Имам грях който наистина ми тежи. Групата, на която станах ядка наистина сме твърде тактични един към друг. Твърде толерантни в лицето, много малко си казваме един на друг тъпотиите които ни дразнят. Много се натоварват отношенията когато има неизказани неща. Това е така. Лицемерие… Но и ти, батка, не казваш в писанието си _за_ кой говориш, _на_ кой говориш, демек ти не си написал отворено писмо, а си лиснал вода и се надяваш този за който е предназначен душа да застане доброволно под него… Аз избирам да застана.

Мога да изкажа предположение защо се получи така. Аз събирам приятели, правя им купони, готвя им (каквото мога) картофи и се правя на палячо за да ги радвам. Аз рядко се кефя на нещо по-силно, отколкото на тяхното удоволствие. Гледам да не издразня някой, когато някой гледа с лошо око към мен ми иде да се метна от някъде, и аз не се харесвам. Това представлявам аз. Искам приятелите ми (хората около мен) да се радват да ме видят всеки път, да им е приятно с мен, да им нося усмивката един вид. Това съм аз. Ако ми няма черупката щастие, някой няма да отразява усмивка. Ще отразява нещо друго – скука, посредственост, сивота, може би и мрак. Ето за това искам нещата да са “приятни”. Иска ми се и да са супер яки но рядко това става. Защото онова което кефи мен, рядко кефи други. Онова което екстремно кефи други – обикновено въобще не кефи мен.

Завист казваш… не, батка. Аз се радвам _на_ приятелите си когато им е драго. Радвам се и _за_ тях когато им се случват добри неща. Бъркаш за мен тук (това за завистта чак ме съмнява че говориш за мен).

Казваш, че съм останал същия от 15 години и други подобни кусури – и какво?…
За теб явно съществува модел който одобряваш. Да речем че съществува близка околност в параметрите на този модел, отклонения в които ще приемеш за допустими. Аз пък съм далеч нейде из недопустимостите. Това обаче е само твоето мнение. Мнението на останалите около нас не е че съм болен мозък който трябва да се промени из корен, дълбоко, веднага. Аз ЗНАМ че има неща които ме спъват, които ми пречат. Ако продължаваш да го повтаряш само ще ме дразниш и ще си докараш лошото ми отношение че и ината ми за реакция. Никакъв положителен ефект.

Помниш ли как идваше у нас? Не се обаждаше по телефона – нямаше и нужда. Искаш ли да ти кажа какво стана и кога според мен започна промяната? Малко след като излезе от казармата почна да ходиш на събиранията на Клуба. Там видя друго поведение и то ти хареса. Започна да изменяш стила на забавление, смени и хората с които си изкарваш времето. Аз не смених нищо. Аз си останах същия. Е, почти същия. И знаеш ли, това което се промени в теб ми е гадно – искаш да пийваш, искаш да се покълчиш на боклучива музика, искаш да си цомбиш каката пред приятели, а настояваш и те да правят като теб… ами, не мерси.

Знаеш ли… никога не съм спирал теб и Динко и Боби и Гери и всички да си изкарвате както искате. На рождения ми ден Динко нещо продума за “какво да слушаме” и аз му казах да си пускате каквото си поискате. Какво стана? Закефихте се на музичка дето мен не ме кефи. Ми, не ми пречи. На теб обаче така ти пречи че някой не се кефи точно като теб че чак те боли. Това грам не го разбирам. Ти нали си правиш купона? Има и с кой да си изкараш гот. Какво те интересува че в съседната стая се дискутира Толстой, играе се шах или се чукат шест човека. Къде отиде твоята толерантност? Нали се сещаш че ако си пускам мои парчета вместо ония ще се сдухаш много. Справка: оня път когато Васко си пускаше чат-пат някаква салса или там каквото беше. Какво ти пречи че предпочитам Вивалди пред Братя Мангасерян? 4 Strings, Armand Van Helden, Paul van Dyk пред Обратен Ефект?

