Белчин Бани 2
Ето, надвивам си на усещането за минатост и сядам да пиша за тазнеделната разходка.
Тази неделя се разходихме по маршрута София-Белчин Бани-Самоков-София за втори път. Бяхме трима – Гери, Динко и аз. Предната визита до Белчин Бани бе много неуспешна – не видяхме нищо заради което да си заслужава да излезем от колата и набързо отпрашихме към Самоков.
Добре, ама мен ме глождеше отвътре, че не съм видял Хотела заради който настоявах въобще да ходим нататък. Така се и оказа – по разказа на родителите ми установих че става дума за една сграда която мернахме на излизане от Белчин Бани…
Изпътувахме отново цялата разходка до там и се оказа че търсената почивната станция от “соц” тип се отличава с голяма разпаднатост и значителна запуснатост. С други думи здрав спек.
Поне времето беше добро и разкарването беше приятно…
Герито се учи да кара, и се справя все по-добре, само дето забелязвам да пускам неканени поучителни лафове докато тя кара. Напоследък тя ме прибира от работа. Нямам нищо против, точно обратното.
На работа – яка тъпота. Пак се захванах да пиша софтуер на ония гадни терминали MT… Няма по-бъгав, нестабилен и недокументиран софтуер. Пълна гадост. Преди имах идея какво да опитам да правя, сега – нищо. Ще ми се наложи в крайна сметка да преработя всичко по един тъп начин, но така де, поне се надявам че ще работи…
Съботата ходих до Перущица. Там се явява периодично един проблем който яко им бърка в здравето. Цялата събота се борих като прасе с кръгъл камик обаче не открих от къде да го подхвана – апаратурата без документация, самата инсталация си бачка като момченце цял ден, а на всичкото отгоре местния добър дух (инж. по поддръжката) не е PLC-джия и не можа да ми е много от полза. Когато се прибрах в София бях абсолютно смачкан. Добре че цъфнахме късно и не се видях с никой че както ми се беше смрачило щях да съм много гадна компания.
