Червеното на уличните лампи се просмуква през щорите и гони съня от стаята. Улицата е тиха, дърветета не помръдват. Короните им все още са мъртви, листата ще дойдат скоро. Зеленината ще изглежда кървава през нощта.

Тишината на стаята гони съня. Шарения шум на деня го няма, останала е само една сенчеста тишина. От някъде може би има нещо, то обаче е далече. Останало е съвсем малко, има много само от тишината.

Леглото е горещо. Чаршафите, примамливи през деня, сега предлагат ръбове и стени. В леглото няма сън.

Днес ми писна, ела утре.

Share

This entry was posted on Sunday, April 15th, 2007 at 11:28 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.