Шест кила картофи, мамо ле!
Преди време се посъбрахме и ето какво направихх:
5 – 6 килограма картофи;
Замразени зеленчуци – каквото има, в моя случай имах моркови, грах, зелен фасул, сварена царевица, лук на дребно, имаше и малко домати – общо към килограм;
Сол – доста отиде, към две супени лъжици;
червен пипер сладък – към 1 лъжица;
Олио – 200 милилитра (поема и повечко даже);
Вода – налях толкова че да се покрие дъното на тавата с почти сантиметър;
Картофите обелени и нарязани дребно (3 парчета спокойно да ви влязат в устата 
), сипах в дълбока тава заедно със зеленчуците. Добавих подправките, олиото и водата и разбърках.
Метнах ги на около 200-250 градуса за близо час и половина. Проверявах си ги на половин час, защото нито градусите са градуси, нито компонентите са еднакви всеки път. Може да се добави вода за да не засъхнат нещата.
Станаха много добри – не залепнаха за дъното на тавата, отгоре се появи коричка по отделните картофчета, а основната маса беше като задушена…
Сосове за случая – често правя два соса които просто нямат равни по простота на приготвяне. За всеки от тях ползвам по една майонеза и едно кисело мляко. Една глава лук се чисти и нарязва на много дребно (смилам си я на блендер) и с малко сол разбърквам в едната купа. Другия сос е същото, но с чесън. Ако не ви понасят силните миризми си взимате по-малко от лука и чесъна. За цвят ползвам червен пипер, къри, може магданоз да се прибави, копър, но това са екстри.
За да е пълна картинката се взимат около 2 кила свинска плешка стек (здравей Билла!) или друг подходящ месак и се спрята Скарата! Осигурява се червено вино и някаква проста салата за всички и… се викат Другарите.
February 12th, 2007 at 8:47 am
в що за тава събираш 6 кила картофи…?
February 12th, 2007 at 10:11 am
Въпросът ти ме накара да се замисля…
Ако трябва да подходим към картофите като към обект на Нютоновата физика следва да отбележим че твърдението че съм купил и сложил 6 кила картофи и че съм ги сложил в тава почива на крайно неточни допускания.
Като начало в това твърдение липсват изцяло зеленчуците и другите добавки.
Задължително е да отбележим че катрофите се белят. Обема на класическите обелки не е голям в абсолютна стойност но към тях е редно да добавим обема на изрезките. Тябхният общ обем представлява част от цялото която не може да бъде пренебрегната.
Друг изцяло нов проблем представлява нарязването.
Картофите представляват неправилни геометрични форми, които в рамките на този процес получават нова гранулярност. Това понятие може да се използва в случая защото то отразява взаимодействието между средната гометрична форма и склоността на частиците в един обем да се самоподреждат под въздействие на някаква общо-въздействаща сила. Най-често, а и в конкретния случай това е гравитационната сила под формата на тегло. Често използван емпиричен метод за изразяване на това изменеие е използване на коефициент на разбухване. Този коефициент често се използва при процесите на изземане на неотбита, компактна земна маса и транспортирането и до хранилище. Коефизциента представлява съотношението на първоначалния обем към обема който се е получил след трансформацията.
За нещастие в конкретния случай не съм измерил обема на обелките, изрезките и не съм изчислил коефициента на разбухване.
За щастие обаче най-голямата тава у нас побра всичко и мога спокойно да отбележа че е голяма (емпирично сравнение с другите домашни тави които съм виждал).
Следователно най-прецизния отговор който мога да дам е: Голяма!