Един ден както си гонех аз автобуса какво ми се случи…
Но нека поразкажа от началото.
Тогава учех още за инж. Между другото, скоро ми обясниха защо се било пишело инж. само до точката – щото ние не сме знаели какво следва. Да ама не е вярно, те фиолозите… ъм филолозите сякаш имат представа как се пуска компютър пък тръгнали инж.-овете да бъзикат. Точка си е готино. Пък и спестява време. Ха ма ха…
Та разправях за ВУЗ-а… не всъщност разправях за един път като си гонех автобуса ама трябва да поразкажа малко въведение….
Та учех за инж. Инжинерлъка си е интересна професия, хората стават някак по-различни. Като седнат инж.-ове да си приказват дори и на маса – без моливче и листче не се разбират. И си чертаят и си помагат и с ръце и всичко. И е забавно с тях защото се палят от много интересни работи… а пък толкова малко хора ги разбират, чудно да му стане на човек.
Та гонех си двеста и осемдесетката аз, нали тя ме возеше от Орлов мост към ВУЗ-а и нещеш ли се усещам, че май съм си забравил студентската книжка в нас. Добре ама не е готино да се връща човек, а и може пък в чантата да е някъде та реших подтичвайки да проверя дали пък случайно не съм я пъхнал някъде из отделенията на чантата ми.
Разбира се беше зима и разбира се бях с шапка и шал. Ремъка на чантата ми си носех през врата, че да мога спокойно да си тичам след автобусите. Пресегнах се и за една бройка да се обеся. Ремъка като никога се закачил някак за шала ми а той здраво наврян под якето… Поосвободих се но явно съм представлявал любопитна гледка – тичайки с изцъклени очи по неправилна крива към оранжевия автобус защото когато се поразсеяха черните кръгове зърнах доста учудени погледи в моя посока… Или поне реших в първия момент че ремъка е проблема.
В последствие се оказа, че не ремъка на чантата ми се заплел в шала ми а някаква чужда част от дреха ме души през врата.
Вече в автобуса установих че парче червен шушляк се е овило около врата ми а в него има слабичко девойче което се опитва да си поеме дъх.
Аз не съм дебел! Просто съм мако едър. И не бих казал че съм висок, просто комбинацията от масата и инерцията е повлияла много силно в тоя случай… Нали ви обясних че съм инж.?
Та както и да е. Тя се отмота от шушляка и така си пое въздух че вече очаквах мощен писък на възмущение когато тя взе че ми се хвърли на врата и почна да ми мляска целувки по физиономията.
То не бяха радостни хленчове, то не бяха благодарности, чудеса!
Не си мислете че съм някое дърво вчерашно, но това поведение така ме втрещи че вече бяхме отминали алея Яворов когато се усетих да си приведа изражението в някой по-интелигентен вид… Поне на дамата не и беше направило впечатление, тя продължаваше да ми обяснява колко ми била благодарна и т.н.
Оказа се че контрольори я били сгащили, тя нямала пари да си плати глобата а аз залисан в търсене на книжката съм я влетял в автобуса от който ония я били свалили… Е нищо де… Оправихме се по живо по здраво и скоро тя слезе на спирка Студентски общежития (боже, бъдеща съдийка)…
Оказава се обаче че в суматохата сме си разменили книжките и изпуснах сума ти  заверки… поне телефона и да бях взел, готина кака, и правистка…

Какво и е поучителното на тая история ли… ами нищо, забавна е.

Share

This entry was posted on Monday, January 9th, 2006 at 10:53 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.