Kamen's blog

Ето че дойдоха заветните, празнични дни.
Някак не ми е празнично. Що така? Дали защото майка ми пропусна да украси къщата както друг път? Винаги съм намирал тия украси за малко кичави и сега ми е даже готино че нямаме разни фантифлюшки по лампите и телевизорите. Не ще да е от това. Друго трябва да е – може би че до последно не спрях да си ходя на бач в един доста натоварен ритъм и някак емоцията на празника не ме “настигна”. Брех какъв съм работен бе!..

От доста време се оглеждам за подарък за себе си, но не можах да го измисля. Насочих се към най-близките около мен – тук бързо се ориентирах. Има много готини работи които може да подаря. Само трябва малко да познаваш човека и веднага ще намериш нещо подходящо. Много готино нещо са Интернет магазините, ако не знаете.

За тия дни се очертава яка културно-масова програма. Концерти, театри, и то по няколко… Голямата култура ей!

Да видим до пети януари как ще го изкараме.

Днес бях в ПАВЕЦ Белмекен, вчера бях в Челопеч, утре пак съм в Челопеч, събота и неделя бях в Копривщица а предната седмица ми се струва толкова далече в миналото че чак ми се струва трудно да изровя спомен какво съм правил.
Не се оплаквам, а обяснявам защо ме няма никакъв. Имам едни простотии за МГУ да свърша, имам за работа да направя някои неща, имам и да помисля и за празниците какво ще правя и за други неща съм се присетил да направя обаче нещо времето го нямам…
С Герито добре че се чуваме по телефона, че иначе нямам идея какво ще правим – от миналата сряда съм я видял само една вечер на кръчма за час и май толкоз беше.

От МГУ се опитват да ми лазят по нервите с едни тъпотии обаче май на Дино успяха да му кипнат лайната – някакви бумаги се опитват да ни накарат да синтезираме за благото и в името на ВУЗа, обаче ние бидейки заети хора не можем да посветим една седмица от времето за да се отдадем на бумагогонене и синтезиране. То са едни лелки (коя от коя по-голям експерт), то са едни ръководители (кой от кой по-велик), важни секретарки, натоварени професори, абе мамата…!
Просто думи нямам…

В ПАВЕЦ-а видях работна станция базирана на UNIX, чичковците нямат идея какво има в тия кутии дето работят там от 5 години без изключване. Просто не го приемат като компютър, а като нещо друго, като един вид реле – нищо не може да му се случи освен да работи и да е счупено… Едната станция се счупила (харда гръмнал) и сега за сефте разбират че това има операционна система, приложения и други чудеса… А единия от тях ми обясняваше колко бил готин windows-а и между другото и че си го бил преинсталирал Х пъти щото някакви бозави кодеци му обозвали драйверите на тунера и камерката (WTF?!)… Едрата къщичка на ВЕЦ-а е шапчица на голямо здание вкопано 60 метра в планината. Метнах един поглед в монтажната шахта за генератори и турбини – докато стигне до долу мина бая време…

Та тъй…

P.S.
Сега виждам че предния ми пост е преди половин месец, давам си сметка че не съм слизал от педала даже от преди това.. готино Хъм – не ОНЗИ педал! Стига извращения… !