Тичам по платото. Треви, камъни и мъхове покриват пейзажа.
Бягам с неравномерен ход по пресечения терен. Върховете на гранитни овали се редуват с мек торф под краката ми. Нося тежестта само на леките си дрехи. Хладния – тук на високото – въздух ме охлажда с повея на скоростта. Платото леко се спуска по пътя ми. Крачката увеличава дължината си и вече тичам почти със скокове. Краката ми пружинират и коригират траекторията с кратки докосвания в земята.
Изтощението започва да търси път в гърлото ми. Сърцето помпа да навакса дългите месеци летаргия, сега изкарвам всичкия задух, всичката скованост на последните месеци. Сега чувствам как всеки заседнал ден се отскубва от мен и се препъва назад по едва-забележимата пътека. Звука на свистящия въздух през дробовете ми, покрай ушите ми, разцепван от краката и ръцете ми опиянява като наркотик. Синьо-зеления пейзаж свети в очите ми, чувствам цвета, аромата и перспективата почти като докосване директно върху сетивата.

Клековете стават по-честа гледка около мен. Поспирам за секунда.
Грешка.
Сърцето ми пропуска два удара, въздуха не стига, гърлото гори. Вие ми се свят. Свличам се на колене и дишам тежко. Усещам пулса като блъскане на чук в главата си, в гърлото, в гърдите. Краката ми са ледени, торса чувствам като котел пред взрив. Един по един и после на цели гупи мускули захващат танца на тяхната си болка – спазми ме изпъват и свиват един през друг. Скоро единствената ми амбиция се простира до намирането на поза в която ме боли най малко.
Лежа в тревата и събирам сили след цялата какафония от болка.

Ще докуцукам без проблем до хижата, тя е близо. Ще изгълтам всичката химия която нося със себе си и ще се надявам като древен първобитен заклинанието на аспирина и витамините ми даде достатъчно подкрепа за утре сутринта когато ще се плаща най-много.
Какво пък, може и да си е струвало.

(Заключение от теста – клавиатурата вече пише добре, трябва да настроя от някъде скоростта на повторенията – бекспейса и стрелките са отчайващо бавни. Клавиатура подложена на измиване със сапун и вода без разглобяване води до загуба на до 3 часа в последващо сушене и почистване на контактни повърхности. Вече ще си я разглобявам предварително)

Share

This entry was posted on Friday, January 26th, 2007 at 4:51 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.