Нашия котарак Пенчо е градско чадо. Това само по себе си обяснява до известна степен и неговото особено поведение на вилата.

Тази историйка ми бе разказана от баща ми, очевидец на събитията.
Вдигат се майка ми, баща ми, взимат си баба ми и котарака и заминават на вилата за уийкенда. Пътуването е относително спокойно.
На вилата котарака вече е ходил и дори смело се разхожда около къщата. Е, вярно, предимно по бетон избира да стъпва, но вече не е необходимо да го изкарваш с кози крак навън.
Та тази пролет (първа пролет за котарака) той се запознал с една от местните мацки. Пардон котки. Часове наред Пенчо мяукал докато майка ми се смилила и го прибрала, първо за да не прегракне котето съвсем и второ за да може мачката да похапне това-онова каквото има за нея донесено.
Вечерта котарака успял да се измуши през прозорчето на кенефа и цяла нощ… е правил нещо навън.
На сутринта бабето ми отваря вратата на хухнята и от вън влита Пенчо и право на котешката тоалетна.Градско чадо…

Скоро след това друга случка. Дремуца си наш Пенчо в кухнята, но решил пак да разгледа наоколо. Излиза през вратата той и нещеш ли – куче! Кучето всъщност е една добродушна кучка която редовно попълва популацията от бездомни псета в района. Та вижда го и тя и както си лежи по корем почва да маха с опашка. Пенчо храбро се наежва и с широко отворени очи се напъва да изглежда непревзимаем. Кучката се поизправила и още по-дружелюбно замахала с опашка.
Котарака сублимирал.
(сублимацията е физически процес на преминаване на вещество от твърдо агрегатно състояние в газообразно без преминаване през течно)
Та значи котарака се изпарил по-бързо отколкото око може да го види. По пътя си минал през две парничета за разсад и понеже тича напред а гледа назад завършил стремителното си отстъпление в стълбите със звучно тупване. Две-три несигурни крачки и приключил отстъплението си на дивана в хола.
След този уийкенд, котарака се възстановява сред любящи грижи в дружелябната среда на софийския център. Желаещите да го посетят да се обадят да измислим нещо…

Share