Kamen's blog

Има Булконтрола в Експо центръра на Цариградско, та ще се излагаме. Аз ще съм плътно там.
Всъщност ще ми е приятно, надявам се. Така си изработих експонатите и мрежичката, че да мога да си играя цялото време, само трябва един удължител за COM-а да си нося и всичко е ток и жица Ще си програмирам наволя.
Герито е на туристическа обиколка из БГ с някакви “дръпнати очички”, та вечерите ще са ми малко тъжнички. Предполагам ще се радвам на компанията на другите приятелчета.

Абе напоследък се отличавам с добро настроение, независимо че не ми личи много. Нямам ни най-малък повод да се оплаквам

Най-после!!!
Имам фонетична на домашния комп! Егати кефа…
абвгдежз… )))

…
Като се позамисля…
Да им се невиди на бозаджиите и смотаната скъпа операционна система с идиотско лицензно споразумение дето няма реална алтернатива. Да изсъхнат дано….

Ако си мислим че само в BG нещата са криви, не е така. Пример – Microsoft.

Неделята решихме с Герата да покареме байковете.
Покарахме, видяхме се с приятели и общо към 20км сме минали. Доста малко са си, особено като се има предвид че ги карахме полечка. Тази сутрин се реших и дойдох на работа с велосипеда. Излезе ми джигера.
Разстоянието не е голямо – няма 6 км. но не е на равно и за 25-те минути за които успях да се добутам видях бая зор.
Утре ще пробвам пак, само че по малко по-добър маршрут.

Не, не става дума за ски или зимни спортове. Просто ударението е на последната гласна.
Та ходим си, значи, аз и Герито по Шишман-а и нещеш ли, точно на ъгъла с Графа една Фабия се мята срещу нас. Мята се с висока скорост и двамата инстинктивно спряхме. Аз успях да се поотместя, но Гери беше доста фронтално и после каза, че чак и станало любопитно дали ще я блъсне бронята.
Успяхме да се разминем без инцидент след като оня най-после наби спирачки.
Не мога да цитирам какво точно казах но беше от типа на “'баси идиота”. Направихме една-две крачки и от шкодичката успя да излази едно борче. (ударено е е-то)
Картинка: около 175см, черна прилепнала фанелка с лъскави надписи, 2-2,5 кила ланци, бръсната глава, дребни счупени уши, много мускулеста фигура, раздалечени от тялото ръчички и леко разкрачени краченца. В едната ръка държи ключа на Шкодата а другата подчертава агресивната фигура с недвусмислени приканващи жестове… Лее се подобаваща реч и хвърчат Страшни Закани и Страшни Погледи.

Ей бога ми ако не беше притеснително/страшничко щеше да е най-смешната картинка за годината.
Чудя се какво ли му се е случило на това момче че да се докара до тоя вид и поведение…

Мразя 64 битовия ХР.

Няма от къде да си сложа фонетична клавиатурна подредба та всеки път като ми дойде ищаха да напиша нещо тук или на някой форум проклиням и затварям Firefox-а. Не че няма разни преобразуващи варианти, но просто ми става тъпо и музата си отива. Мъка. Хич няма да започвам темата с драйверите. То не бяха сваляници, .NET-и всякакви, и не иска и не иска. Та трябваше ръчно. Като на 95! Боже! Ще взема да си туря едно нормално ХР и да мирясам… а то пак старата боза… аргх! И ще излезе след някое време проклетата Виста и пак ще се чудя какво животно е това и пак какво да го правя компа.

А Линукса (с всичките му варианти) не ме урежда – аз ползвам софт който разчита на комуникация на ниско ниво към портовете на компа и паметта (за симулации) ПРЕЗ WINDOWS. Да не говорим че да подкараш игричка си е премеждие.

Ех проблеми! :-/

Мина Великден, мина Първи Май.
Два пъти по три дни с излизане от София.
За Великден ходихме до Хисаря. Компанията, след редица въпросителни относно състава беше установена на Данчо, Даниела, Иван(френска връзка), Ели (Даниелина приятелка), Боби, Ники, аз и Гери. Тази организация бе доста по-облекчена от подготовката за разходката до Доспат (Първи Май). Данчо беше резервирал 8 места още преди доста време и просто присъствието се намести. За разходката за Доспат нещата бяха пълна тъпота.
Всичко живо се чудеше до последно и трите хотела в Доспат постепенно се напълниха. По щастлива случайност успях в крайна сметка да резервирам места в един хотел за 8 човека и естествено имаше недоволни… Ако се навия да търся и да правя резервации ще действам като Данчо – резервирам някаква бройка без да превеждам кинти и пускам да се разграбват местата в компанията. Всички други “чакай малко да помисля”, “ами не знам дали ще мога” и т.н. отпадат като мой проблем… Не съм се обидил или нацупил а по-скоро си правя изводи

В Хисаря народа се счупи да ползва Спа-работите. Те не бяха масажи, пилинги и всякакви процедури. Най-вече Ники Тоз човек си поръча менюто и май си тръгна с “добре наместени чакри”. ))
Разходихме се до Старосел и “горещите” разкопки в региона. Минахме и през Панагюрище. Интересно беше. Готино е да видиш и да можеш да пипнеш обработения камък. Предпочитам обаче филмче с много разказване – сори, твърде съм уседнал, а и доста съм свикнал със стила на Дискавъри.

Доспат е дребно градче от селски тип в който се строи здраво. Има доста и все големи (май) хотелчета в строеж точно над язовира, с прекрасна гледка към залеза над язовира… Язък че самото градче е толкова дребничко.
За трите дни обиколихме три пещери – Ягодинска, Дяволското гърло и Снежанка. Ягодинската си я знам, Дяволското гърло не го помнех, но майка ми ми обясни, че са ме водили преди доста време… Аз си го гледах като ново. На Снежанка не бях ходил. До там се прави една разходка, 3 километра, която бих си спомнил. Особено пътечката за последните 400-500 метра – горско изкачване.
Иначе пещерата беше доста красива, с много варовикови фигури. Човек с развинтено въображение може доста да се забавлява там. Имаше дворци, разни жени с коси, Снежанки, папагали, и много вимета.
Минахме през Девин – последния път като ходих там май нищо не видях от града. А той си е много приятен, сравнено с Батак, Доспат и подобни е направо супер як. Минахме през Пещера. И там не е лошо ама Девин по-готин. Селата в Родопите са населени, хората щъкат по нивите и копат , кой с каквото може (коне мотики трактори по на 100 години). Джамии и тук-там църкви, в неделен ден – възрастни мъже на групички зяпат колата докато минаваме. В Доспат видяхме и жени със забрадки и със зашеметяващи деколтета…

Та, изкарах си приятно тия дни от последния пост, основна част от “приятното” беше Гери разбира се )
Иначе те дните си вървят. Друг коментар е излишен.

Боба и Лили се счупиха да ни измислят разни прозвища – последното е Гургулицата и Гургулът. Смех!