След работа днес ми се наложи да се разходя до апартамента в Младост, при баба ми. Минах оттам и след подобаваща порция сладки работи и бабешки приказки се изнесох към спирката.
Докато крачих в студа видях един 76 да спира и потегля от спирката, но не паднах духом. До спирката има нов клон на една банка та като се огледах и не видях автобус ходих да видя как ми е баланса по картите. Тъкмо приключих с тая дейност и на спирката цъфна един Мерцедес по линия 305.
Качих се – вътре празно и топло. Духат всички печки, а зад шофьора едно 17″ LCD върти реклами на филми и шир-потреба. Зяпаш си, грееш се, кеф!
Возих се в 305 до Плиска, с идеята да се кача на тролей 5, 8 или автобус 84 за до спортната палата. Тъкмо се огледах на спирката и 84 пристигна, също празен и топъл!
Седнах си на един калорифер и потънах в блаженно съзерцание на околния пейзаж.

Да направя леко отстъпление – живея в София, България. Основна асоциация у нас за Обществен Транспорт тук е нагъчкан с народ, смрадлив, пушещ Икарус-Еко на 27 години, тътрещ се с мъка между спирка и светофар в задръстване.
Тази вечер аз се возих някак в Европа, или поне в някаква страна за “бели хора”. Културно, топло, удобно, ненавикан, ненастъпен, неблъскан, и в чудесен комфорт на обонятелните центрове.
Честна дума, независимо че от скоро имам карта за градския транспорт, ми се прииска да си продупча едно билетче, ей така – за комплимент на тая фирма дето е направила възможно чудесното изживяване…

На печатницата се качи пиян ненормалник който крещя нещо за комунистите и парното чак до моята спирка… Прииска ми се да имам бухалка и 20 секунди пълна тъмнина…

Share

This entry was posted on Wednesday, February 15th, 2006 at 10:24 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.