Kamen's blog

Скоро бях на командировка към Велинград.
Стария комунистически курорт за селяните (както се изказа един местен) дълго време си стоеше малко позабравен от новите туристи. Това е много странно защото мястото е много красиво и с фантастичен климат – мека есен, топла пролет и прохладно лято. Единствено зимните спортове ги няма много-много, защото там сняг не се задържа – ниско е. Казаха ми че след Сандански бил града с най-много слънчеви дни в годината.
Бях там да огледаме един SPA център в голям новостроящ се хотел – имат нужда от управление на инсталациите. Хотела беше много як, пред завършване, изпипан доста над средното ниво на разработките които са ми попадали.
Поразходиха ни и по етажите и това което видях ме изкефи.
Из Велинград се строят 12 нови хотела (ни довери човек от обекта), очертава се възраждане на курорта… или поне поредния блян по някакъв такъв подем. Иска им се и писти по Юндола да правят. Ще видим.
Дано не си унищожат фантастичната природа – боровите гори там са ми страхотен детски спомен. Такива бяха и ненаселените плажове по Варвара ама…

Преди няколко дни ми се случи жестоко да ме цепи глава.
Беше късно през ноща – събудих се със силна болка в очите. Това си е странно и плашещо явление – ако като мен не ви се случва често си е направо чиста паника. Въртях се на шиш към час и повече и реших да се разходя за да си наместя кръвното, ако това е проблема (често помага малко да се пораздвижи човек). Замерих си кръвното – беше си наред. Реших едно аналгинче да вкарам, обаче взех че го повърнах. Те ти сега изненада 2! Аз не повръщам. Изключенията от това правило само го потвърждават. А сега де?! Та както и да е – окобола се пренесе на зверски главобол а след още време позаглъхна и успях да поспя малко.
На бързо си припомних че имам да ходя на профилактичен преглед на очен и днес цъфнах там.

Днес от 9:10 (много болни баби по болниците бре) до към 12 съм си кукал с майка ми пред лазерната лаборатория. То не бяха чайчета, кафенца, разхдки с нея наоколо то не бе чудо. Якото мотане. И това при положение, че съм с доктор който бачка в съседния коридор и си се познават и всички са добронамерени и тн… Даже и час си имах. Майка ми направи разузнаване в един момент и ми разказа някакви страховити картинки за купове бабички, деца пеленачета и посърнали левенти всичките покатерирли се на двамата дежурни лекари и трите сестри.

За сефте от 100 кила време си полафих с мамка ми – поучително беше. Разказа ми как се внасят лекарства от америка за 320$ а касата ги плаща по 940euro. Как хората видяли се в чудо ходят по Гърция и по Турция за да си купят лекарства на 1/3 от лудите цени в БГ… И всичкия номер е да си в “министерството”. Цените са толкова високи и за да могат да се плащат подкупите за да са толкова високи цените…

Когато се докопах до доктора се установи че пак има да ме стрелят с лазер. Не искам да се жалвам ама предния път хич не беше фенско. Идващата седмица ще да е. Кеф!

Кафявото в офиса почна да приижда на талази и аз реших да пусна едно тефтерче да ми напомня кое кога трябва да се изрине. С други думи, направих си тефтерче в което да си пиша задачките. Дамите ги имат тия работи от гимназията ама нашего брата сме дуг сой – ние “помним” (да се чете действаме с повея на вятъра). За сега работи, дано не забравя да го попълвам.

Имах за днес (на всичкото за капак) среща със студенти за да им пиша по един 3-ти номер и да ги разкарам от главата си. Имах, ама никой не благоволи да дойде. Чудя се как да ги изцакам най-грубо. Дали на доцента да ги изтропам или/и на катедрения шеф. То и на тях им е все тая.

На всичкото отгоре народа така се е метнал да учи и да работи около мен, че една пица не мога да изям…
Утре ще пробвам да направя масовка, пък каквото – такова.

Поне задачките започнаха да се изнизват след зверския застй.

Май има един лек за много болки. Един своеобразен пенкилер.
На някой не му стигат парите, друг парите са му много и си търси чесане на краста, трети иска да се чувства по-велик отколкото си мисли че изглежда отстрани, а четвърти си търси извинение, пети и шести отбиват разни номера и така нататък…

Всички учат.
То не са курсове, висшита, та и докторантури няколко (доста от тия, включително и малоумния долуподписан). По канон не е лошо да учи човек, но какво е то това нуждата да ходиш да ти преподават?

Да го погледнем така – има даскал и учащи. Един от най-чистите примери за наложен авторитет, за хубава, проста йерархия. Всички знаят къде са. И не само това! Това че си част от една стабилна система е едно “плюсче”. Друго е че чувстваш че ставаш по-добър от преди малко, по-добър от равните ти. По тоя начин успешно можеш да се скриеш и от факта, че някои са по-добри от теб. Казваш си че ей на сега ще стана поне толкова печен, ако не и по-печен…

Всики търсят сигурност в нещо което познават – училището. Скамейката и катедрата. Простичките отношения. Познатите трудности (познатия дявол). Всички се страхуват. Едни че са сами, други че ще останат в сивото, трети че пропускат най-якото…

Ще взема да подкарам и аз някое учене пак.
Докторантурата въобще не беше това което търсех.

