Болен съм
Скапах се една седмица преди да замина към Чехия! Егати тъпотията!
Боли ме гърло, главата си чувствам хлабаво свързана към тялото, не залитам но не съм сигурен къде ходя. Поне не ме тресе (може би нямам температура). Мота ми се погледа та чак ми се вие свят (и приказвам глупости).
Пих витамини, един аспирин, един тайленол ПМ и още витамини. Чакам да стане 23:00 когато си направих среща с доктора у нас за да си изплача болката.
Тия два почивни дни (не харесвам думата уикенд в български текст), ходихме на Сандански.
Съботата започна с 4 часа борба с едни големи машини в едно предприятие, след 12:45 се завозихме към Сандански с Герито, Фил и Деси. Поразходихме се из слънчев Благоевград, хапнахме нещо и продължихме. Д, Дино и Лили вече бяха в Сандански където със голям зор се набутахме в едно приятно хотелче.
Сандански ми направи впечатление с многолюдната си главна улица (събота и неделя явно всички си изкарват готините дрешки на “главната”) и факта, че всички бяха поне с дълги ръкави, често и с якета. Аз не можах да задържа нищо повече от пуловер върху себе си. Повечето време бях по къс ръкав. Хладно на моменти но не и студено. Времето като цяло беше страхотно. Късно вечерта ми се наложи да си облека нещо… Е сега съм болен ама…
Деси и Фил предложиха едно заведение където в крайна сметка решихме да хапваме. Уцелихме страхотна кухня на нормална софийска цена. Хапнах едни тортелини с гъби, сметана и кашкавал, които бяха фантастични.
Вчера (неделя) посетихме Роженския манастир и Мелник.
Мелник е интересен и дори красив. Посетихме с Гери Кордопуловата къща. Тествахме им виното (киселяк отвратителен). Намушихме се във всяка дупка където ни пуснаха и се изнесохме към останалата част от компанията които седнаха да похапнат нещо. На Роженския имахме импровизирано похапване с разни глупости, но глупости за наяждане не стават. Аз си бях гладен и настоях май най-много.
Седнахме в кръчма “под лозите” (или нещо подобно) където се опитаха да ни отровят. В айрана имаше някакви черни работи, картофките бяха пържени в древна и разнообразно амортизирана мазнина, шкембето беше без абсолютно никакъв вкус (може би по-добрия вариант?). Всичко пристигна зверски бавно, включително и сметката. Бакшиш не оставихме и 1 стотинка.
Иронията е, че като бяхме на Батак (предните събота и неделя) пукнахме от студ а никакви оплаквания нямах откъм здраве… Сега на жегата (22 градуса!) се вкиснах.