Усмивката зад мрака
С мрака на кадифени криле, с тишината на полъха, със скоростта на залеза. Отива си.
Нищо титанично, епохално, забележително, просто деня се заменя с нощ. После ден ще заеме мястото на нощта. Ще просветлее небето, над хоризонта за кратко ще има светъл пояс и после лъч ще извести началото на новия ден.
Разликата е в значението което отдаваме, понятията начало и край. В рамките на нашите вътрешни вселени тези събития имат различно значение. Космоса, с неговото безразличие и вечност ще ни подмине и сигурно няма да ни забележи. Ние, обаче, ще отбележим миговете си. Нашето време лети измерено само от хронометрите на собственото ни наблюдение.
И ще дадем име на едно ново начало, и ще заявим надежди, ще извикаме вярата си в доброто на помощ, и ще се подпрем на собственото си разбиране на света и значимото в него, и ще затворим очи доволни от вярата в успеха на заклинанието на толкова много като нас. И току виж – взело че се сбъднало.
Весело посрещане! Щастлива Нова година!
Здраве, късмет, любов за Вас, добри хора!
December 30th, 2005 at 1:40 pm
Браво! Супер е! Много готино усещане създава след като го прочетеш
December 30th, 2005 at 2:34 pm
От AstroPicture of the day http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap000106.html
понеже споменаваш за безразличието на Космоса…
Many will long remember where they were and what they were doing when the calendar rolled over to the year 2000. On Mars, of course, that date was nothing special and the Mars Global Surveyor spacecraft continued with business as usual – systematically recording images of the Red Planet from orbit.