Kamen's blog

И така след като си изтървах самолета се видяхме с американеца и излязохме на вечеря. Ядохме нещо, помотахме се и малко и даже влязохме в една църква да послушаме малко от концерта който вървеше вътре. Свиреха Бохемската рапсодия – брас версия. Реших че вече ходенето ми в рая е силно под въпрос…

Летях на следващия ден, без следа от проблеми. Киснах безметежно около два часа и си човърках служебния лаптоп. Засякох се с един американец от свитата на моя съсед и в един момент се метнах на крилата и долетях в БГ.  Джипката на родителчета ми им е малка. Казвах му аз на бащата че голямата Нива ще е по-добре ама той не та не. Тая е с две вместо четири врати и багажничето едвам се справя с моя куфар… Ще видя как ще им пасне самолета дето са го намислили да си взимат….

Видях се с родителчетата, видях се с баба ми, и не след дълго тези добри хора се изнесоха за вилата да ме оставят на спокойствие в апартамента. Гери цъфна при мен много бързо.

Следват два дни в блаженно размотаване из София и две вечери с компанията – едната вечер при Ники, другата на кръчма и барчета. Много беше яко. Мерси на всички който успяха да ме видят. Пак – много съжалява за четвъртъка – 24.5. Много гадно стана. Видях се с много народ, всичко беше импулсивно и хаотично, но стана яко. Герчето беше 100% до мен….
Съботата – като се прибрахме след барчетата ми беше просто ужасно – не ми се заспиваше, че като се събудя и няма вече – трябва да си тръгвам…. Тогава за сефте ми беше наистина криво.

На следващия ден пак пуснах гръмоотвода и оставих водата да тече…. Сглобих си багажа с Гери, родителите се прибраха, помотахме се и излязохме. Не правихме сцени на летището. Оставихме се е Гери на ъгъла на градинката, на тротоара…

Прибрах се в Прага. В блога на Митко има понаписано. Добре че е рутината на работния ден и разнообразието да си с някой вечер, че иначе знам ли колко щях да съм се сдухал. Чудя се…. как го понася Гери – тя е просто от другата страна на същите 1400 километра. Добре че около нея има приятелчета.

Във Франция май ще ми наемат апартаментче за месеца дето ще съм там. Едно на ръка че ще е по-евтино от хотел, второ – Герито ще може да ми прави компания. Ники, помня, също си беше пуснал заявката отдавна…

Очертава се интересно лято.

Точно като в тъп виц си закъснях за полета.

Няма такава тъпота просто! Излязох рано от работа, Купих каквото трябваше, пакетирах се, поизчистих наоколо, облякох се и почаках малко да не тъпея на летището… Всичко си бях сметнал с 30 минути резерв. Всичко ама без кръчмаря. Метрото си ме откара по часовник и после се завозих с Автобус. То не бе возене не бе чудо, пеш да бях тръгнал сигурно по-бътзо щях да стигна.
Какво станало – ами някъде напред, даже не видях, защото излязохме от магистралата имало инцидент. Та си пъплихме близо 50 минути… От резерва нищо не остана и се изтърсих на летището в часа на отлитане. Тоест мноооого късно.
Куцо криво, т'ва е… Хайде до касата да ме пренасочат за сутринта и обратно към апартамента… платих малко за добавката, та предполагам не е най-лошото което можеше да ми се случи.

Е хайде със здраве… и утре летят самолети.

Снощи като се прибирах към нас – 20:30 примерно да беше, реших да проверя дали пък не ми е пристигнала повиквателната която чакам от О2. Гледам вътре – листчето си ме чака. Брех тия хора – човека ми каза сутринта че имат да ми пратят модема и следобеда пощаджийката минала (щото сутринта нямаше нищо в пощата) да ми остави известието… кога сколасаха бе?!

