Сърдечни вълнения…
Хората са много чувствителни… зучи някак като да кажеш че водата е мокра, ама си е така и по един странен начин, от време на време, забравяме че е така. Но като ни подпука някоя силна емоция се гърчим под нейната смазваща сила…
Умислени погледи, тежки въздишки, грохотни паузи от тишина, странни сякаш тикове – гърчове в поведението. Човека преживява! Изкарва болестта на развилнялото се изживяване. Прави опит да намести света спрямо новата тежест която носи, но му се плетат краката, и губи баланс. Всичко това често под няколко фасади за пред един, друг, трети и N-ти комплект зрители.
И колко странно… иска ми се да могат да се оправят чувства и емоции както се оправя кола, например. Отиваш значи на “емоцар” и му казваш че искаш тая седмица да си по-енергичен и възрадван от живота защото имаш доста работа да свършиш, или да ти “вдигне” малко мързела и поспаливостта за да изкараш кротко ваканцията и да дадеш на тялото си почивка. А защо не да се повлюбиш или да помразиш някой… Само отиваш да ти побае майстора и си вече нов човек.
Дали ще сме по-малко хора ако можем да избираме емоциите през които преминаваме? Знам ли. Сигурно.
