Шантаво/тъжно?
Днес се прибрах в 17:30 у нас.
Не ми се беше слчувало от мнооооого дълго време. Толкова дълго че не си спомням кога е било. Всъщност не си спомням кога за полседно съм си тръгнал от работа толкова рано… чак на време.
Малко е подтискаща такава равносметка, но нормална за нашето съвремие струва ми се…
Ще направя опт тия два почивни дни да не ходя на работа. Просто още една събота и неделя в които да си ходя на работа хич няма да ми се отразят благотворно. Е не е като да ми е виновен някой – аз трябваше да си поискам помощ за тъпотиите които търкалям. Сега е късно – докато въведа някой ще мине твърде много време.
Днес се видях с Гери. Не би трябвало да е събитие – да ама е. Напоследък явно съм свикнал с нейното присъствие. Като си цъфна у нас и знам че тя е заета ми е едно такова непривично. Сякаш чакам да ми се обади някой и да ми каже къде е срещата. Простичко казано ми липсва… мдам.
Нещо ми се олабва… Нещо ми се е приолабвало зверски… (това е мерак за разпускане). Ще опитам да олабя. Може пък да щипнем нанейде тия два дни. Нямам нищо против два дъжовни дни в необичайна обстановка включваща свинско, камина, червено вино, Гери… и лаптопа – имам бая филмчета за гледане.
Хех мечти… колко малко му трябва на човек.
Колко лесно си намалява критерите за щастие човек когато сивото го погълне.
Добре дошла! 
)