Kamen's blog

Разходих се из Прага. Сам.

Много интересна работа. Като мръдне човек на 5 метра от туристическия потоп и се озовава в тих и спокоен град.

Града е страхотен.

Пиша и трия следващото изречение отново и отново – абсолютно съм безсилен да предам усещането. Маршрута ми ме отведе по широки площади, покрай реката видях три много красиви моста, и се пошлях из квартала Бохемия.

Пак минах покрай апартаментчвто, махлата е супер. Що ли пък толкова ми хареса… Ще ми мине предполагам.

Толкоз за сега, ще почивам…

Едно от нещата които човек може да си поръча в готините кръчми тука (примерно u Voevodu) е “печено колено”. Това в България му викаме джоланче. За Ламерите да обясня – частта от свинята намираща се между “китката” и лакета.
Та това нещо мили деца се одира и се пече. Според мен му помагат с известно време предварително варене, но така или иначе крайния продукт е фантастично крехко месо и онази свинска мазнина която не е успяла да се отдели при термичната обработка. Обикновено порцийката излиза около килограм. Абсолютна грешка е да се смята че добра порция колено се нуждае от салата, или картофи… или каквато и да била гарнитура. Единственото което може да се пожелае е голяма доза хрян и горчица, Което е и общо взето онова което донасят с коленото. Сервирането си е цяло зрелище. У Воеводу го носят на дъска като кокала е фиксиран на стойка, коленото е повдигнато от дъската и имаш удобен достъп отвсякъде.
Оня ден вечерта ходихме там и аз си поръчах ребра. Споменах за тях преди време, но сега ще ги поопиша.
На дъска подобна на онази за коленото донасят около кило и нещо богати ребра. Губят ми се изразни средства да ви опиша аромата и вида на цялата работа… Ребрата са розови с доста месо по тях и са цели, заедно с частта от кафеза който е хрущиялен.
Явно ги оставят доста време в някаква марината (има и бира със сигурност) защото хрущияла е удобен за ядене а костите могат да се сдъвчат при желание… Тази вчер не ядох нищо друго освен тия ребра и се справих с тях, но ако бях ял и едно бонбонче предварително щях да съм се пръснал.
Не мога да го обясня, ако човек яде мазно месо или просто много месо очаква да иска да си хапне някоя марулка, или доматче, евентуално. Ама сега – не! Не съм се сетил въобще за такива неща, не ми стана тежко просто бях вкусно преял. Само 2 халби бира бях поел и всичко беше точно.
Местните правят доста готини супи… обаче в правене на месо просто нямат равни в моите очи…

Коленото е около 200 крони (200/14=14.3лв) и ребрата са там някъде… обаче за тия пари се правиш на ненормален с едно от най-вкусните неща които месолюбивите хора могат да хапнат…

Апартамента който си харесах е на една пресечка от това вълшебно изворче на кулинарни удоволствия. Въобще, като погледнах на картата, виличките и ножчетата са като песъчинките на плажа в тая махла.

Почнах да си правя списък с кръчмите които има смисъл да показвам тук.

Има една, U fleku – пивоварна/кръчма от няма и 600-700 години. Тук си правят единствената бира която сервират. Мътна бира (нефилтрирана), светла по произход с интересен вкус… ама елате да я пробвате няма да ви развалям удоволствието. Правят колената доста тежки за ядене… Имат и добри салати…

Хех, живот ли е да го опишеш…
PS
Не са ме почнали сериозно още местните…

За днес си бях сложил краен срок да си харесам апартамент.

Избрах!

Като се нанеса и се понаместя ще понащракам и ще пратя да ми дойдете (за сега поне) виртуално на гости. Ако не ви хареса, хич не ми пука аз ще си живея в него

Подкарах обучението за справяне с бачкането. Хората ползват Lotus Notes, обаче по най дървения начин – метода на пробите и грешките… голяма тъпня. Ще взема да си потърся някакви курсове по темата…

Вчера заведохме един колега в една много яка кръчма. На него му беше за сефте, на мен за втори път. По-добри ребра не съм ял в живота си. О!Шипка не са от същата галактика с тия тук… Бях леко поогладнял, едвам си изядох (толкова за количеството). В менюто пишеше нещо за ребра с бира или нещо такова, но според мен хич не беше само бира.

