Инч
Преди не малко време ми се случи една тривиална случка. Нещо което е толкова прозаично и предлага толкова елементарни заключения, налага толкова директно някои аналогии, че е смешно да го разказвам… Но все пак:
В работилницата или както гордо го наричат колегите “цеха” имаме една стена с гайки, болтчета, шайби и други подобни елементи. Всяка работилница има един такъв кът. Всичко там трябва да е подредено и сортирано за да се върши работа бързо и ефективно.
Наложи ми се да потърся болтче с определени параметри. Намерих си чекмедженцето с тия бурми и си извадих колкото ми трябват. Едно от тях ми направи впечатление, че е малко по-различно от останалите и го загледах. Оказа се с инчова резба. Тази за разлика от метричната резба не се среща често у нас. Обърнах внимание на един от бачкаторите наоколо (те си знаят материалите) и той ми каза да го бутна обратно в кутийката или да го прибера в кутията за сбирток, за точно такива идиотски компоненти и консумативи.
Това болтче няма лесно да си намери приложение. По принцип рядко ще се намери гайка за такова чудо, трябва да попадне човек на отвор с нарязана резба за него. Евентуално, ако имаме метчик за точно тази резба може би ще му намерим дупка за затягане. Току-така обаче, няма какво, няма къде.
Иначе болтчето си е най обикновено, с нормална дясна резба и стандартна глава за затягане… Само дето резбата му е по-различна.
Прибрах винтчето в кутията за разните уникални материали… Може да му намерим приложение все пак…
December 24th, 2005 at 9:41 am
Що просто не го изхвърлите
December 24th, 2005 at 1:25 pm
Какво е живота? Низ от събития определящи нашето поведение? Или “тривиални
случки” определени от нас като събития? В разказа “Инч” лирическият герой издига
един малък болт (“болтче”) на пиедестала на човешкото съзерцание и щедро му отдава пространство от душевния си мир.
Фактът, че освен “болтчето” в разказа участвуват и различни други елементи (“гайки”,”шайби”) привнася допълнителна дълбочина, добавяйки и интерполов слой, което контрастира с привидно тривиалната тема. Светогледа на наративния тип, който някои биха определили като фройдистки се усеща в целия разказ, но личи особенно силно в отдаването на превес на “болтчето”, над “гайките”.
Умело вмъкнат в изложението важен щрих е дясната резба на “болтчето” и определянето му като “нормално”, което е в антагонистка позиция спрямо “малко по-различно”. Призракът на Фройд е хвърлил дълбоката си сянка и над тези разсъждения на наративния тип.
Прави впечатление и определението на болтчето като идиотско (“точно такива идиотски компоненти и консумативи”). Тук чрез похвата на омаловажаване на качествата на лирическия герой се цели контраст, който да прокара идеята за преходността на света и неговите обитатели. Това твърдение контрастира със следващото изречение, в което болтчето е наречено чудо, признавайки му се правото на уникалност в една свят, в който всеки, дори и дребен, е уникален и незаменим. Широко скроената душа на автора иска да ни напомни, че външните различия не са в причинно-следствена връзка с различия на принципно ниво и метрични или инчови, болтчетата споделят един свят с потенция за мирно съжителство, тъй като уникалността е храм, на чийто олтар всеки трябва да даде в жертва предразсъдъците си.
Едно от най-важните психологически внушения е закодирно във фразата “Това болтче няма лесно да си намери приложение.” Авторът строи мост между реалния свят и имагинерната вселена, в която всичко е възможно и “няма невъзможни неща”. Тук е скрита цялата болка от несправедливостта на света, задушаваща в жестоко безсилие наративния тип, чията благородна душа е жадна за справедливост от вселенски порядък и напомня на крилатата фраза “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже”.
Въпреки тежкия емоционален заряд, нежната чувствителност на автора не позволява негативизма да помрачи чисто човешкия стремеж към поне неутрално възприемане на вселената и даже за плах оптимизъм. Въпреки че “болтчето” е “идиотско” и “малко по-различно”, то няма да потъне в забвение. На него ще му намерят “приложение все пак…”. може да не е днес. Може да не е утре. Но един ден ако не всеобхватна, то поне една локална справедливост ще възтържествува върху континиума на болтчето и то ще изпълни предначертаната си орис.
December 24th, 2005 at 6:18 pm
!!!
December 24th, 2005 at 10:21 pm
Хъм, някой май професионално се забавлява с таквиз писания.
), ако смея да се изразя така…
От друга страна се радвам на разнообразието, промискуитета (
Като цяло ласкав анализ, струва ми се? И ако не в детаилите, то в духа на моето скромно писание анализа е изключително точен.
Поздрави, Anonymous
December 28th, 2005 at 12:25 pm
Tony, koiato, ne e komentirala Kam