Платения кеф да идеш на доктор
Преди седмица-две направихме с майка ми една разходка до очния кабинет където ми правят редовния преглед. Наистина не е точно кабинет а е лазерната лаборатория на МА, и редовния ми преглед не е много редовен, но така или иначе това е мястото.
Какво помним?
Помним мизерна и студена чакалня, дълго-предълго кибичене, много бабички, бойна сестра която разриваше (почти разритваше пациентите) и уморените очи на един печен доктор.
Днес се занесохме да видим другата докторка на новото и място. Тя се е пенсионирала и сега си бачка само частно и няма взимане-даване с касата.
Ще запомня:
30 кинта в минус за това че ще се видиш с “доцента”, светъл коридор, свежи цветове, удобни и много столове за посетителите, дълго-предълго кибичене, много бабички, бойна сестра която разриваше (почти разритваше пациентите) и уморените очи на един печен доктор.
Открийте разликите… е не е като да ги няма де.
Още не фокусирам добре, очите малко ми сълзят, и понеже упойката отдавна ме напусна очите наболяват от притискането с уредите… От това ще се оправя бързо. Няма да ми правят нов лазер.