Kamen's blog

Да живей фармакологията. Аспиринче плюс едно хапче витамини и тази сутрин в 8:30 бях буден. Малко поучуден се опитах да доспивам, но се оказа, че въобще не ми е необходимо. Когато в 9:30 ми се обади некъф студент незаверил вчера (деееебре!) вече бях жив и щъках (студента няма да избута тоя изпит тая сесия, ама още не го знае).
Друго интересно наблюдение: две чаши червено вино без добро ядене с тях ме качват на черешата (четвърти клон в ляво, три клона под Боба). Много помага и хората около мен да се кефят + свястна музичка.
Снощи на два три пъти събарях чаши, брех тия дълги ръце…
По едно време нещо ме доядя на Д та взех един балон който се подмяташе наоколо и го заклиних на полюлея в хола. Като ги знам какви са фидан-бойлии цялата фамилия ще трябва някой да се катери на стол… Е, малко ме е срам де, нищо лошо не ми е направил баща и на Д. )

Днес бях на имен ден на Д. Купона, леко изненадващо за мен, се получи много як. Нямаше нито една чалга. Ама нито едничка! Ню-ню, нъцки, хептен нищичко, и си беше купон! Е имаше едно румънско парче което на чалга малко ми мяза, но музика която да не ме кефи нямаше! Всичките парчета съм ги събирал аз и аз съм ги записвал на CD. Тук идва изненада втора – това CD съм го записал на 5-6 човека и май доста се харесва, Нещо повече, с него са се озвучавали на новогодишното парти у Тони и им е било гот, слушахме го на нашето посрещане, и на тоя имен ден пак им хареса. Идва изненада три – Боби си махна главата много зле, както той самия каза: “…утре няма да мога да си намеря главата цял ден!” Показателно, да? Изненада четири, докато Боба си правеше монолози по “големия порцеланов телефон” ние с Д и Лили си поприказвахме за нас тримата. Не както обикновено за нещо или някой, а за нас, присъстващите. Някак си спокойно и трезво. Беше поучително. Лафихме и докато Боба си поспиваше преди пордния монолог, та се получи дълго лафче. Цъфнах у нас в 4:30, но някак не ми се спи. Ще се хоризонтя все пак, че по-късно днес ще се пробвам да ходя до Фирмата, а и за статийката за TEL имам да поработя…

Аспирин и витамини преди лягане. Утре си трябвам свеж и годен за работа. Да бе…
PS
Д вика че не иска да си вижда името в мрежата… ми хубу

PPS
Молба: Не бягай бързо, че не мога да те стигна.
Съвет: Забави ход за да не се окажеш в самота на пистата.
Напомняне: Движи се в основната група, освен неизбежото побутване и настъпване ще получиш ритъм и възможности.
Заключение: И да е предначертано и да не е, няма абсолютно никаква разлика за теб. Действай така сякаш правиш уникалния и единствено правилен избор. Просто ще се чувстваш по-добре с тази презумпция.
Лечение: БМКЧПМ

Имам си едни акомулаторни батерии с които се надявах да храня апарата. Те са тип Ni-MH. Проверих, апарата трябва да може да работи с тях. Да ама йок – батерията пада до 1.3 и апарата гасне като свещ на вятър. Номиналното напрежение на тия батерии е 1.2 ако нещата бяха истински би трябвало да бачакт докато паднат до около волт поне и тогава да гасне.
От друга страна апарата има изискване за външно захранване 2А на 6V. Чудя се дали просто батерийките не са хлабави, не е невъзможно.

Повечето ми приятелчета познават моя цифров фотоапарат (Photo Clip DM 334 SF). Имам го от вече 2 години, знам му повечето кусури. Знам и че за снимане не става. Някои вградени в телефони камерки правят по-качествени снимки.
Е, аз си знаех защо го купувам – паметта му може успешно да се ползва за пренос на файлове и е добър MP3 плеър. Един вид “прави и снимки”.
След поредната доза снимки чието качество ме издразни, обаче, реших да си купя най-после един фотоапарат който ще снима по-добре. Реших да потърся нещо прилично на добра цена.
От новогодишната оферта на МЕТРО ми попадна Praktica LM 5008. Направих разследването през интрнет и се оказа че тоя апарат е много нов и из мрежата няма ревюта а само пресрелийзи. За модел 4008 обаче имаше няколко добри думи казани тук-там и понеже разликата е само по-добрата матрица реших да се метна в покупката.
Имах си забавления около самата покупка които няама да разказвам на дълго и широко сега. Важното е че се сдобих с моята Praktica и почнах борбата с нея.

За сега усещанията ми са че с тоя фотоапарат ще си имам емоции. Определено прави снимки по-добри от снимките на предния апарат и може би дори по-добри в някои отношения от апаратите от същия ценови сегмент на “големите” – Сони и Олимпус. Апарата просто разполага с впечатляващ обектив  Не съм навлязъл много в използването на апарата, но днес с Динко установихме нещо в което имах съмнения още снощи – апарата пресилва цветовете. Разбира се, минаваш през IrfanView и всичко е точно… Защо обаче трябва да се минава оттам?
Надявам се ще навляза в потреблението на тоя апарат до толкова че да се усетя кое не правя както трябва… Т.е. надявам се проблема да е предмониторен и с добра настройка и интелигентно ползване да се справя. Иначе ще се разходя до дистрибуторите на тия апарати за да им набутам апарата там където му е мястото.

Посрещнахме новата 2006!

Съществуваха известни опасения че няма да успеем, но като се позамисли човек – то времето не чака и не пита, та най-вероятно просто щяхме да се поизложим с посрещането, но и това не стана.

Демек:
Бях на голям купон снощи!
Запознах се с готини хорица, видях хора дето едвам си спомних, но като ми се получи бях много прияиятно изненадан. Послушах музичка, полафих глупости, похапнах и попих доволно.
На купона ни заведе Гери – нейна приятелка познаваше домакина на къща в Драгалевци. От познайниците бяхме аз Гери, Лили, Боби, и Асенчо. Те обаче поизостанаха малко и аз се озовах в една едра къща с двадесетина човека които не познавам. По душа съм схванат и смотан, та малко трудно се окопитих, но положих усилие и скоро плямпах глупости наред с другите.
Имаше готини хорица, между които и много приятни каки, но поради горепоменатата ми схванатост не се включих в раздаването…
Купончето продължи до около 6 когато се изнесохме с голфчето на Гери. Прибрах се около 7:30 и спах до към 10-11. В момента с пълна сила върви традицията с пожеланията към приятели… хех тия традиции.