Куцо е отстрани да се погледнеш,…

Седнах за минута да видя какво гледат родителчетата по телевизията. По едно време тръгнах да си ходя и майката вика да поразкажа как я карам, какво съм бачкал днес, и т.н. Аз измучах нещо и пак тръгнах да си ходя. “Чакай кажи нещо де, разкажи накратко какво е антиматерия”.
Тя се пошегува, а на мен ми стана страшно. Картинка на човек който ръси с удоволствие “врели некипели”.

… когато гледката отблъсква.

Това е втория сериал който дърпам и гледам с голям кеф.
За сега съм изгледал минисериите, първи и част от втори сезон. По форумите разправят за трети сезон. Явно не съм сам в прехласването по тоя филм – май 70 и нещо пиъра не е малко за Sci-Fi сериалче.

Един фен беше написал “Силоните на сапун, дейба и тенекетата!!!”… По тъмна доба, когато го прочетох това, съм се кискал като ненормален.

Днес вечерта си припомних защо _на мен_ ми харесва зимата, какво ми харесва от целия студен сезон. Бях го позабавил, но сега си припомних.

Не са ските (О не, не са!). Не е снежната картинка през прозореца, нито дъждовната или мъгливата такава. Не са жълтите листа или пронизващия вятър който ще ги понесе. Не е и усещането за студена къща, когато се прибера у дома, нито слоевете дрехи които помъкваме дори за разходка до бакалията…
Нека нарисувам картинката която ми стопли въображението днес вечерта… Всъщност просто ще поразкажа какво ми се првидя…

Топло е, грее с топлината на червеното вино и скарата, червените пламъци на огъня който ни топли и шума на многото приятели наоколо. Събрали сме се и изкарваме една от онези чудни вечери които греят в спомените, като въглени и топлят с най-добрата топлина. Топлото на човеците заедно.
Деня е бил един от многото с които приключва всяка година… Ех това приключване – започнали сме го още от първите наистина хладни дни на есента. Всеки ден плануваме следващото готино събиране и всеки ден отбелязваме с по някоя вътрешна топла минута с някой до нас. Всяка вечер е празник, всеки ден е забързано, поразсеяно очакване.
Утре, довечера, вдругиден, съботата… в седем на топлия кът, на опушения ъгъл… какво да занеса, кои ще са там, къде ще идем после, на кой да се обадя?

Контраста на студа отвън – на улицата и топлината вътре показва кое топли сега. Това е сезона на тази топлина. Човешката топлина.

мнъм… пак се отнесох
е добре де… нека остане

Много мразя така – събота нещо не бях добре. Неделя се бях повкиснал и само излязохме с Герито за по въздух и супа (и тя малко боледува). За вечерта бях общо взето добре. Днес съм си на работа.
Двата почивни дни бях болнав, а сега – за работа, съм добре. Пфу!

На Шишман взел че паднали няколко тухли от един комин. В резултат Шишман е затворен за коли от Паренсов до Гурко. За пешеходци е забранено да се минава “само” между Венелин и Гурко.

Хубава работа ама българска – трябваше да се събори сграда и да убие, за да се сетят общинарите че трябва и работа да се върши а не само да се взимат пари. Сега ще се избият за да покажат кой е по-по-най!… Ей бога ми нямам идея какво трябва да се направи за да се върши работа като хората в тая държава. Бедна ми е фантазията просто.
Само да не си помисли някой че изключвам “частния” сектор? Много немарливост, мързел и неграмотност има и там.

Този четвъртък ми се обади Ива. Кофти и било че все не се виждала с нас, и искала да се съберем и тн.
Тя не обича тълпите, големите компании май са и некомфортни. Тя направи голяма грешка – обади се на мен. Без да се обаждам на никой специално, въобще не съм си и помислял да събирам “народа”, напълнихме най-голямата маса в West до етап да удвоим наличните столове с примъкнати от съседните маси. Трябваше тя да си събере компанията, така се получи сериозно присъствие. На мен си ми хареса, де.
Примъкването към пицарията продължи докъм 8-9. В последния момент (тоест 15-20 минути след часа за срещата) Ива ми се обади за да ми каже че няма да успее, добре че я навих все пак да опита – май все пак и хареса…
След тричасово заседяване в заведението се изнесохме към Дж Дж Мърфис (хич няма да проверявам как се пише това на родния за Мърфи език ))). Там приятна сервитьорка ни донесе бири и тествах червено и тъмно от същия тоя Мърфи.
Вечерта завърши в живата компания на Ани, Владо, Боби и Лили. Тия четиримата са хубаво ядро за събиране.

PS На съседната маса в “пъб”-а видях позната дама. Има два варианта – или ми е бивша съученичка или и друг път съм обръщал внимание на това забележително деколте.

Тази вечер беше много приятна.
Топлото време за това време на годината днес ни даде шанс да излезем и да изкараме час-два навън. Добре че се измъкнах по-навреме от работа…
Парка ни предложи разходка, пейки и павилиончета с бира и чипс… Не мога да я харесам бирата и това е. Предпочитам кола в десет от десет случая. Вино по-бих пил от това чудо. Явно изисква постоянство тая гад.
Разходката споделих с Асен, Даниела и Гери. С всички се чух в момента на излизанео от офиса, та стана спонтанно и доста приятно.

Жалко само че за двата почивни дни не измислихме нищо – на Гери не и се кара толкова а Асен ще е на ИталФест.. Получих и една покана за почерпка която определено обещава разнообразие. Ще видим. Има време. Може пък в крайна сметка съвсем различна да се получи почивката. Може един колега да ме привика спешно да им светя нещо… дано не се случи.