Kamen's blog

Имало било едно заведение.
А аз хабер съм си нямал за неговото съществуване до тази вечер. Работило си то вече две години, току под носа ми, но аз (колко типично за мен) въобще и не съм мислил да го посетя. Тази вечер по стечение на обстоятелствата (шоферите на 2ка тролей пак джиткаха белот вместо да циклят из СФ) ми заведоха задните части почти у нас за да ми покажат това място.
Влиза се в едно местенце дето ако не си предупредн ще го пропуснеш и хич няма да се замислиш да влезнеш. Свири музичка която ме кефи както нищо друго. Чакайте да поясня какво значи това и колко е странно само по себе си. Не се съм фен на чалга, рок, метал, снап, рап, поп, хип-хоп и траш. Денса родом от Европата ме кефи но често ме зацикля с прекалено елементарни ритми. Дръм енд Бейс не е лошо нещо обаче писва твърде бързо, а не консумирам опиати че да се кефя на рейв.
В заведенийцето обаче се зачуваше музичка която ме приземи на едно канапенце и ми посади леката блаженна усмивка на току-що пропуснал да се тресне с павето по главата идиот от едноименния виц (номер 72).
Нисичък таван, кротки разговори, събуфер в всяка стаичка-сепаренце, приятна кака която налива каквото питие си поръчаш (кльопачката си я поел другаде) и много мънички масички с канапенца тапицирани с зелена кожа.
За един час се стекох на локвичка и кристализирах обратно до монокристал спокойствие.

Иначе…
Днес преподавах на банда сладури/идиоти дето хабер си нямат за какво иде реч, после ходих до фирмата да поработя (имам си вече проект та няма да се навъртам в ICQ-то много), после се видях с Боба и Лилито (дружно се чесахме на тема де да го празнуваме НГ-то) и завърших с Иво и негова кака из сокаците около нас (виж по-горе) )

Тази Събота се занесох на Банско и се върнах вчера. Прибрах се убит от умора. Асен направо не ми е ясен как издържа – над 350 километра при мокър път, сняг, мъгла и тежък трафик по пътя.
Но, да си го почнем от началото.
Бяхме Асен, Боби, Гери и аз.
Съботата започна малко мързеливо – уговорката с Гери и Асен последно беше да ги изчакаме да разгледат колите на Горубляне и да намерят две зимни гуми за Асен.
Обадиха ми се към 2:15 и си уредихме среща в 2:45 на Плиска. Намерихме се и хукнахме. Минахме през Бистрица, Железница, Ковачевци, Белчин Бани, Дупница и оттам по класическия маршрут. Асенчо беше подготвил музичка за из път и ни озучаваше приятно. На много места той демонстрира спортен дух и тук-там се попързаляхме леко.
Бъзик: между Бистрица и Железница на едн завой леко се подхлъзнахме, Асен овладя колата и си продължихме без проблем. Тъпото беше че на следващия завой спрели полицаи и ни зяпат в захлас. Нямаше проблем, само питаха Асен що кара с вратите напред…
Пътя беше чист и не много натоварен докато стигнахме Предела. Там ни заваля сняг, стъмни се и се заизкачвахме нагоре при доста куци условия.
Безаварийно стигнахме Банско, намерихме си къщата и се настахнихме. Около Даниела имаше още 15 човека и след една две сладкарници и разходки се наместихме в кръчмата в която бяха резервирали места.
Там – жива музика. Четирима тъмни балкански субекта ни зарадваха с всичкото чалгене което можехме да си измислим и много повече. От нашата група имаше достатъчно представители които да ни отсрамят. Ако някой се интересува имам снимков материал. Се в тая връзка писна ми да снимам с моя боклук.
И така – чалга и македонско до 2-3 сутринта. Народа се наяде и понапи доволно. Платихме сметката и се понесохме да търсим друго мято да се “наиграят/допият” присъстващите. Не стана (разбира се) и се хоризонтирахме.
Сутринта на следващия ден започна в 8:30 за мен. Събудих се и понеже ме хвана щръклицата се изнесох набързо – оставих другите да си спят на спокойствие и заминах към сладкарница Лучано. Там тортата беше куца и заминах да си намеря Дядо Пене (култова кръчма).
Гери ми се обади към 10 и нещо и ги дочаках седнал до камината в това приятно заведение. Скоро се събрахме четиримата и напоръчвахме яйца и няколко комплекта закуски. Насмукахме се с чай и доволни се понесохме да намерим другите. Те хапнаха в новите Молери. Грамаден хамбар с маси и доста сервитьори.
Приключихме закуската към 2 следобяд и решихме че е време да си ходим. Събрахме си нещата и се понесохме към едно цръкве в Добърско (http://www.dobarsko.org) която най-вероятно ще направят обект с национално и световно значение. Видяхме стара църква с интересни стенописи.
Приключихме с района и се завръщахме.
Пътя беше много тежък – особено частта след Дупница – сега минахме през Владая. Мъгли, дъжд, трафик – бая зле.
Може би трябваше да се върнем по пътя по който бяхме дошли…
В София цъфнахме към 7, в 9 вече спях.