Вчера минах през един чичо доктор да каже че съм здрав. Здрав съм. Имаше един кантар при него. Стъпих да се видя колко съм – 94 килца, очаквах поне 2-3 отгоре на тая цифра. Няма страшно оня готиния апартамент е на 200 метра от яката кръчма.

Хех… за днес се очертава още една добра кръчма. Отивам да се готвя

Ще прегледам как стои въпроса с културната програма из Прага – не може да няма някое приятно симфонично концертче. Само се притеснявам че и да има нямам как да прочета за него, много са зле с езиците местните. Някои знаят малко руски и така се разбираме. Менютата поне са на 2-3 езика. Няма как да чуя за концертето… Знам за експатските сайтове, трябва да се ослушам натам.

PS

Имам съмнения – казаха ми че ще е доста скъпо отоплението в оня замък…. Предполагам че е така. Хайде сега още малко чудене….

За днес си бях сложил краен срок да си харесам апартамент.

Избрах!

Като се нанеса и се понаместя ще понащракам и ще пратя да ми дойдете (за сега поне) виртуално на гости. Ако не ви хареса, хич не ми пука аз ще си живея в него

Подкарах обучението за справяне с бачкането. Хората ползват Lotus Notes, обаче по най дървения начин – метода на пробите и грешките… голяма тъпня. Ще взема да си потърся някакви курсове по темата…

Вчера заведохме един колега в една много яка кръчма. На него му беше за сефте, на мен за втори път. По-добри ребра не съм ял в живота си. О!Шипка не са от същата галактика с тия тук… Бях леко поогладнял, едвам си изядох (толкова за количеството). В менюто пишеше нещо за ребра с бира или нещо такова, но според мен хич не беше само бира.

Вчера минах през един чичо доктор да каже че съм здрав. Здрав съм. Имаше един кантар при него. Стъпих да се видя колко съм – 94 килца, очаквах поне 2-3 отгоре на тая цифра. Няма страшно оня готиния апартамент е на 200 метра от яката кръчма.

Хех… за днес се очертава още една добра кръчма. Отивам да се готвя

Ще прегледам как стои въпроса с културната програма из Прага – не може да няма някое приятно симфонично концертче. Само се притеснявам че и да има нямам как да прочета за него, много са зле с езиците местните. Някои знаят малко руски и така се разбираме. Менютата поне са на 2-3 езика. Няма как да чуя за концертето… Знам за експатските сайтове, трябва да се ослушам натам.

PS

Имам съмнения – казаха ми че ще е доста скъпо отоплението в оня замък…. Предполагам че е така. Хайде сега още малко чудене….

Нямам идея дали на някой му прави впечатление, но попълвам блога с по ден-два закъснение. Това е защото си пиша в хотела преди заспиване а публикувам най-рано на следващия ден вечерта… или по-късно. Имам сега да наваксвам още един ден.

Вчера имах среща с една дама от REMAX да ме води апартаменти да гледам.
Каза ми, че от четирите които бяхме набелязали е могла да организира само един, но е решила да ми покаже един друг който не бяхме набелязали.
Първия апартамент беше страхотен.
В стара сграда, много стара, чичкото който ни отвори ни каза че била по-стара от Карловия Мост. Не му хванах вяра, но ако е на половината години пак е фантастично. Отвън къщата не е нещо забележително, отвътре са едни арки, сводове, вътрешни стълбища с естествено осветление – фантастика! И всичкото това – светло, бяло, чисто, красиво… Разните врати и прозорци са си съвременни, с готини стъклопакети, дърво, изобщо всичко както трябва.
Самия апартамент не е голям – две отделни стаи с врати към антре и една кухня с врата към едната стая и антрето. Ако ми дойде комплект гости ги инсталирам в едната стая и са си абсолютно независими…
Адреса е доста в центъра – на 5 минути от спирка на метрото, и на 6 минути от голям възел на автобусния и трамвайния транспорт, не е на пътя на туристите а на 10 метра има безистен с 4 ресторанта.Нощния живот замира около 12, когато приключва и метрото… От този адрес до работа са две спирки с метро и сумарно 300 метра пеш. Сумарно 15-ина минути.
Сам по себе си апартамента не е кой знае какво, по-скоро е подобрена версия на апартамента на Шишман – ремонтирана, поддържана сграда, с добрата локация и всички екстри които бих имал нужда.

