Kamen's blog

Току-що се усетих какъв ми е келепира че съм с 64-битовата версия на Win-а! Предишния имаше един странен проблем на моята машина, два пъти го преинсталирах и си се появяваше закономерно и при двете инсталации.
Явлението беше че като зарежа компа пуснат дълго време и след това сменя английския с български и компа се рестартира. Не винаги се случва, но от 10 такива случки една скапва някои настройки на Thunderbird-а и той до сега носи следи от тия мизерии – нали си нося пощата от доста време…

Днес се получи много тъпо с опита за събиране. Дано утре е един коренно различен – приятен ден. Най-малкото ще се запозная с интересни хора…
Иначе днес си беше гаден ден и без вечерта…

Хората са много чувствителни… зучи някак като да кажеш че водата е мокра, ама си е така и по един странен начин, от време на време, забравяме че е така. Но като ни подпука някоя силна емоция се гърчим под нейната смазваща сила…

Умислени погледи, тежки въздишки, грохотни паузи от тишина, странни сякаш тикове – гърчове в поведението. Човека преживява! Изкарва болестта на развилнялото се изживяване. Прави опит да намести света спрямо новата тежест която носи, но му се плетат краката, и губи баланс. Всичко това често под няколко фасади за пред един, друг, трети и N-ти комплект зрители.

И колко странно… иска ми се да могат да се оправят чувства и емоции както се оправя кола, например. Отиваш значи на “емоцар” и му казваш че искаш тая седмица да си по-енергичен и възрадван от живота защото имаш доста работа да свършиш, или да ти “вдигне” малко мързела и поспаливостта за да изкараш кротко ваканцията и да дадеш на тялото си почивка. А защо не да се повлюбиш или да помразиш някой… Само отиваш да ти побае майстора и си вече нов човек.

Дали ще сме по-малко хора ако можем да избираме емоциите през които преминаваме? Знам ли. Сигурно.

И така… Сдобих се с лаптоп.
Свестен процесор, добра видеокарта, доста памет, и всички екстри и бибитки… Лети.
Това е първия по-голям текст който набирам на лаптоп, и да си призная не е удобно. Тъкмо ще се поупражнявам. Преди малко догледах “В за Вендета”. На този монитор е доста по-добре отколкото на CRT-то ми, въпреки че тъмните моменти са малко светли – лампата някакси леко прозира… Е, CRT-то червенее – нали са му позаминали малко цветовете.

За да си подкарам мрежичка у нас си купих WIFI карта за настолния комп и 5 метра пач-кабел, за всеки случай. Добре че го взех защото до момента въпреки че се свързват на радио-ниво не успявам да прекарам и един пакет през TCP/IP. Понеже и в офиса не успяхме мисля че има нещо което не е така откъм лаптопа. Малък проблем наистина, тъкмо ще тествам поддръжката
Онова което подкарах и се изкефих е малък web server на десктопа и си шеарнах интернет за лаптопа… За пръв път виждам 8.5MB/s скорост на сваляне. 100 мегабитовата връзка се изпълни на мах! Отвя ми шапката!…

Легнал също се пише, но подозирам че врата ще ме заболи по-бързо от ръчичките… От кусурите не мога да не отбележа тихите говорителчета. Не че монитора ми в службата има по-добри но все пак звук за филмче си трябва. Не се сещам за други кусури по конструкцията. Машинката пристига с много софтуер. Ма много! Искам поне половината да разкарам – те са нортъни, гугъли и всякакви други глупости. Тепърва ще видя какви са тия всичките тулове дето ги има качени.

Май не е лошо легнал, все пак…

Пробвах на работа някои задачки които затрудняват тамошния процесор – Целерон 4 @2GHz, тоя мобилен негов събрат го отвя като танк цинкова кофа. Ще туря и домашния на чертата но ще се учудя ако AMDто не отвее и двата Intel-а. Все пак той е голямата – неорязана версия на AMD64 @ 1.8GHz…

Повече – следващия път.

PS
Пуснах 3DMark 05 – домашната щайга с малко преварва лаптопа, общо взето един дол дренки са Това означава че идеално мога да си джиткам игрици за утрепване на времето по командировки и други тъпи места…