За днес сутринта имах уговорка с шефа да ходя да му опитам шкембе чорбата. Не му е лоша, слага сгъстител (нишесте), което не одобрявам, но иначе си е добре. Каза че пак ще направи. Ще трябва да помагам. Преди да стигна при него минах да взема модема от пощата. След като поядохме от шкембето установихме че неговия модем е една идея по-стар от моя. Вързахме се, четохме ръководството и направихме някои настройки и на моя и на неговия модеми. Двамата нахранили се и ухаещи мощно на чесън ленно решихме че е добра идея да се разходим до някъде. Шефа предложи да ходим до Карлщейн, та:

Днес ходих да видя замък.

http://www.hradkarlstejn.cz/History

Направих някои снимки та ще имате уникалния шанс да видите колко съм нашишкавял.
До там се ходи много удобно с влак от Прага – доста начесто ги има и не са скъпи. Връщането е също толкова безпроблемно. От гарата до самия замък има около 20 минути разходка почти по равно. По нещо доста ми заприлича на Мелник – доста по-приятен, пък и едрата къща-винарна накрая си беше истински замък… Адски са ми забавни с тия външни тоалетни, просто си представям Карл 4 как пуска едно голямо да падне от високо а долу готвачите залагат дали ще падне по-близо до камъчето на единия или на другия…, или друга такава дивотия. Платихме си за едно турче с разкази за замъка. Сервираха ни го на развален английски и се поснимахме още малко. После хапнахме нещо преди да си тръгнем и се метнахме на влакчето.

Пристигнах си у нас, изпих около литър и половина газирана вода с дъх на лимон и лед и седнах да подкарам интернета. Разнасях модема целия ден в раницата и от време на време се сещах за него… Тръгна със същата лекота с която се пуска настолна лампа – намираш контакт и бутваш жиците там където влизат. Проработи от раз. Намислил съм да си купя едно адресче и да си туря един малък комп да ми сервира снимките и да ми придърпва туй-онуй…. може би след францията ще стане, че не искам да се набутвам с много разходи преди това… Ще видим, ще помислим.

Днес дойде Техник от О2… Пусна ми Телефона!
Телефон нямам, щото няма да ползвам. Линия обаче вече имам…
Сега ще ми пратят по пощата модем, ще ми пристигне бележка да ида да си го взема от пощенския клон, ще си го инсталирам сам и ще проимам интернет! Евентуално! Защо Техника не ми го донесе, или поне да ми бяха казали да ида да си взема модем от клон някой… сега пощите ще чакам.

Дръжте си здраво БТКто, че по света какви простотии има!…

Не, няма да обяснявам защо съм придобил определени геометрични форми… вие сами ще се сетите за това.

Шефа ми се похвали че прави най-хубавото шкембе. Благородно му казах че ще говрим пак след като му го опитам.
И почна големия зор да намерим шкембе! Няма в Теско, няма по месарници, няма в квартални супермаркети, няма в големите вериги. Абе няма и това е. Мъка.
А то номера бил прост – отиваш в локалната месарница и си поръчваш. Носят ти телешко шкембе, изчистено, сварено, нарязано, охладено и готово за в тенджерата. Идеално…

Тази събота съм официално поканен на шкембе у шефа, от шефа!

В работата предната седмица беше  доста напечено, до вчера вечерта включително.
Днес съм на едно обучение тук и като чудо няма спичащи и застъпващи се случаи. Има един дето си иска бая бачкане ама по него работим трима та ще се сборим. Най-големия проблем е че крайния клиент е скофтил нещо и сега май се опитв да се измъкне с обяснението че ние произвеждаме боклуци, нормално

До Неделя следобед помагах на Адриан да си сглоби покъщнината – той си накупи мебели и понеже сам не може да се оправи, пък и защото иначе бих изкукал от тъпота, му помогнах. Към края доста добре почнах да се справям. Ако ми се наложи да правя нещо такова вече ще съм доста напред . Те горките се бяха оплели като пате в кълчища… Ако сте видяли Адриан на някоя снимка го виждате какъв е хърбел, жена му не е по-голяма от него та двамата бая зор щяха да видят ако само на тях беше останало.

