Kamen's blog

Преди доста (вече) време имаше една партенка че Садам щял да ползва Playstation-и на Сони за да си разработва някакви оръжия. Много ми беше забавно…
Днес прочетох това:

“Since 2000, Folding@Home (FAH) has led to a major jump in the capabilities of molecular simulation. By joining together hundreds of thousands of PCs throughout the world, calculations which were previously considered impossible have now become routine…
…Now in 2006, we are looking forward to another major advance in capabilities. This advance utilizes the new Cell processor in Sony’s PLAYSTATION 3 (PS3) to achieve performance previously only possible on supercomputers…”

С други думи хич не е смешно всъщност.

После се зачетох още в същия сайт и попаднах на следното:

“…after much work, we have been able to write a highly optimized molecular dynamics code for GPUs (Graphics Processing Units – Бележка на kamencho) , achieving a 20x to 40x speed increase over comparable CPU code for certain types of calculations in FAH. This means that we will be able to make an enormous advance over what we could do only just a few years ago….”

Та какво направили хората – взели оптимизираните хардуерно за определен тип зверски изчисления графични процеори и ги изюркали да гънат молекули вместо процесорите с общо предназначение (P4, Athlon…..).

Да си почете човек по темата:

http://folding.stanford.edu/FAQ-PS3.html

http://folding.stanford.edu/FAQ-highperformance.html

P.S.
Винаги ми е било криво като се замисля над някаква работа дето се прави с твърде много ресурси, неоптимално. Когато си купих последния процесор се изкефих че има опция Qool&Quiet (май беше) която го забавя до някакви по-малки херци за да грее и харчи ток по-малко. Просто като си представя всикчи процесори които си уплътняват циклите със скрийн сейвъри и направо ми се повдига. А колко секретарки набират текст на компютри за по 1000$…
Друга е приказката дали процесорното ми време отива по предназначение. Дали търся лекарство против рака или смятам балистични траектории аз няма как да знам. Просто е много добра идея всичките тия ресурси да се оползотворяват някакси.

Созопол и назад.

Преди да отлепим от Балчик (бяхме там 4 нощувки) се чух с Фил и Деси – те вече бяха в Созопол. Помолих ги да ни намерят някоя квартира защото се притеснявах че ще видим зор като пристигнем вечерта. За ден и нещо те направили чудеса от храброст и ни намериха тройна стая за цена за 2 легла че и с отстъпка за легло, това в стария град, с гледка към готина уличка и залива на плажа на стария град… Тенкю Деси и Фил!

“…Созопол беше малък град…”
Ама отда-а-авна не е. Който има спомени от Харманите, Райския залив и скалите чак до Каваците (Кутрета, Фиорди и други) да си ги пази, “щото вече няма, бате” – всичко е заградено и застроено. Целия хълм на скалистия нос между Созопол и къмпинг Каваци е обект на изкопни работи. Дори ливадите между самия нос и най-източната точка на стария път са разринати с булдозери и също ще са обект на мащабни строителни операции.
В момента да мине човек през тия местности е мъка – железобетенни ковчези, празни прозорчета и изсъхнала изкопна земя доминират пейзажа. Тук-там строителите са докарали някакъв етап и са метнали по една оранжева боя, измазали, заформили нещо, но няма никаква зеленина, няма дървета, няма трева.
Пътувахме бавно по тоя лунен пейзаж, четиримата отвътре въртяхме глави и зяпахме гоелмите палати и еднотипните вилички, големите дупки и струпаните изкопни планини. Спряхме чак на плажа на Дюни – там има огромен хотел който да речем не беше чак такава обида за пейзажа. Не и след като видяхме Онова. Водата беше прозрачна, а пясъка горещ. Имаше и капанче за таратор и бира. Това трябва да му стига на човек за почивка на море. Всичко друго е мегаломания, зор за гъзерия и мерене на пачки.

