Kamen's blog

“Момиче на 16 години роди тайно“

Цитат на заглавие от национален ежедневник по БНТ в сутрешно шоу.

В офиса нямаме телефони. Втори ден, вече.
На БТК пак им откраднали кабелите към района и сега теглят нови.
За времето което бачкам тук това е трети или четвърти случай.

Не ми се коментира.

Гледах “The Inconvenient Truth” с Ал Гор. Много добър филм. Който не го е гледал – да го гледа. Заслужава си да се гледат хубави докумнетални филми, много повече от всякакви други.

В ЦУМ има тигър в стъклена клетка. Хубав е като картинка – млад, пухкав, с ярки оранжеви черни и бели краски. Просто бонбонче. Ръфаше си някаква дъсчица, а наоколо дечица и родители му се радваха.

Когато се огледам неминуемо попадам на всякакви потресаващи и потрисащи информации.

Таксиметраджия заклан за 15 лева, стачката на “шокираните” шофьори омилостивени с (как пък точно) данъчни облекчения.
Натура 2000 – сагата продължава. (поглед към блога на dibo978)
Проституцията легализирана (та даже и данъци ще плащат). Чак и морална ще я изкарат после… В Амстердам са станали 100 пъти пишман че са пуснали проститутките и наркоманите по улиците, ама няма кой да види че е лоша практика, лоша идея…
Здравеопазването като индустрия за производство на свежи трупове. Там само дето не са на процент към гробищата… Бога ми, като чуя какви чудеса разказва доктора просто ми се повръща…
Всяка болница – “някакъв човек умира на опашка в коридора/дома си/работното си място/…..
Като се чуе за свестен доктор и всички се втурват да го търсят ама той вече не е там – той е или в пенсия или е заминал или е в скъпа частна клиника, където не лекува а трупа пари за шефовете и (по-малко) за себе си.
Посредствените доктори, продажните доктори – какво да се лъжем – има ги, много са, преобладават.
И на цялата трагедия – новите доктори, които имат някакъв акъл, влизат в търговските представителства на фармацефтичните компании и се радват на едно малко по-добро съществуване… Опа, пардон! Те вече не са лекари те са търговци.
Здравната каса (извинявам се за мръсната дума) е най-точен пример за институция създадена за корупция и търгашество с човешкия живот! Най-голяма е печалбата от скъпи лекарства, следователно вносителите предлагат скъпи лекарства (в Гърция ампула Щ е парите а, в БГ ампула Щ е парите 3 до 5 пъти а). За да се плащат тия лекарства от Касата се картелират вносителите (и предлагат едни и същи високи цени) и се насаждат скъпите медикамнети по главите на докторите (разноски за жълти стотинки) и се плаща комисионната на Каса-шефовете+Министерство-шефовете да се достави новото – скъпо лекарство. То се купува (Mission accomplished). Каквото и да ми обясняват – всяка нова продукция има технологично време за да узрее. Да се докаже и да си изчисти параметрите. Колко хора страдат от това че парите за нормални, прости, евтини, корупционно неефективни лекарства не стигат, че дори не се и закупуват?

Много мръсотия циркулира около мен… Нямам желание да се кисна в нея. Боли ме да гледам, чувам такива неща. Мъка ми е. Не чувствам в себе си силата непрекъснато да изривам целия боклук навън от съзнанието си. Затова се старая да не го допускам там. Ако го пусна “вътре” и аз ще стана циник, ще се затрия като човек.

Е това е – почезна и този източник за забавления.
Лека му пръст!
Почти съм сигурен, че ще намери форма на съществуване в ограниченото пространство на HomeLan, но кой го интересува?
Сега телевизия AXN Sci-Fi ли да чакам да ме настигне в “BattleStar Galactica”?

Преди време се посъбрахме и ето какво направихх:
5 – 6 килограма картофи;
Замразени зеленчуци – каквото има, в моя случай имах моркови, грах, зелен фасул, сварена царевица, лук на дребно, имаше и малко домати – общо към килограм;
Сол – доста отиде, към две супени лъжици;
червен пипер сладък – към 1 лъжица;
Олио – 200 милилитра (поема и повечко даже);
Вода – налях толкова че да се покрие дъното на тавата с почти сантиметър;

Картофите обелени и нарязани дребно (3 парчета спокойно да ви влязат в устата ), сипах в дълбока тава заедно със зеленчуците. Добавих подправките, олиото и водата и разбърках.
Метнах ги на около 200-250 градуса за близо час и половина. Проверявах си ги на половин час, защото нито градусите са градуси, нито компонентите са еднакви всеки път. Може да се добави вода за да не засъхнат нещата.

Станаха много добри – не залепнаха за дъното на тавата, отгоре се появи коричка по отделните картофчета, а основната маса беше като задушена…

Сосове за случая – често правя два соса които просто нямат равни по простота на приготвяне. За всеки от тях ползвам по една майонеза и едно кисело мляко. Една глава лук се чисти и нарязва на много дребно (смилам си я на блендер) и с малко сол разбърквам в едната купа. Другия сос е същото, но с чесън. Ако не ви понасят силните миризми си взимате по-малко от лука и чесъна. За цвят ползвам червен пипер, къри, може магданоз да се прибави, копър, но това са екстри.

За да е пълна картинката се взимат около 2 кила свинска плешка стек (здравей Билла!) или друг подходящ месак и се спрята Скарата! Осигурява се червено вино и някаква проста салата за всички и… се викат Другарите.

Преди доста време един колега от Шнайдер-Електрик беше споменал че ще ходи в Прага да прави център за поддръжка от второ ниво и ако сме искали (разправяше ни го на двамата с колегата) да помислим по темата. И двамата не го взехме на сериозно или поне аз със сигурност. Преди около две седмици ми се обади да ме пита дали случайно не ми се работи за него в Прага. Идеята не е лоша – голяма компания, обучение, регламентирано работно време, социална грижа и всякакви простотии в тоя дух. Не му трябваше много да ме навие да се пробвам.
И така – пратих едно CV да видим какво ще стане и вчера ме привикаха на интервю по конферентна връзка с Виена и Прага. Лафихме много, то бяха разкази, партенки, спомени, описания, предвиждания, оценки, претенции, мераци. Лудница – за час и отгоре си казахме всичко…
Скоро след това научих, че май ще се закваси и наистина ще бачкам за Шнайдер в Прага… е това е ако не ми мине котка път на финалната права, разбира се.

Има един голям проблем – не съм казал на Шефовете а и в МГУ никой не знае подробности. В момента в който ми пристигне официалното становище, че ще ме взимат, ще ида да говоря със Симо и после ще споделя с “добрия професор” – доц. Иванов (ръководител на злощастната ми докторантура).

Нямам опасения за това как ще напусна фирмата – там всичко е много точно. Само се надявам, че ще успея да си приключа проектите докато дойде момента за отплуване.