Преди пет, може би шест години близо до нас имаше един магазин за компютри и компоненти. “Мултиелектроникс” или нещо подобно. Купих си това-онова, често си пазарувах и CD бланки от тях – така или иначе поопознах екипа. По едно време се появи една нова кака която силно привлече вниманието ми. Не е трудно да се сети човек точно с какво ми е привлякла вниманието тая дама – всяка кравеферма би се гордяла от рекламен модел с такива… габарити.
Много дами които са изобилно надарени в гръдна обиколка са получили този дар в пакет с едър задник и дебелички крачета. Горепоменатия обект на настоящото словоизлияние обаче беше екипиран с тънко кръстче, красиви долни крайници, дълга, права кестенява коса и красиво леко продълговато лице.
Съдбата отреди да се обърна именно към нея за сервизна поддръжка за долнокачествен компонент за който гаранция нямало… Тя не издържа питащия ми поглед и прехвърли топката на друг търговец. Престанах да ходя при тях.
От известно време се забавлявам с оглеждане на цифрови фотоапарати (справка последните ми постове…). Днес минах през едно магазинче с компютърни компоненти и няколко никона олимпуса минолти и други машинки. Един свестен търговец доста грамотно ми обясни това-онова и докато си лафехме фиксирах дамата която описах по-горе. Тя отново играеше продавачка но вече в това магазинче. Докато слушах, вече поразсеяно, огледах ненатрапчиво пейзажа.
Каката носеше панталон болезнено впил се в тънките и крачета, черна опъната блузка с вълнуващо деколте се опитваше, подчертано неуспешно, да прикрие картинката над колана а останалото… е останалото леко ми се губи (прощавайте).
Магазинчето бе добре отоплено и явно не бе никакъв проблем за нея да си ходи по този начин по цял ден. На мен обаче ми стана топличко…
Взе че влезе друг клиент. Тръгна да си купува нещо но се оказа че в касата няма нужното ресто и какенцето трябваше да изприпка за да развали отсреща  в баничарницата.
И така – Сценка:
Аз, търговеца и другия клиент седим и си гледаме работата. Аз слушам и задавам интелигентни въпроси, продавача ми обяснява нещата от живота, клиента с пачката блее някъде по стелажите.
В този момент виждам девойката с атрактивната физика че претичва през булеварда, явно подтиквана от ниската температура и оскъдното си облекло.
Бога ми! Тя тичаше…. С цяло тяло…
Търговеца навярно е съзрял нещо в погледа ми защото също се извърна тутакси към улицата и остави на пауза разказа си. Сякаж разсеяния купувач зад мен също се пообърна (огледалото на гърба на стелажа явно бе недостатъчно за него).
След две изпълнени със съзерцание и естетическа наслада секунди, мига отмина и тримата мъже отново потънахме обратно там от където за кратко бяхме изплували, а дамата се зае да отчита на касовия апарат.

“…О, миг, поспри! Ти тъй прекрасен си!…” Гьоте струва ми се.

Share

This entry was posted on Sunday, January 22nd, 2006 at 12:34 am and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.