Направих си една екселска табличка с апартаментите, избрах си няколко параметъра по които да ги оценявам, зададох им тегловни коефициенти и им сметнах score-а. Победител излезе точно този апартамент, с единствена конкуренция апартамента на колегата който си тръгна. Дал съм си срок сряда следобед да избера ако никой не ми предложи по-добро решение взимам тоя апартамент.

Вечерта продължи с сесия бири в кръчмата от вчера вечерта… Колегите ми са много сериозни пиячи с много години опит. Салатка 2-3 малки “сливовиц” (познахте ), месно плато и бири, бири, бири… Аз се включих умерено в “месно плато и бири, бири, бири…”.

Тази събота ходих на разходка до Карлови Вари. Това е курортче от типа на Велинград само дето се споменава наред с Ница например, а не с Девин или Доспат. Има го на картата на Европа един вид (сори за ламерщината, за повече – Google). Разходката си я биваше – час-два във всяка посока по път, който не беше точно магистрала. Все пак не беше Монтана-Видин, та беше горе-долу бързо и комфортно. Казаха ми, че има доста собственици – руснаци. От лично впечатление мога да кажа само, че имаше много руснаци. Добре се разходихме из курортчето. Красиво място, няма 2 мнения. В последния Джеймс Бонд има малко оттам.

Хапнахме в местния “При Швейк”. Леле Мамо. Пак.

По пътя навръщане се отбихме в едно крайпътно капанче за бира. Бирата идваше направо от завода. Такава трябва да е наливната бира според мен – по тръбата и направо в халбата. Отпред имаше паркинг за автобуси голям като на централна софийска автогара. Посетителите бяха и туристи и местни. Просто отиваш да си налееш бира от извора… Вместо минерална вода. Завода беше Крушовице. Ела ме ритни, ама съвсем не! Много обичана местна (чудесна) бира. Тъмната им е непрозрачна като масло за кола, обаче гълташ смело и не ти е тежко в нито един момент…

Дотъркаляхме се в Прага, релаксирахме малко и ходихме на Биротека. 200 бири се хвалят хората че сервират. Всеки ден има 6 различни наливни. В Чехия имат около 170 пивоварни, демек няма страшно – повтарят се, ама не много често. Там един образ ни направи едно месно плато с към 2 кила меса та и с по една саладка изкарахме някак. Добре че ни донесе толкова малко че от карловите Вари се бяхме поокръглили.
(пояснявам за(суканата/чуканата) ирония – въпреки че едвам се изтъркаляхме от курорта и похапнахме и попихме в капанчето, се натряскахме с едно блюдо дето 5 нормални човека се нахранват а бяхме трима, че и салатки си харесахме, и по няколко бири пробвахме…)

Като ми додете на гости ще съм само на марулки, обещавам!

Я! Това е идея – когато имам гости съм на салатки. Идейно а? Да ми идвате честичко, че да охлабвам малко!

Моя началник, горкия човек, е на тоя режим от 20 дни – като му дойдат колеги за обучение той ги води по кръчми. Кофти работа… Добре, че има странен метаболизъм – все си е на 70 кила. Иначе отдавна да е оформил бойлера и той. От друга страна пък, все от някъде го изкарва, то просто няма как. Сигурно му се е сбъркал метаболизма съвсем.

Нали тръгнах от София болен. Сега всички постепенно се вкисват. Хех…