Неделя вечерта ходих на вечеря с американеца и негови колеги. Той ме привика – да съм дойдел да видя каква е хавата, какви хубави телешки пържоли правели незнам-къде-си. Е, отидих. Хубави телешки мръвки наистина, а и доста много…. Няма да се отплесвам че и без това съм малко гладен.  Освен че доста ядат тия американци и доста  пият, да им се нанадяваш. Някви яко техно-IT-пичове го раздават, на години и всичко, а някои така се накъркаха, че чак мен ме боля глава на следващия ден. Мисля че беше от тъпите пури които пушиха някои от тях, аз си пих една биричка….. хъм… после ударих една Количка за с пържолите… може от мешането да е било Моя съсед не се отряза за негова чест…

Драги ми читатели,

За сега се очертава Франция за мен да е от 16.06 до 15.07, това е пред-последна информация (пак), защото от френската светая-светих на нашата компания могат да решат друго да сторят с курсовете, да не говорим че на моя шеф може да не му хареса да ме прати за цял месец във Франция. Разходите там са значителни…

Днес си разпечатах билетчето за първото прибиране до София – 24.05 вечерта долитам, а на 27.05 следобед отлитам. Гледайте да ме видите тогава, че после един дявол знае кога ще мога пак да се чупя. Иска ми се началото на Август да изкарам една седмица с  приятелчета, обаче шефа трябва да одобри а и като знам колко трудно се стиковаме за една пица направо съм си несигурен за изкарването заедно

Ядат ми се картофи, ама сам не е същото.

Запознах се с предния наемател на апартамента ми – американец, 18 години работил за Моторола като асемблер и после С – програмист, Сега се занимава с data array and storage systems или друго таквоз нещо за други фирми (DHL в момента). Тих и кротък, 2 метра човек. Родом и домом е от Аризона. Сега му е малко студено, и му се спи. Пристигнал е понеделник и днес е на бачкане за сефте. Каза че ще пробва да остане тук колкото може по-дълго… Зяпа момичетата като гимназист в девическо училище. Има Никон Д200 с най-всякакви екстри и джвъчки и си играе с него все едно е на 5 години и са му подарили количка за коледа. Каза че от 5 месеца го ползва активно и почти се е научил да го ползва… Това от устата на такъв инж. ми свучи страшно. Пихме по бири заедно две вечери подред. Каза че харесва размера на порциите тук защото са по-малки от тия вкъщи. Аз му казах че харесвам размера на порциите тук защото са по-големи от тия вкъщи…

Асен ми напомни че не съм писал какво ми е новото фото.
http://www.steves-digicams.com/2007_reviews/a570.html

Това е линк към ревю на моето апаратче. Както ще забележите, то е ново, модерно (откъм карантия) и има много функции. Ма много!
Кроманьонци кат мен трябва два пъти с речник да прочетат книжката че да разберат кой е убиеца…

PS
Закупен е с български парични единици от http://www.photopavilion.com/ . Хората коректно си казват: “Ако си купите това нямате официална поддръжка. Имате поддръжка от нас.” Толкоз. 
Хич няма и да гадая от къде са го купили, и кой им го е продал. Не ме интерсува – знам, че ще го ползвам на 1000 километра от официалната (и фактическата) поддръжка. Цената ме урежда, качеството също.

Гледам че София се е уредила с големия (и малко по-стар) батко на моето апаратче… Направо го приемам като комплимент към селекцията ми. Тя е по-близо до профи от който и да било друг мой познат. (Хъмммм – Илиана май работеше нещо по темата ама нямам точно представа).

През тощу-що приключилия празничен период бидох посетен от Гери.

Тя пътува с директен полет от София. Разгледахме много други варианти, но за момента това бе най-доброто което можахме да измислим. Скоро тръгват още няколко евтини линии до София, но за 27.04 беше този полет или целодневно пътуване със самолет до Виена престой и още няколко часа с автобус + разлика 50-ина евро. Скоро ще полетят германците към и от България та се очакват по-добри оферти.

