Дрън-дрън :)
Хубаво е усещането че нещо ще оставиш по пътя си. Че ще оставиш малка, може би незабележима, но следа, някоя тухла в стената, камък в основата… Това е точно идеята да посадиш дърво, не е важен тоя точно организъм – някоята безименна фиданка, а осъзнатия жест на съзидание.
Утре ще ходя да пускам една пречиствателна станция за питейна вода. По-вероятно е да има “майни” произнасяни по мой адрес през времето през което тази станция ще работи, но може би и ще даде добро на тия хора които ще я ползват. Има нещо много приятно в това да дадеш труда си някому. Ако трябваше да заплащам удоволствието от работата което получавам, сигурно щях да давам кинти на шефа а не той на мен, (маааалко прекалих но идеята е тая)…
Хъм… Споко, неминуемо розовите облачета ще се разсеят. 
