Kamen's blog

С мрака на кадифени криле, с тишината на полъха, със скоростта на залеза. Отива си.
Нищо титанично, епохално, забележително, просто деня се заменя с нощ. После ден ще заеме мястото на нощта. Ще просветлее небето, над хоризонта за кратко ще има светъл пояс и после лъч ще извести началото на новия ден.
Разликата е в значението което отдаваме, понятията начало и край. В рамките на нашите вътрешни вселени тези събития имат различно значение. Космоса, с неговото безразличие и вечност ще ни подмине и сигурно няма да ни забележи. Ние, обаче, ще отбележим миговете си. Нашето време лети измерено само от хронометрите на собственото ни наблюдение.

И ще дадем име на едно ново начало, и ще заявим надежди, ще извикаме вярата си в доброто на помощ, и ще се подпрем на собственото си разбиране на света и значимото в него, и ще затворим очи доволни от вярата в успеха на заклинанието на толкова много като нас. И току виж – взело че се сбъднало.

Весело посрещане! Щастлива Нова година!
Здраве, късмет, любов за Вас, добри хора!

Дадох кинтите за кино. Филма е далеч по-приятен на голям екран. Все още е наивен и един-двама от артистите (или режисурата на героите им) куцат здраво.
Филма е красив. Пръстените обаче са по-зрелищни.

Дръпнах филма за да видя има ли за какво да ходя да го гледам на кино.
Разочарован съм от елементарната приказка. Май съм поодъртял за такива разказчета.
Като качество на визията мога да кажа много малко – гледах го на кофти качество, но май ефектите са добри.
Може би ще се хвана да прочета книгите, сигурно ще ми харесат повече от филма.

Честита Коледа и Рожество Христово (за феновете на кръста)

Отпочнахме празниците! Снощи се събрахме по традиция у баба ми – в Младост. Разбира се, майка ми и баба ми се бяха постарали да не стоим гладнички, а баща ми отново беше направил главозамайващ боб.
Наместихме се на масата, баба ми запали малко тамян (съвсем без тъпотии не може) и начупихме питката. Нямам представа защо и викаме “питка” – то си е бая погача. Може би защото се казва “питка с паричка”, а не погача с паричка? Както и да е видяхме се четиримата с бабето и моичките родителчета на една трапеза, казахме си наздраве с по малко вино и похапнахме… е, те похапнаха  – аз поядох.
Поприказвахме си, разменихме си подаръци и се разотидохме.
Майка ми тази сутрин се изнесе по тъмно за работа – дежурство за цял ден. В малко по-човешко време баща ми тури Свинско с Кисело Зеле (да се свети името на тая манджа) на котлона и в момента и двамата се занимаваме с разни отвличащи дейности. Аз не се справям добре.
За обяд съм предвидил добро коедно преяждане, а за следобеда приятна коледна дрямка. За довечера ще сглобим нещо – трябва да се повидя с тоз-онзи да си кажем добри думи и да се пообичаме приятелски (добре де, друг път ще пояснявам).

Хайде, Зелето зове!
Весели празници!

П.С. Мтел имат тежък ден – сайта им е недостъпен, а телефона ми чурулика като пролетен врабец – спира само за да поеме новия SMS.

Преди не малко време ми се случи една тривиална случка. Нещо което е толкова прозаично и предлага толкова елементарни заключения, налага толкова директно някои аналогии, че е смешно да го разказвам… Но все пак:

В работилницата или както гордо го наричат колегите “цеха” имаме една стена с гайки, болтчета, шайби и други подобни елементи. Всяка работилница има един такъв кът. Всичко там трябва да е подредено и сортирано за да се върши работа бързо и ефективно.
Наложи ми се да потърся болтче с определени параметри. Намерих си чекмедженцето с тия бурми и си извадих колкото ми трябват. Едно от тях ми направи впечатление, че е малко по-различно от останалите и го загледах. Оказа се с инчова резба. Тази за разлика от метричната резба не се среща често у нас. Обърнах внимание на един от бачкаторите наоколо (те си знаят материалите) и той ми каза да го бутна обратно в кутийката или да го прибера в кутията за сбирток, за точно такива идиотски компоненти и консумативи.
Това болтче няма лесно да си намери приложение. По принцип рядко ще се намери гайка за такова чудо, трябва да попадне човек на отвор с нарязана резба за него. Евентуално, ако имаме метчик за точно тази резба  може би ще му намерим  дупка за затягане. Току-така  обаче, няма какво, няма къде.

