Kamen's blog

Много ми е неудобно да пиша постове писма и др. В офиса съм зает и често бързам когато излизам. В хотела нямат интернет, но “в момента го правели”…

Днес бях Турист. Ходихме в парка, Качихме се на кула, видяхме Мостове, Замъци, катедрали…
Ще раздам снимки и ще коментирам, до тогава – почти телеграфен стил

Великден е голяма работа тук. От сега правят улични фестове, свирят някакви оркестри. Изобщо – купон!
Гледах как се прави един много готин козуначен деликатес, наденички на скара и хотдогчета. Ядох наденичка с екстри + бира и лаф с колеги. Това беше десерт след като хапнахме в един ресторант малко по-рано, не по-малко и не по-лошо… Нямам идея колко дебел мога да стана. Сигурно много.

Днес пробвах Бехеровка – питие с 38% алкохол и вкус на канела + още някакви билки. Не беше лошо…

Вече съм втори ден в Прага…

Втория (новия) терминал на Софийкото летище е с приятен европейски вид. Нямам от какво да се оплача. Полета беше двучасов и скучен. Чешките аеролинии ни почерпиха с закусчица и напитки. Стюардесите бяха готини (за разлика от чифтокопитните животни които фърчат по нашите самолети). Летището на Прага също си е типично европейско. Разликата с българско започна след като се отвориха вратите на летището – всичко беше чисто та излизано. Просто ми се наби в очите. Намери ме един Чех – шофьор който често вози шнайдерци и ме повози до офиса. Разлика номер 2 – нямаше дупки. На едно две места имаше дефекти в асвалта, но основно пътя си беше супер.
В прага е минус ако ползваш кола. Ако не ти се налага да пътуваш до покрайнините или извън Прага трябва да си абсолютно откачен да ползваш кола. Въпреки отличните магистрали, пробиви, шосета и възпитаните шофьори задръстванията са отвратителни. Всички се возят на трамвай или метро. Автобусите са втора ръка транспорт. Всичко обаче се движи по часовник и е адски удобно.
В офиса ме посрещнаха доста добре. В момента върви едно обучение, на него са дошли и двама българи от офиса на Шнайдер от България. Вече втори ден се мотаме по кръчни с тях и е много яко.
Настаниха ме в едно хостелче до бачкането – само излизам и минавам 15 метра и съм в офиса. Разликата между хостелчето и хотелчето по-нагоре по уличката е, че тук има само едно девойче което кисне на рецепцията, сипва закуски и дава ключове, в хотелчето влизат да чистят от време на време, тоест там има поне още една лелка. Имам си телевизор, който не съм пускал, гардероб, двойно легло, и добра баня.

Основно занимание ми се води да си намеря апартамент. Всички ми казват да го давам спокойно, но непрекъснато иамам усещането че закъснявам… До сега съм видял 4 апартамента. Първия, който много от вас видяха е малко отдалечен от центръа и е с две независими стаи и холче с кухня. Тих квартал, до голямо гробище. Спирката на Трамвая се нарича Крематориума, но местенцето е доста приятно… Другите 3 бяха в една къща, реставрирана и подготвена за наематели от някакъв инвеститор. Два апартамента бяха приземни, единия и с дълбока изба – едро помещение с груба зидария. Третия имаше холче с прозорци на двете стени на къщата и една спалничка. Общо взето дребнички жилища бяха и трите…

Черпавам се с бира всеки ден. Тукашните я лочат като за здравей – здрасти… По литър и половина като нищо. Аз се почерпвам вече втори ден с по литър. Добре че бях почна л подготовка в София че иначе щяха да мегледат като абсолютно извънземно с коктейла “каменица тъмно”.
Чехите папат месо. Направо е невероятна работа! Няма ястие или поне хранене да пропуснат месо. а самите порции са като за двама гладни сомалийци. Шефа ми каза че докато се наместя ще ме храни и пои и да не се притеснявам за тия разходи.

Не си взех фотоапарат. Първо мислих си взема двата, големия обаче е неудобен и като го нарамя твърде много изглеждам на турист. Като си правех багажа обаче пак видях как свети проклетия диод на Дейзито и така му се издразних че го зарязах и него. Майната им на тия боклуци дето съм си ги избрал даже сам тиииииииит гъзовете смотани!

Дадоха ми телефонче. Телефончето е Нокия 6230i. Има камерка и майй ще се щтракаме с него. Много е нов. Имал бил и последния firmware каквото и да е значението точно на това…

Чакам си компа – Dell 820. Казаха ми че ще е с 2 гигабайта рам. Cor 2 Duo и тн… Самолет за маса. С карта Nvidia, някаква… Няма да го разкарвам много много – моичкия си ми е вързан на гърба и ми прави компания непрекъснато. Ако ме засечете в Скайп съм с него. нямам обаче слушалки и ми е малко неудобно от колегите да говоря, че те хората си бачкат, та ще си пишем. Мирандата се бъзика и не иска да се връзва, уж всички настройки направих, но уви.

