Тоест, обявявам тази седмица (и кофтия късмет + настроение) за окончателно отминали в календара. Хич не ми пука че е Сряда!
Странно за тази седмица е и че започна в Неделя… Абе яко зачукана седмица, мама и!

Та, Вдигнахме се, значи, Неделята да видим къде са тия Белчин Бани. Екипа се състоеше от Гери, Асен, Ого (приятел на Асен) и мен. Пътувахме за упражнение на Гери, тоест бавничко и внимателничко… Пътя с връщането беше към 130км, при средна скорост 45км/ч това прави 3 дена път с камили… Е може би малко повече :) ))) Изпътувахме се до там, видяхме една голяма съборетина измежду околните по-малки съборетини и си тръгнахме. Тъпото е че се оказа че Хотел Белвил въобще не е това което сме гледали…
Чакайте да ви светна:
От доста време се опитвам да се свържа с тия там. Също отдавна навивам групата да идем да се поплацикаме на топличко в покрития минерален басеин. Най-накрая, навих Гери и Асен да се разходим извънградско до там само за да разгледаме. И кво – нищо! Като се усетих, народа в колата не пожела да поспрем и се изнесохме за Самоков за ядене. Пътувахме до гъзо на географията и не видяхме онова заради което сме тръгнали!
Единственото което общо взето ме успокоява са думите на Асен че и 5 звезден хотел да има там няма да се навие да иде в Белчин Бани… Лично на мен едно бунгало и горещ басеин ми стигат, но май никой друг не е толкова навит.
Това беше Неделята.

Понеделник сутринта имах интервю за VISA.
Пристигам там, изчаквам си чакането на пропуска, влизам в консулкия отдел правя там каквото искат и ми сервират че нямам някакво листче. Брех тая крива нива… Хайде пак ама утре. Обратно към нас – нова среща през интернет, търси листчето пак там, попълвай и после ходи на работа…
Сутринта на следващия ден (-13С разбирам че било) се изсипвам 15 минутки по-раничко че да съм пръв. Пръв бях. Казаха ми че ме няма в списъка със срещите и да почакам да видят ако могат да направят нещо… Почаках. Минаха всички за от 8:30, почнаха ония от 9 да минават… Там горе сутрин е и ветровито.
Казаха ми че нищо не могат да направят. Майка ми надлежно ми е обяснила колко много вече бързаме и че трябва да ни кажат нещо. Да или Не ама нещо, а аз да не мога да се докопам до интервю!
Пребродих квартала да намеря интернет клубче – не намерих, местните знаят къде се продават вестници, кафе и хляб и как се ходи до вкъщи, предполагам…
Заминах на работа. Правя си нова среша – не ще! Трябвало да махна старата (каква стара бе, нали е за вчера?!). Добре ама не иска (бичи грешки че съм бил нямал среща). Аз ще им кажа аз! Разпечатвай, пиши писмо за помощ, пращай по Факс… След още борба ми се обадиха по телефона и ми казаха да опитам да си направя срещата за утре има 2 места (демек за днес). Добре действат все пак.
И така, разцъфтях прилежно днес на интервюто половин час по-рано и си зачаках. Народа се трупна и се забута, а на мен ми кеф – топличко бе! Може -5С даже да е.
Минах на пропуска, Минах на първото гише (тоя път всичко е наред) и изчаках интеревюто. Лелката, американка, поздравих на английски и подкарахме така. След минутка ми каза да си заминавам и да си чакам паспорта с визата у нас.
Обадих се на майка ми и тя каза че довечера ще се напиваме. Отказах всякакво участие в такива непристойни дейности. Така де, ако ще се напивам ще е с приятели, няма битов алкохолизъм да спортувам, я!

Та така драги ми Смехурко…

Share

This entry was posted on Wednesday, January 25th, 2006 at 5:05 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.