I taka eto me v SF, Tuka nema Cyr… da ne povqrvash!…
e, jivi zdravi 
)
Nqmam i vreme ta samo tolkova za sega… Pravq snimki… e pone nqkolko do tuk.
Sednal sxm na edna shtaiga deto nqma nishto drugo osven klaviatura monitor i mishka ta ne moga da ka4a nishto nikxde.. e shte vidim.
Sega tuk e 4:40pm a v BG e 2:40 am… ludnica 
Na obratnata strana na zemqta sxm… pxtuvaneto do tuk be ubiec – 27h!
Mnogo to4ki napisah ama tolkoz ne moga da sxm podroben.
Ok.. do skoro pak
Няма форма на маса за пицария която да гарантира всички седящи да се видят и полафят в комфорт при група над 6 човека за 20 да не говорим. Намирам че това е безобразие! Човечеството е проникнало в бездните на космоса и квантовите теории, порим недрата и небесата на планетата, редовите граждани водят не по едно а по цели две счетоводства, а да не се реши един такъв, елементарен проблем на общуването…
БЕЗОБРАЗИЕ казвам аз!
Въпреки това, готина вечер… 
Напоследък деня ми е в необичаен ритъм. В бачкане седя и си клатя краката защото няма какво да правя. И не че няма работа а просто няма аз какво да върша. Колегите около мен се счупват да тичат по задачи, а аз съм в някакъв тъп вакуум… А не мога и да захвана нещо по-дългосрочно защото в събота отлитам.
Дори хората с които се виждам не са същите. Лили и Боби, Гери, Васко, Ники, Тони пак са около мен. Само че някак в намалена честота, отдалечено… И аз не знам… Има го и това че Д ме води напред-назад по събирания на които освен нея, бегло познавам всичко трима. В един много тъжен смисъл и направление усещам отдалечаване, но такъв е живота, трябва да съм по-добър/свестен/печен за да си стоя на “мокро”…
Както и да е…
Намислил съм да си препрочета Пратчет. Целия. Отначало.
Дали и в SF да си нося Пратчет
Не! Но до тогава ще глътна 2-3 книжки, като малка боза!
Не псувам, хваля се!
Преди време ми светнаха че имам 7.8 холестерол и кофти триглицериди, изнесох баланса на хапването в посока по-малко животински мазнини и сега холестерола ми е 5.6 Смятам да продължа в същия дух за да вкарам в режим и триглицеридите, които още са малко отгоре спрямо червената чертичка…
Ще взема и да заслабна леко и ще съм готов за отбора на светците!
След работа днес ми се наложи да се разходя до апартамента в Младост, при баба ми. Минах оттам и след подобаваща порция сладки работи и бабешки приказки се изнесох към спирката.
Докато крачих в студа видях един 76 да спира и потегля от спирката, но не паднах духом. До спирката има нов клон на една банка та като се огледах и не видях автобус ходих да видя как ми е баланса по картите. Тъкмо приключих с тая дейност и на спирката цъфна един Мерцедес по линия 305.
Качих се – вътре празно и топло. Духат всички печки, а зад шофьора едно 17″ LCD върти реклами на филми и шир-потреба. Зяпаш си, грееш се, кеф!
Возих се в 305 до Плиска, с идеята да се кача на тролей 5, 8 или автобус 84 за до спортната палата. Тъкмо се огледах на спирката и 84 пристигна, също празен и топъл!
Седнах си на един калорифер и потънах в блаженно съзерцание на околния пейзаж.
Да направя леко отстъпление – живея в София, България. Основна асоциация у нас за Обществен Транспорт тук е нагъчкан с народ, смрадлив, пушещ Икарус-Еко на 27 години, тътрещ се с мъка между спирка и светофар в задръстване.
Тази вечер аз се возих някак в Европа, или поне в някаква страна за “бели хора”. Културно, топло, удобно, ненавикан, ненастъпен, неблъскан, и в чудесен комфорт на обонятелните центрове.
Честна дума, независимо че от скоро имам карта за градския транспорт, ми се прииска да си продупча едно билетче, ей така – за комплимент на тая фирма дето е направила възможно чудесното изживяване…
На печатницата се качи пиян ненормалник който крещя нещо за комунистите и парното чак до моята спирка… Прииска ми се да имам бухалка и 20 секунди пълна тъмнина…
admin on February 15th, 2006 | File Under Разни работи | 4 Comments -Преди известно време по Disovery вървяха филми за дългия път на автомобилите – от каретите на 18в. до суперболидите и авангардните разработки на настоящето.
Мисля че войните в Залива ще се запомнят, като нещо подобно на Войни на Петрола… Това, и факта че пак се чува глас за намаляване консумацията петрол от цивилизацията ни ме кара да мисля че идва времето на хибридните, а защо не и на електрическите автомобили.
Хибридните автомобили получават името си благодарение на смесения метод за получаване на енергия за движение. Номера е следния – взима се високо ефективен двигател с вътрешно горене и се фиксира да работи в оптимален режим. Куплираме към него ел. генератор и зареждаме акомулаторни батерии. С така получената ел. енергия захранваме ел. мотор(и) които да ни търкалт по пътя.
Къде е положителната страна на всички тези превръщания и двигатели е първия въпрос който се пита човек.
Простичко е:
1) Двигателя с вътрешно горене в номинален режим е приемливо ефективен в един доста тесен диапазон на обороти и натоварване.
2) Механичните скоростни кутии, диференциали, поради самото лагеруване на триещите се компоненти са с доста нисък коефициент на полезно действие. Ел. машините работят доста по-ефективно, а и се управляват добре.
Една малка разходка с чичо Гугъл ме осветли, че в момента повечето големи имена в автомобилостроенето са започнали производство и продават автомобили от този тип. Интересно е че много от тях са избрали да запазят схема на движение през конвенционална механична система с ел. допълнение. Двигателя с вътрешно горене се ползва за основна движеща сила при равномерен, дълъг преход, а ел. системата – за града.
Иска ми се да съм машинен или транспортен инженер. Предполагам с голям кеф бих се впуснал да преработя една конвенционална кола в хибридна.
admin on February 5th, 2006 | File Under Разни работи | No Comments -Имам един черен балтон, дълга дреха от дебела и плътна материя. Двуреден, с широки рамене, тежка, здрава дреха. Днес го изведох на разходка.
Черна гора и бяла пътека. Дърветата са се подредили около пътеката и сякаш са се подпрели едно о друго над мен. Тъмните силуети нарязват притъмняващото вече небе и като че ли задържат нещо към земята.
Вървя по белия сняг, оставям бледи отпечатъци. Странно, никой не е минал преди мен. Ходя с бавна крачка, не бързам за никъде. Просто си разхождам балтона.
Има красота в зимната гора. Хлад вее от пейзажа но е красиво. Тишината сама поканя да се спреш и да се заслушаш. Слуха долавя случайно падане на сняг от някое клонче, тихо пукане на стволовете наоколо, дори самата влага, студа, оставя лек звън в ушите. Вървя нататък.
Ще изляза по-долу на другата алея, оттам ще тръгна по пътя си към дома, но черната и бяла гора ще се връщат от време на време пред очите ми. Ще дойдат топли дни, балтона ще стои на закачалката, но сега е в употреба. Едвам се справя със студа, но държи. За сега се справя. Не ми е лошо с него. Добра дреха.