Kamen's blog

Тичам по платото. Треви, камъни и мъхове покриват пейзажа.
Бягам с неравномерен ход по пресечения терен. Върховете на гранитни овали се редуват с мек торф под краката ми. Нося тежестта само на леките си дрехи. Хладния – тук на високото – въздух ме охлажда с повея на скоростта. Платото леко се спуска по пътя ми. Крачката увеличава дължината си и вече тичам почти със скокове. Краката ми пружинират и коригират траекторията с кратки докосвания в земята.
Изтощението започва да търси път в гърлото ми. Сърцето помпа да навакса дългите месеци летаргия, сега изкарвам всичкия задух, всичката скованост на последните месеци. Сега чувствам как всеки заседнал ден се отскубва от мен и се препъва назад по едва-забележимата пътека. Звука на свистящия въздух през дробовете ми, покрай ушите ми, разцепван от краката и ръцете ми опиянява като наркотик. Синьо-зеления пейзаж свети в очите ми, чувствам цвета, аромата и перспективата почти като докосване директно върху сетивата.

Клековете стават по-честа гледка около мен. Поспирам за секунда.
Грешка.
Сърцето ми пропуска два удара, въздуха не стига, гърлото гори. Вие ми се свят. Свличам се на колене и дишам тежко. Усещам пулса като блъскане на чук в главата си, в гърлото, в гърдите. Краката ми са ледени, торса чувствам като котел пред взрив. Един по един и после на цели гупи мускули захващат танца на тяхната си болка – спазми ме изпъват и свиват един през друг. Скоро единствената ми амбиция се простира до намирането на поза в която ме боли най малко.
Лежа в тревата и събирам сили след цялата какафония от болка.

Ще докуцукам без проблем до хижата, тя е близо. Ще изгълтам всичката химия която нося със себе си и ще се надявам като древен първобитен заклинанието на аспирина и витамините ми даде достатъчно подкрепа за утре сутринта когато ще се плаща най-много.
Какво пък, може и да си е струвало.

(Заключение от теста – клавиатурата вече пише добре, трябва да настроя от някъде скоростта на повторенията – бекспейса и стрелките са отчайващо бавни. Клавиатура подложена на измиване със сапун и вода без разглобяване води до загуба на до 3 часа в последващо сушене и почистване на контактни повърхности. Вече ще си я разглобявам предварително)

Често усещам, че ползвам изрази без никакъв смисъл, твърдения които си противоречат, навързвам заучени фрази без да са на място и други подобни.
Ще се опитам да съм по-внимателен. Някой път като се чуя какви глупости плещя… Срам!

Хубаво е усещането че нещо ще оставиш по пътя си. Че ще оставиш малка, може би незабележима, но следа, някоя тухла в стената, камък в основата… Това е точно идеята да посадиш дърво, не е важен тоя точно организъм – някоята безименна фиданка, а осъзнатия жест на съзидание.
Утре ще ходя да пускам една пречиствателна станция за питейна вода. По-вероятно е да има “майни” произнасяни по мой адрес през времето през което тази станция ще работи, но може би и ще даде добро на тия хора които ще я ползват. Има нещо много приятно в това да дадеш труда си някому. Ако трябваше да заплащам удоволствието от работата което получавам, сигурно щях да давам кинти на шефа а не той на мен, (маааалко прекалих но идеята е тая)…

Хъм… Споко, неминуемо розовите облачета ще се разсеят.

Днес ми сервираха за обмисляне малка задачка-закачка.
Имаме цистерна с течен битум – нещо като асфалт, нещо като катран. То е с температура 160 градуса (горе-долу). Цистерната е стоманен съд, висок 20 метра с вместимост 50 тона битум. Стената на съда е около 10мм. Проблем – не искаме да прелива и да се изпразва до край, за целта трябва да пускаме и спираме (управление по ниво) едни помпи. Задачката трябва да се реши с надеждни технически средства в рамките на 1000 лева.
За несхваналите трябва да контролираме нивото на врящата гадост в цистерната.
Просто е малък празник…
Варианти за прибори са ползващи Ултразвук, Радар, Капацитивна система, Налягане, Температура, Тегло. С колегите се скъсваме от размисъл. Много яка/трудна задачка )
Всяка от тия системи има представители, които един по един вече отхвърлихме поради ограниченията.

Очертава се нова поръчка в Перущица. Тия там май ни харесват…

Хе, имам толкова такива и по-сериозни задачки, че не си спомням всички… Ще си напиша един списък и ще си го пратя на пощата.

Мислех, че да си изкараш кофти на НГ можеш само ти да си си виновен. Като се замисля, така си е. Може обаче много да ти се помогне!

Тази Нова година беше въпрос на много обсъждания. В крайна сметка компанията се нави да празнува у Ники.
Тръгна човека с кошницата и сериозно развъртя организацията. Говорил той с Д. и Ива (ще са близо до неговата къща) да дойдат да ни видят, още някакви хора на Тони и други някакви – общо по сметка на Ники 14 човека са имали някакви планове свързани с купончето у Ники. Така потръгна работата че даже добих надежда че ще си изкараме чудесно, но друго се получава май.

