Мрак и Тишина. Празно е. Няма нищо и никой. Говоря си със стените на затвора. Намирам нещо различно в гладките, гранитни, полирани стени. Пукнатина, процеп, неравност, и се вкопчвам като слепец в познат предмет. Това ме кара да тръпна от удоволствие – иначе съм загубен. Вакуум, бездна, пропаст. Всичко около мен е студения крясък на празнината. Опирам се на нещо, намирам някой, отново опипвам стената – дали някой не е около мен? Няма никой. Само аз съм. Прегръщам опорите, милвам стените и викам гледам в тъмнината. Кадифето на обема около мен поема истеричен вик.
Страх, Самота, Ярост, Отчуждение Безнадедност, Безверие, Паника…

Моите съчувствия.


This entry was posted on Wednesday, January 11th, 2006 at 9:45 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.