Кофти е да ти се скапе Бозата.
Псуваш, рестартираш, трошиш си мишката, клавиатурата, главата. Семейното огнище се обръща на пещ и няма покой когато загледаш монитора на собствената си машина…
Тежко е!
Е и на мен ми се случи – Боза ХР която си имах вече от 2 години най-после предаде Богу дух.

Изрових 64-битова версия на ХР-то и злорадо бутнах Линукса за да разчистя подобаващо. Прибрах това-онова което ми се стори ценно, изринах боклука и подготвих диска за инсталация. Драйвери си бях събрал от преди та не очаквах проблеми, и се почна инсталацията.

Ефекти:
Новата Боза не поема драйвера на АТИ => скролирането на браузера (напр.) е слайд-шоу. Другия хардуер проработи след 2-3 комплекта допълнително изтеглени драйвери. Нямам инсталирана антивирусна щото тия които ползвам нямат 64-битови версии. Нямам фонетична клавиатурна подредба – онова на Инженера не пожела да се покаже. Мятам сардонични и саркастични усмивки към щайгата… Има един Офис за да е спокойно родителското тяло и се оглеждам за някоя по-едричка брадва.

———————-
Иначе…
Идат празници: и да грее слънце и да вали – аз ще си празнувам. Очертава се една приятна пролет :)
Честито на печалившите, другите – не губете кураж, идва следващ тираж! ;)

Share

This entry was posted on Wednesday, April 19th, 2006 at 5:38 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.