Фил, няма и конспирация. Няма някакви купони които се крият от теб и Деси. Няма организация за новогодишно парти на моята вила. Няма и да има. Ще събирам у нас и това го реших снощи щото просто няма къде да ходя. За Банското знаеше и си беше привикал купон у вас. Разбирам че сте си дивели на воля – не си загубил.

Лицемерие… Така е. Лицемерието копае дълбоко и срутването е с поразителни щети. Случило се е някой път някой да каже нещо, чул си някой да пусне забележка, шегичка. Не си обърнал внимание, станало ти е малко криво ама си го преживял. Куцо става когато се окаже че всички сякаш са се наговорили и излезе че отдавна си лафят зад гърба ти. А ти нищо не си чул. И пропадаш здраво, и мразиш всичко и всички.
Сега се оказа че много народ не се кефи на Деси. Това е евфемизъм на израза “Деси дразни много твои приятели”. Няма да говоря за другите, ще говоря за себе си.
Нямам идея как Деси успява да ме дразни. Мога само да давам примери кога съм излизал от кожата си от половин нейна дума.
Ето един: Тя поиска моркови в картофите на вилата. Както си се бях накефил на готиния нож и се облизвах доволно тя влезе и поиска да добавим моркови. Нищо ми нямаше до тоя момент но тогава се побърках – нещо в изказа, нещо в искането може би, ме побърка. Избеснях здраво. 10 минути по-късно Асен предложи да турим чушки в картофите и свареното телешко заедно за доопичането – приех го с ентусиазъм, все едно аз съм го измислил. Случвало ми се е и преди да се дразня от Деси. Много пъти всъщност….
Помниш ли че и на двамата съм ви казвал че много сте ме изненадали като се събрахте? Ами батка извинявай ама здраво съм спестил истината – останах като гръмнат! Деси има разбирания които толкова се различават от твоите а и от моите че просто не можах да повярвам. На запознаването ни, когато Тони я доведе, първо се изкефих че има още една кака на масата, после се заслушах какво приказва тази кака и реших че май няма да е чак толкова готино. Зачудих се дали ти ще я изхвърлиш с парцалките.
После чух че сте се забили.
Казах си – живи-здрави ще свикнем с каката… Да ама не свикнах. Ходихме на море заедно – дори и в тази спокойна атмосфера пак нещо не беше наред. Купоните при теб отдавна почнаха да ми идват малко тежички ама Рамщайн, а напоследък Рамщайн+Тату не ми понасят добре. И сега какво да правя с вас двамата? Просто почнах да си редуцирам идванията при вас.
Не ме разбирай погрешно – за теб да си имаш кака ти се отразява много добре. По-свестен тип ставаш, батка, по-уравновесен. Къщата също заприлича на нещо – появиха се някакви чергички на барплота и стана някак по-уютно. Е, солта изведнъж се оказа на друго място ама си я намерих… Има и много други промени, ти батка, знаеш много повече за тях от мен. Онова за което ти говоря всичките тия глупости е обяснението защо никога не съм ти казал нещо криво за нея. Защо не съм казал и на нея нещо.
Аз предпочетох да не се правя на чеп че да ви цепя или нещо друго. Просто не се врях там, при вас.
Не съжалявам че нищо не казах на вас. Съжалявам че казах нещо пред тайфата. Може би разкола нямаше да настъпи. За нещастие обаче тайфата сама беше достигнала висока температура по въпроса. Ирина стана неволен зрител на първото плахо подхвърляне по адрес на Деси в по-широк кръг и разразилия се тогава облекчителен словесен дрисък.

Сега си изровил томахавката, вдигнал си кръговата отбрана, копаш окопи и напъждаш всички. Боба ненужно те е сдухал допълнително. Лицемерието си беше необходимо в тоя случай.

Share

This entry was posted on Friday, December 16th, 2005 at 1:36 am and is filed under Бълбук - бълбук, Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.