28 – 29.12.2006 с Лили се “заприказвахме” (да се чете “позахапахме”) на мен ми кипнаха работите и отсвирих всички и всичко с идеята която родителчетата подметнаха – с Герито да се вдигнем до вилата, да нахраним котарака и да стоплим къщата. Добре сторихме – имаше някои подробности които родителчетата не бяха направили и които щяха да доведат до един особено миризлив януари и февруари на вилата… На 30.12 сутринта с Гери се организирахме и заминахме.

Събрал се в един момент инициативен комитет в лицето на Ники, Боби, Лили, Деси, Фил и се “уговорили”. Лили разправя че се били разбрали за 8 човека да дадат по 10 кинта за купончето на Нова Година. С неизпитото от разни предни купони у Фил и картон вино от Боби трябвало да се оправим откъм пиенето.
На 30 с Гери минахме през една претъпкана с народ Била и казахме на Ники че нещата са на зле. Той се шашнал и решил да ходи да купува щото после няма да има и си поискал помощ – Лили в тоя момент си пипала ушите в компанията на Даниела и се забавлявала твърде добре за да оказва помощ точно в момента и го отсвирила. В крайна сметка Ники с Деси се озовават на пазар. С общи усилия двамата похарчили 150 лева за ядене и пиене. Предполагам някъде между водката за 17 лева, картона вино за 30 и целия щанд за свинско те решили че “бюджета” ги обвързва с мизерна и гладна Нова Година. Малко се поизхвърлили ама какво пък Нова Година е! Явно всичко което са се навили да вземат е било доста “подбрано” защото като количество май десет човека биха си изкарали на чинии тип “красота в очите на празен стомах”, защото “торбите били съвсем малки”.

Разпърдяване:

Лъснали в един момент тия 150 лева и компанията започнала да се разпада.
Тони отлетяла първа. Дала била много пари за някакво друго събиране и сега няма пари за това. Ирина отлита с нея. Лили вдига достатъчно голям скандал за да откажат от тоя купон Филип и Деси. Проблема с направените покупки се решава по “соломоновски” – Ники и Деси се събират и си разделят покупките и “кой от къде е”. Неизпитото от предните купони Деси го връчва на Ники и той ми го донася на мен. Там някъде Ники отсвирва идеята за купон у тях. Научих аз тия факти и взех че си предложих къщичката за купончето (дето няма да го има) пък който дойде.

В един момент ми просветна че у нас нямам два фъстъка за себе си да не говорим за други хора. Това беше покъртително. Скромната ми натура е известна с мераците по посока хапване, а се озовах на връх Нова Година гол като пушка.

Излязох и купих едни фъстъци и хляб. Цъфнаха Лили и Боби с шише вино. Гери донесе разни чипсчета и една салата снежанка. Така си хапнах аз за Нова Година. Напоследък съм станал злопаметен…
Посрещнахме на “площада”, гледахме фойерверките, отидохме при Даниела – в бара в който тя бе посрещала, после се разотидохме.

Анализ “post factum”:

Как успя “инициативния комитет” да се ковне на 10 лева ми е чудно.
Ако това е за купон от типа “дай да се съберем сряда вечерта и да си викнем пица” – е добра миза. Всички хапват по парче-две с по сосче, пият една-две чаши вино и се разотиват кой от където е. Добре ама купон за Нова Година не е това. Този е друг. Целия купон тръгва нормално от 20 часа до 2-3, което чисто са си 6 часа. Обикновено тоя купон го свързвам с добра трапеза и т.н.

На събранието на “инициативния комитет” не са се разбрали за нещо много важно – Лили и Боби не искали такъв купон. Искали да си вечерят вкъщи, да дойдат за чаша с нещо и някакви глупости на масата, “дзън” за Новата и още час танци-манци и толкоз. Тони е там някъде по мераци за купона, но не съм я виждал за да съм сигурен. На 30.12 чула какво се случва и отсвирила идеята адски лесно. Тя трябваше да доведе и Ирина, тоест отпадат двама от ония 8 които трябва да дават по 10.
И така Орела Рака и Щуката тръгнали купон да правят.
За сега Щуката ми се губи – тоест различавам два лагера. Едните хапват вкъщи и отиват някъде за 3-4 часа да си потанцят с “уиски и фъстъци” за през устата. Другите се събират да си направят баница с късмети, пържоли по половин кило на човек, салати, драни и брани мезета, вина, ликьори и твърди всякакви с присъщото времетраене и кефове…
Жалко за мерака на Ники. Жалко че му се разпадна купона.

Лично моите грешки:
Оставих други хора да ми правят купона. Реших че всичко е тип-топ, че има желание компанията достатъчно голямо за да пренебрегне различията и рационализъм да намери проблемите за да ги реши. Не стана така.

Поука:
Следващия път ще се постарая лично да си изкарам приятно.

Абсурда на следващия ден:
Купон у Ники. Всички гореспоменати “герои” без Тони и Ирина бяха на лице. Не се продума нито дума за колосалното насиране от предните дни.

Ефект лично за мен:
Не изпитвам удоволствие да се събирам с компанията. Това е голям минус за мен. Криво ми е да ги гледам. Някъде между виновен и обиден се чувствам.