Първанов взел че срязал лентата на нов участък на Тракия и сега на връщане го севтосахме с Герито. Голямата работата, мамо… За смях сме – за толкова години сме прибавили още 16 километра нова отсечка по тая най-натоварена магистрала! Срам!
Герито ни прибра доста бързичко, на моменти пердашихме с 140, средно с 120 по магистралата и да речем 80-110 преди нея. Голфа се справи блестящо, като в един момент на доста икономичен режим докара разход 8,43 л.газ/100км.

Това го писах в Балчик но блога не пожела да го поеме…:

Балчик!

Хубав храдец. Има си всичко. Малко плажче, пристанище, “квартал”, “център”,
“циганска махала”. Хъм, и е близо до Албена и нейните плажове…

Албена – наистина е курорт на висота. Няма ги нацвъканите хотелчета и строежи от
Слънчев бряг, или циганията на Златните…
Албена-та определено е най-добрият измежду тези три най-големи.

Ходихме на Двореца. Това чудо, заедно с ботаническата градина са под смехотворно
управление… Две организации имат по каса и по проверител на вратата. Иначе има
потенциал тук. Дори и така е по-гот от оная японска градина в Сан Франциско
която гледах. Онова беше чак стерилно, тук е истинско и хубаво, красиво…

Ходихме на Калиакра – крепост и екстри. Важно е да се ходи привечер – през
деня сигурно е убийствена жега. Замръкнахме в ресторант на полуостровчето.
Народни цени с привкус на соц-туризъм. Хубаво, красиво… можеше да направят
повече от тази крепост (справка Царевец).

Като споменах Царевец – минахме през Велико Търново на път за морето, хапнахме
евтино, вкусно и с гледка. хубав град… Ако ми се отвори идване пак ще
мина.

От Балчик:
Over and Out

Манията е започнала за ме отпуска. Голямо облекчение
Добре че ще ида на море малко, че иначе като нищо щях да се закова с някоя щайга, която да се чудя после за какво ми е.
Пък и след 10-15 дни очаквам зареждането за новия сезон…

Събота заминавам на Балчик! Нямам спомени от там. Родителчетата разправят че съм бил бил ама аз не помня Смятам да се изпържа до коричка и да се накисна до разтваряне. Така ми се ходи на море че чак ми се вика.
С Герито отлепяме към големия син аналгин и ако някой иска да се вози с нас до там да се обади, може и да го уредим

или “Лаптопи 2″

По идея на коментарите на предния пост започнах да оглеждам и Toshiba. Системките им са с една много интересна особеност – масовите им, евтини модели, често са оборудвани с M200 – не лош графичен контролер. За моя изненада като се загледах в дизайна им също останах приятно изненадан – ми те не са чак толкова ужасяващи колкото си мислех… Даже има някои които си ги бива… По-евтинките обаче са малко мекички (пластмасата доста се гъне от натиск). За нещастие и на другите фирми по-евтинките са също така кьопави та избора е куц.

Тази неделя случайно ми попадна инфо за един 12″ IBM, втора ръка с 1,2GHz процесор на интел с 256 рам, магнезиев капак (здрав) и т.н. Машинката изчезна за един ден. Веднага се продаде. Тия IBM-и са желязо, ще взема да си продам душата на дявола, ще обера и 2 банки и ще се метна на нов IBM/Lenovo…

Има една промоция от днес в Метро, която направо кърти мивки. За 1400 лв. без ДДС се продава жесток (параметри) лаптоп. Проблем е че машинката е fujitsu-siemens – доста по-долу от IBM, Toshiba, HP, Dell… Но така или иначе ако се дават големи пари (Х > 1000лв) ще се взима нов и то добър (тоест 1300 < Х < 1600). Ако ще е евтин, ще е стар но лек и от добро потекло…

Събота май ще ходя на море… ако до тогава не се олаптопя има голям шанс после вече да ми е минало