Kamen's blog

Кофти е да ти се скапе Бозата.
Псуваш, рестартираш, трошиш си мишката, клавиатурата, главата. Семейното огнище се обръща на пещ и няма покой когато загледаш монитора на собствената си машина…
Тежко е!
Е и на мен ми се случи – Боза ХР която си имах вече от 2 години най-после предаде Богу дух.

Изрових 64-битова версия на ХР-то и злорадо бутнах Линукса за да разчистя подобаващо. Прибрах това-онова което ми се стори ценно, изринах боклука и подготвих диска за инсталация. Драйвери си бях събрал от преди та не очаквах проблеми, и се почна инсталацията.

Ефекти:
Новата Боза не поема драйвера на АТИ => скролирането на браузера (напр.) е слайд-шоу. Другия хардуер проработи след 2-3 комплекта допълнително изтеглени драйвери. Нямам инсталирана антивирусна щото тия които ползвам нямат 64-битови версии. Нямам фонетична клавиатурна подредба – онова на Инженера не пожела да се покаже. Мятам сардонични и саркастични усмивки към щайгата… Има един Офис за да е спокойно родителското тяло и се оглеждам за някоя по-едричка брадва.

———————-
Иначе…
Идат празници: и да грее слънце и да вали – аз ще си празнувам. Очертава се една приятна пролет
Честито на печалившите, другите – не губете кураж, идва следващ тираж!

Нашия котарак Пенчо е градско чадо. Това само по себе си обяснява до известна степен и неговото особено поведение на вилата.

Тази историйка ми бе разказана от баща ми, очевидец на събитията.
Вдигат се майка ми, баща ми, взимат си баба ми и котарака и заминават на вилата за уийкенда. Пътуването е относително спокойно.
На вилата котарака вече е ходил и дори смело се разхожда около къщата. Е, вярно, предимно по бетон избира да стъпва, но вече не е необходимо да го изкарваш с кози крак навън.
Та тази пролет (първа пролет за котарака) той се запознал с една от местните мацки. Пардон котки. Часове наред Пенчо мяукал докато майка ми се смилила и го прибрала, първо за да не прегракне котето съвсем и второ за да може мачката да похапне това-онова каквото има за нея донесено.
Вечерта котарака успял да се измуши през прозорчето на кенефа и цяла нощ… е правил нещо навън.
На сутринта бабето ми отваря вратата на хухнята и от вън влита Пенчо и право на котешката тоалетна.Градско чадо…

Скоро след това друга случка. Дремуца си наш Пенчо в кухнята, но решил пак да разгледа наоколо. Излиза през вратата той и нещеш ли – куче! Кучето всъщност е една добродушна кучка която редовно попълва популацията от бездомни псета в района. Та вижда го и тя и както си лежи по корем почва да маха с опашка. Пенчо храбро се наежва и с широко отворени очи се напъва да изглежда непревзимаем. Кучката се поизправила и още по-дружелюбно замахала с опашка.
Котарака сублимирал.
(сублимацията е физически процес на преминаване на вещество от твърдо агрегатно състояние в газообразно без преминаване през течно)
Та значи котарака се изпарил по-бързо отколкото око може да го види. По пътя си минал през две парничета за разсад и понеже тича напред а гледа назад завършил стремителното си отстъпление в стълбите със звучно тупване. Две-три несигурни крачки и приключил отстъплението си на дивана в хола.
След този уийкенд, котарака се възстановява сред любящи грижи в дружелябната среда на софийския център. Желаещите да го посетят да се обадят да измислим нещо…

Днес започнах деня с обещание да си посвърша малко работа.
Тривиално обещание което изпълних относително лесно. От двете задачки които имам да придвижа, разкарах едната… От Перу ми се обадиха за една малка корекция за програмка за тяхна поточна линийка. малко разглеждане, малко код и още толкова проверки и размисъл какво ли ще се получи, аджеба.
Другата задача оставих да придобива канцеарски вид, гадината.

Гледах едно филмче с Герито и после на среща с много приятели. По пътя минахме през рождения ден на Анжела (братчедката – художник), последваха 2 и повече часа плямпане на различни теми, с централно място за  Великден и Първи Май.
После – филмче, разходка с комплексна доставка и ей сегинка спанак.

Между другото…:

Духа горещ вятър. Треперя под поривите му, едвам стоя прав, силата му ме изморява страшно, сърцето ми бие със страх. Това е, вече съм успял да се уплаша. Уж нищо уникално, а треперя. Знам че идват и следващите бури, пак ще треперя, но тази ще я запомня.

Ръцете ми са студени, клепачите отчаяно крият очите. Поглеждам, там е, ръцете ми потвърждават, лицето ми гори от всеки досег, тялото ми реагира конвулсивно. Паника? Ярки образи, силни усещания.

Светлина в далечината – влака идва, всички ще се возим – има места.

Днес се опитахме малко за Великден да се посъберем и да помислим, ама не се получи много заселено събирането… живи-здрави, ще се оптаме да се класираме за Велинград, евентуално.
Харесвам тия места, Велинград, Костенец, Доспат – не че ги познавам добре, по-скоро идеята за тях. Родопи, зелено, свежо, борове, влага във въздуха и жива вода навсякъде. Много години подред съм ходил по такива места, не ги помня с детайлите а само като емоция, отзвук от нещо отдавна.

Има разни работи на които искам да се науча. Искам да се хвана и както в училище – да седна да си правя домашното, после да си прочета урока (или беше обратното) и да знам че утре като ме питат ще съм подготвен. Вече ще знам и ще мога. Да ама нема такъв филм вече. Че имам желание да поработя за да получа резултат – ок, ама няма учебници, няма даскали, няма домашно… Само носталгия и сърбеж по дланите.

Видях едни хлапета…
На Гурко между Спортната палата и Шишман видях едно канапе, изкарано за изхърляне може би, но така или иначе останало на завет. Върху него в сумрака на осмия пролетен, вечерен час се бяха настанили банда хлапета. Не можах да видя на колко години са нито колко са. Но се кикотеха и шаваха много…. готино. Далечко ми останаха – на другия тротоар минах оттам.

Днес си полафихме с Митко. Стана дума за това че едно време редовно миеха София. Аз много се израдвах – демек не съм го сънувал, наистина са я миели едно време… Присетихме се, защото му се похвалих че съм видял днес сутринта лелки да замитат улцата…

Снощи в Арена Младост гледахме Ice Age 2.
Много яко… Тоест толкова яко колкото и предното, Може би малко по-яко всъщност.
Изкефих се.

Гледахме го една зала пълна почти до откат с хора на моя възраст (20-30г).
Като се замисля – това е прицелната публика на тоя филм. По принцип не обичам
БГ дублаж, но тоя си го биваше та не се издразних особено. Имаше една шегичка
на тема “три в едно” която ми стоеше адски не-на-място… ноо аре, карай!

Повечеко гегове със Scrat имаше… наистина раздвижва историята.

…Абе май тоя е по-як от първия )