контакт с нас (буфер за еднопосочна комуникация), да си направим гласова поща и тн. Общото между всички тези неща е симулацията на нашето присъствие в ИО.

Предполагам един мой приятел вече се е амбицирал да си направи РОБОТ-СЕКРЕТАР или дори някаква форма на алтер-его която да прави много работи и тн… В насоящето си писание имам за цел една много по-земна и проста задачка. Да се Самоубедя че има смисъл да си направя трисъ-трибъ.

Какви задачки ще решавам с него:
1) ще си имам достъпно от цял свят лично хранилище на информацията която употребявам, съм генерирал или съм добил и искам да съхраня.
2) ще мога да автоматизирам някои продължителни задачи, без да се притеснявам че личното ми отсъствие може да ги прекъсне, или попречи.
3) Ще добия добър интерфейс в дома си към медийно съдържание благодарение на фиксирания вид на инсталацията.

И така, харесаната конфигурация е следната:

MSI Axis 945GM ( http://global.msi.com.tw/index.php?func=proddesc&prod_no=1099&maincat_no=134 )
Intel Celeron M 440 1,86GHz 1M 533MHz BOX ( http://www.intel.com/products/processor/celeron_m/index.htm )
512 MB RAM Kingston ( не е интересно )
Seagate T-Lite ST380815AS – 80GB SATA II ( пак нищо особено )
Двоумя се дали въобще някакво оптично устройство да слагам