Велинград и други
Днес се опитахме малко за Великден да се посъберем и да помислим, ама не се получи много заселено събирането… живи-здрави, ще се оптаме да се класираме за Велинград, евентуално.
Харесвам тия места, Велинград, Костенец, Доспат – не че ги познавам добре, по-скоро идеята за тях. Родопи, зелено, свежо, борове, влага във въздуха и жива вода навсякъде. Много години подред съм ходил по такива места, не ги помня с детайлите а само като емоция, отзвук от нещо отдавна.
Има разни работи на които искам да се науча. Искам да се хвана и както в училище – да седна да си правя домашното, после да си прочета урока (или беше обратното) и да знам че утре като ме питат ще съм подготвен. Вече ще знам и ще мога. Да ама нема такъв филм вече. Че имам желание да поработя за да получа резултат – ок, ама няма учебници, няма даскали, няма домашно… Само носталгия и сърбеж по дланите.
Видях едни хлапета…
На Гурко между Спортната палата и Шишман видях едно канапе, изкарано за изхърляне може би, но така или иначе останало на завет. Върху него в сумрака на осмия пролетен, вечерен час се бяха настанили банда хлапета. Не можах да видя на колко години са нито колко са. Но се кикотеха и шаваха много…. готино. Далечко ми останаха – на другия тротоар минах оттам.
Днес си полафихме с Митко. Стана дума за това че едно време редовно миеха София. Аз много се израдвах – демек не съм го сънувал, наистина са я миели едно време… Присетихме се, защото му се похвалих че съм видял днес сутринта лелки да замитат улцата…