От няколко години не съм студент. Независимо от това гледам да отбележа тази дата. Снощи бях на две събирания.
Едното беше у Тони. Тя беше събрала интересен комплект народ. Условно “Френското ядро” беше от каки и един батко които лафеха на културни теми и пускаха интересни лафове за музика и такива работи… Не ги познавам достатъчно, че да се чувствам в свои води с тях. Иначе приятни хорица. Другото “ядро” се беше организирало около брата на Тони. Той доведе Деа и един техен приятел – набор 84, тук беше и Ники. Не бях виждал Ники и Тони от доста време та ми беше драго да ги видя.
По едно време предложих на Ники да ходим да видим Гери и Даниела които бяха в някаква кръчма и той се нави. Да си призная у Тони партито беше малко натежало от наличието на две несмесващи се групи. Надявам се като ни е нямало нас да са се смесили – по-малко народ трудно ще остане на групички.
Това което направих тази вечер си е грозничко – изоставих купона на Тони, отмъкнах един гост и отидохме на друго място… Имам да се реванширам на Тони.

Намерихме Даниела и Гери заедно с още няколко човека в Червената къща на Ситняково. Тая компания беше от образи дето не можеш ги сбърка – Ризка, прилично Якенце, Панталон, Обувки. Няма да видиш размъкнат пуловер, маратонки, и прическа “ела с мен в пещерата”. Не бих ги кръстил сноби, просто бачкат и живеят по начин който налага тоя облик и поведение. Hint: в фирмата на Даниела се обръщат на фамилия през работно време!

Темичка на вечерта:

De Brevitate Vitae

Gaudeamus igitur
Juvenes dum sumus.
Gaudeamus igitur
Juvenes dum sumus.
Post jucundum juventutem
Post molestam senectutem
Nos habebit humus….

Днес е сериозен ден – много народ се събира и си прави купона. Има бая Николаевци, Никулини и др. И всички те днес имат повод да почерпят.
Е аз бях приятно почерпен от двама, обадих се на друг по телефона и вечерта бях на събиране на фамилия която считам за нещо много по-добро от роднинска. Хубав ден беше.
Преди малко май разръчках мравуняк ама какво да правя…
Напоследък не се удържам. Нова слабост към старите.

Тази събота и неделя бяхме на вилата с тоз-онзи. Не беше лошо. Хапнахме, а някои и пийнаха повечко. Имаше дивеене, без гижа за съседи и роднини. Аз не си подивях – дивеенето не ми е любим спорт. Събитието протече общо взето без проблеми, с изключение че ми счупиха една летва от фотьойл в хола. Като го поправим ще е малко грозно, че дръвцето няма как да е със същия цвят.(Здраве…)
Ще има какво да си спомням с удоволствие от там. Лични работи, private party.

Вчера вечерта ми се случи нещо не особено значително, но като се позамислих отстрани е било направо спектакъл
След като се прибрахме в София с Гери и Даниела се разбрахме за по чай в кафене близо до петте кьошета. След чая отидохме в Кали да хапна нещо че бях поогладнял.
Сядаме си значи тримата на една масичка и си поръчахме – аз пица те пак чай. Близо до нас на една маса имаше четирима мъже които си лафеха нещо. Без да им обръщаме много-много внимание си залафихме и ние. По едно време ми дойде пицата и предложих на каките по парче. Пицата обаче беше доста топла и кашкавала беше течен, а и тестото беше тъничко… та отрязвам парченце и го предлагам на едната кака, тя го лапва, после с друго парченце гощавам другата кака. И така няколко пъти. Хапвам си и аз.
По едно време каките вече не искаха и аз си доядиох пицата (добра пица между другото).
Добре де, ама какво са виждали ония на съседната маса – някакъв ологофрен храни 2 приятелки с пица като им дава в устата, без очевидно нито един от тях да се чувства неловко.
Предполагам на Боби вече му се е изяснила картинката и някъде в главата му се върти едно “Ох-ох, хохо, ле-ле”… (поздрав пич )
Мдам… нямам нищо против да си мислят такива работи за мен, Гери и Даниела