Напоследък деня ми е в необичаен ритъм. В бачкане седя и си клатя краката защото няма какво да правя. И не че няма работа а просто няма аз какво да върша. Колегите около мен се счупват да тичат по задачи, а аз съм в някакъв тъп вакуум… А не мога и да захвана нещо по-дългосрочно защото в събота отлитам.
Дори хората с които се виждам не са същите. Лили и Боби, Гери, Васко, Ники, Тони пак са около мен. Само че някак в намалена честота, отдалечено… И аз не знам… Има го и това че Д ме води напред-назад по събирания на които освен нея, бегло познавам всичко трима. В един много тъжен смисъл и направление усещам отдалечаване, но такъв е живота, трябва да съм по-добър/свестен/печен за да си стоя на “мокро”…
Както и да е…

Намислил съм да си препрочета Пратчет. Целия. Отначало.
Дали и в SF да си нося Пратчет :)
Не! Но до тогава ще глътна 2-3 книжки, като малка боза! :)

Share

This entry was posted on Tuesday, February 21st, 2006 at 8:39 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.