Взимам някакви добри телешки пържоли или карета. Слагам ги в плитка тавичка. Подправки: сол, черен пипер, кимион, малко зехтин, добавям бира без да покривам телешкото. Слагам в фурна да се запичат. Обръщам ги един път след като работата потръгне. Като се изпари бирата и остане почти само зехтина телешкото се изяжда. С апетит свежа салата и пържени картофи е чудесно.

Скапах се една седмица преди да замина към Чехия! Егати тъпотията!
Боли ме гърло, главата си чувствам хлабаво свързана към тялото, не залитам но не съм сигурен къде ходя. Поне не ме тресе (може би нямам температура). Мота ми се погледа та чак ми се вие свят (и приказвам глупости).
Пих витамини, един аспирин, един тайленол ПМ и още витамини. Чакам да стане 23:00 когато си направих среща с доктора у нас за да си изплача болката.

Тия два почивни дни (не харесвам думата уикенд в български текст), ходихме на Сандански.
Съботата започна с 4 часа борба с едни големи машини в едно предприятие, след 12:45 се завозихме към Сандански с Герито, Фил и Деси. Поразходихме се из слънчев Благоевград, хапнахме нещо и продължихме. Д, Дино и Лили вече бяха в Сандански където със голям зор се набутахме в едно приятно хотелче.
Сандански ми направи впечатление с многолюдната си главна улица (събота и неделя явно всички си изкарват готините дрешки на “главната”) и факта, че всички бяха поне с дълги ръкави, често и с якета. Аз не можах да задържа нищо повече от пуловер върху себе си. Повечето време бях по къс ръкав. Хладно на моменти но не и студено. Времето като цяло беше страхотно. Късно вечерта ми се наложи да си облека нещо… Е сега съм болен ама…
Деси и Фил предложиха едно заведение където в крайна сметка решихме да хапваме. Уцелихме страхотна кухня на нормална софийска цена. Хапнах едни тортелини с гъби, сметана и кашкавал, които бяха фантастични.

Вчера (неделя) посетихме Роженския манастир и Мелник.
Мелник е интересен и дори красив. Посетихме с Гери Кордопуловата къща. Тествахме им виното (киселяк отвратителен). Намушихме се във всяка дупка където ни пуснаха и се изнесохме към останалата част от компанията които седнаха да похапнат нещо. На Роженския имахме импровизирано похапване с разни глупости, но глупости за наяждане не стават. Аз си бях гладен и настоях май най-много.
Седнахме в кръчма “под лозите” (или нещо подобно) където се опитаха да ни отровят. В айрана имаше някакви черни работи, картофките бяха пържени в древна и разнообразно амортизирана мазнина, шкембето беше без абсолютно никакъв вкус (може би по-добрия вариант?). Всичко пристигна зверски бавно, включително и сметката. Бакшиш не оставихме и 1 стотинка.

Иронията е, че като бяхме на Батак (предните събота и неделя) пукнахме от студ а никакви оплаквания нямах откъм здраве… Сега на жегата (22 градуса!) се вкиснах.

Служебните ми задължения са ме натиснали доста сериозно. Имам един проект който изостана, предимно не по моя вина, но сега иска всичкото ми внимание.
Друга задача свързана с много труд на мен и мои колеги също изисква много.
На тоя фон имам да си подготвя детайлите около заминаването.
Ще видя зор още известно време, а после ще стане наистина напечено…

Утре ще се чупим от София за ден и нещо. Ще идем на яз. Батак, местността Дъното. Там има едно хотелче което е идеално за почивка от всичкия зор…
Ще гледам да направя нещо неделя вечер.

Замундата се завърна, от там си гепих последните две серии на BSG.

Утре е осми март.
Освен “цветя за дамите” нямам идея какво трябва да се прави на тоя ден… Да се обадиш на таз-оназ и да и честитиш? Ами хубаво ще го направим. Друго не се сещам. Идеи?…
А за какво е тоя празник? Отбелязваме на този ден жената, майката. Отчитаме нейната много важна роля, засвидетелстваме уважение и любов (дори). ОК… ама това означава ли, че в останалото време така сме я “отсвирили”, че има нужда от този специален ден че да си ги припомним тия неща.
Това би било правилно съждение, струва ми се. Ако половете са “равни” този празник няма място в календара. Не трябва да има и “мъжки” празник. Изобщо, що за сексизъм?!

От утрешния ден до моя полет към Прага ще останат точно двадесет дни.

Очертава се (очертаваме с дружни усилия) едно излизане от София тоя уикенд. За сега състезанието е Гранд Хотел Велинград във Велинград и Хотел Наслука на яз. Батак. Разликата е голяма – Едното е голям нов скъп СПА хотел, а другото е непретенциозно малко хотелче на брега на язовир с лесно доловим “соц.” привкус. Да си призная и на двете места ми се ходи почти с еднакво желание. На едното място ще поплувам, ще се видя с каките от СПА-то, те ще ме намачкат поне малко и тн. На Батак ще видим малко зелено, ще се поразходим ще се повидим и ще си изкараме супер в компания. Времето напоследък е чудесно, та перспективите са добри.