По напомняне…
Васко ми вика че не пиша тук. Така е. Леко ще поправя тая липса.
Тия дни бая бачкам в фирмата – нещата влязоха в коловоз който познавам доста добре.
Има няколко подробности. На моманти се усещам, че съм особено мързелив. Що така!? не правех такива работи там. Май времето клатене на крака ми се е отразило зле.
Дуго нещо е че има около мен едно вредно влияние – един образ малко ми криви трудовата нагласа. Той си е пич ама като съм без него си бачкам по-добре.
Готино е да получиш нормална заплата – напоследък карах с едни подаяния които заработвах в свобдното от даскало време. Добре де ама това хич не е достатъчно че да се чувствам на мястото си… Не оценен, търсен, или високо платен – просто дори не на място…
Подготвям една разходка по белия свят – дано се закваси. Мисля че ще е приятно, надявам се и полезно.
Започнал съм да обмислям какво да правя с ония мизерници при които ми е фотоапарата. Нищо не чувам от тях а си искам смотания апарат, па дори и само да го продам… (много горчиво усещане от цялата работа).
“Аз ти казах. Аз бих направил друго яче. Абе може ли да си такъв тъпунгер?” Тия лафове някак не ме греят – не ме сгряват, не ми стоплят душата. Иначе идеята е ясна…
Да си го прибера, че да почна да се нагаждам по него за да прави свестни снимки каквито знам че може, просто трябва да напипам идеята и ефектите от настройките. Поне настройки има колкото за 3 Дейзита 
)
Има голяма опасност да си писнем зверски с котетата. Всяка вечер заедно ще си досадим твърде силно… За утре зачувам разнообразие, Лили почти обеща промискуитет )))))
След здраво затишие, съм почнал да затоплям отношенията със стари другарчета – обаждам се, виждам се с някои. Добро нещо… Ще опитам да продължа в тоя дух.
Та така, драги ми Смехурко…