Петъка се чупих от бачкане – Гери долетя в 10 сутринта и ходих да я посрещна. Повисях си малко и тя излезе, (не правихме сцени на летището) и се метнахме на градския транспорт за центъра.

Гери ми донесе някои нещица между които един преносим 100GB USB диск и един фотоапарат който си поръчах с левовете от българската дебитна карта… Освен че беше на далавера, апарата се оказа доста добър. Доста по-добър от щракалките които си имах отпреди това. Дейзито и Практиката не могат да му стъпят на малкия пръст, общо взето. Не съм запален щракач та с Гери наснимахме само към половин ЦД, тя си го занесе към БГ вчера.

Диска който ми донесе Гери е един 2.5 инчов 100GB Seagate в кутийка на Трансценд. Мислех че ще е някакъв шит тоя каращис обаче се оказа доста сполучлив. Засякох че за 13'45'' се копнаха 10,6GB което си е много добра производителност. Много съм доволен. На диска тя ми донесе музичката която си затрих преди време, сега си я имам на 2-3 места.

Съботата се Разходихме с Адриан и Гери из Прага, показахме и по-забележителните места, хапнахме и пийнахме. Гери хареса Крушовице светло (мили приятели, тя носи мъничко биричка – гледайте да се доредите ). Минахме по Карловия мост, видяхме тихите улици на Мала Страна, Старе Место, Нове Место… Вечерта се видяхме с Ирка – приятелче-чех на Гери. Свестен тип, малко странен. Много ходи на палатка, често и сам, когато го пратят на командировка си взима билет така че събота и неделя да са му свободни и хуква някъде по полянките наоколо…

На следващия ден ходихме с него до Кутна Хора. Град с големи залежи на сребро, с монетен двор и тн. Всичко било чудесно докато залежите не приключили някъде към края на 17 век. Не стига това ама и чумата ги тръшнала, че и голям пожар имало… Абе един вид Кутна хора западнал здраво. Сега е градче със стара част – замъци и тесни улички и нова част – блокове и кооперации. Едно време обаче Бил цветущ град – имали се за велики поне колкото Прага. Даже се опитали да построят катедрала колкото пражката, и понеже си били миньори посветили катедралата на местния закрилник на миньорите – Св. Барбора. Вътре има няколко уникални украси (фрески и скулптури) изобразяващи миньорския живот… Странно е наред с Исус да подредиш  някой байчо с кирка, ама на…. Иначе доста интересно. Посетихме и една костница – също туристическа атракция. Местното гробище се препълнило и като вадели кокалите за новите парцели се натрупало голямо количество (около 40 000 комплекта). Предприемчиво хората ги аранжирали в четири пирамиди, полилей и един гребов знак. Изведнаж се усещаш, че си заобиколен от слепите очи на няколко хиляди черепа, но не е кофти, малко е като шега със Смъртта…
Походихме наоколо, хапнахме (доста по-евтино от Прага) и после се прибрахме. Посетихме апартаментчето на Ирка – мъничко апартаментче в края на града. Панелките преобладаваха пейзажа тук. Нормално… Ирка си има поддържана Шкода Фаворит – държи си я в гаражна клетка недалеч от апартамента и си я ползва около 2 пъти на месец. Така разбирам аз притежаването на кола в града.

Понеделника беше ден работен – Гери ми каза че ще си поучи, а взела че изчистила замъка. Аз като всяко добро прасе си живея чудесно в кочина, но тя реши че то си трябва… Трябва си, а и аз мислех да се занимая и сам, ама после… Вечерта посетихме една добра кръчма където се изложиха зверски с обслужването.

Вторника - последния празничен ден биде запазен за кротка разходка по Прага + сладолед + кафе на добри места. Полета на Гери обратно беше в 19:10 та към 18 бяхме на летището (пак не правихме сцени). Около 23:30 разбрах че се е прибрала вкъщи.

Днес съм пак сам, купих си макарони. :-/