Преди доста време един колега от Шнайдер-Електрик беше споменал че ще ходи в Прага да прави център за поддръжка от второ ниво и ако сме искали (разправяше ни го на двамата с колегата) да помислим по темата. И двамата не го взехме на сериозно или поне аз със сигурност. Преди около две седмици ми се обади да ме пита дали случайно не ми се работи за него в Прага. Идеята не е лоша – голяма компания, обучение, регламентирано работно време, социална грижа и всякакви простотии в тоя дух. Не му трябваше много да ме навие да се пробвам.
И така – пратих едно CV да видим какво ще стане и вчера ме привикаха на интервю по конферентна връзка с Виена и Прага. Лафихме много, то бяха разкази, партенки, спомени, описания, предвиждания, оценки, претенции, мераци. Лудница – за час и отгоре си казахме всичко…
Скоро след това научих, че май ще се закваси и наистина ще бачкам за Шнайдер в Прага… е това е ако не ми мине котка път на финалната права, разбира се.

Има един голям проблем – не съм казал на Шефовете а и в МГУ никой не знае подробности. В момента в който ми пристигне официалното становище, че ще ме взимат, ще ида да говоря със Симо и после ще споделя с “добрия професор” – доц. Иванов (ръководител на злощастната ми докторантура).

Нямам опасения за това как ще напусна фирмата – там всичко е много точно. Само се надявам, че ще успея да си приключа проектите докато дойде момента за отплуване.

Share

This entry was posted on Saturday, February 10th, 2007 at 12:01 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.