Иначе болтчето си е най обикновено, с нормална дясна резба и стандартна глава за затягане… Само дето резбата му е по-различна.

Прибрах винтчето в кутията за разните уникални материали… Може да му намерим приложение все пак…

Много интересно и някак тъжно.
Вчера затрих предходното ми писание (Гарвана) а то днес мистериозно се е появило обратно…

Зиме в София небето придобива много особен вид.
Рано сутринта, а може би късно вечерта е. В града не можеш да прецениш лесно. Небето не е черно а е в един особен цвят който чувах да наричат пепел от рози. Е почти. Този е по-тъмен и дълбок… И леко свети. Зенита е тъмен а към градския хоризонт изсветлява и розовее.
Около църквата има няколко по-близки дървета. Едно от тях се издига почти до върха на големия купол и през пролетта когато е със свежо-зелена корона е едно от любимите места на всяка перната твар наоколо. Всички хвърковати тогава минават през тия клони да се погонят, нагукат и начуруликат. Зеленината дава свежест на църквата – тъмния силует получава една подкрепа и пролетта влиза в градинката. Когато месеците посгреят асфалта, църквата и дървото дават едно рамо на хлапетиите от училището. Подпират ги да не се излегнат баш на плочите и дават гръб на пейките им. Сянката си я бива. Без нея нито тийнейджърите нито бездомните кучета щяха да се излежават тук. Нощем само дървото завива клошарите щастливо гушнали по бутилка наливна домашна от магазинчето до нас.
Зимна, снежна нощ. Дървото до църквата загуби първо цвят, а после и доста от листата си. Може да се каже че силуета на църквата и на голото дърво най-после са в унисон. Тъмни сенки на каменна грамада и гол ствол и клонак на фона на червеникаво небе.От един боклуджийски кош изкача черна птица и с мах на крилете се понася нагоре. Черен гарван е търсил плячка и сега се оттегля към една по-възвишена позиция. След няколко месеца такъв лукс ще е невероятен късмет, но сега той ще е сам на клона, никой няма да му навира в очите кафява перушина и да му врещи наоколо. Внимателно но и все пак с тежест гарвана пристига, хваща се за клона и свива криле.
Тук следва да споменем че през последните два дни валя сняг. И не просто валя а направо изненада общината. Студа държи снега все още пухкав но от сега се усеща лапавицата която се очертава след някой и друг ден.От едно клонче, малко по-нагоре от Гарвана се откъсва сухо листо и заедно със снега върху му тупва черния силует. Повече от раздразнение отколкото от нещо друго Гарвана се тръсва и подскача по-натам по клона. И тук започва приказката. Клона е голям и почти на самия връх на дървото, а гарвана успява да събори доста сняг от него. Секунда по-късно към земята се носи пелена от фин сняг отърсен от почти цялата корона на дървото. Синята и червена светлина от уличните лампи подхваща кристалите и самото спускане и неговите завихряния изиграват фантастичен спектакъл. Скоро и последните облачета са на земята, най-малките прашинки изгубени из въздуха…Само аз бях там. Само аз видях това и зяпах с отворена уста.

Имам грях който наистина ми тежи. Групата, на която станах ядка наистина сме твърде тактични един към друг. Твърде толерантни в лицето, много малко си казваме един на друг тъпотиите които ни дразнят. Много се натоварват отношенията когато има неизказани неща. Това е така. Лицемерие… Но и ти, батка, не казваш в писанието си _за_ кой говориш, _на_ кой говориш, демек ти не си написал отворено писмо, а си лиснал вода и се надяваш този за който е предназначен душа да застане доброволно под него… Аз избирам да застана.

Мога да изкажа предположение защо се получи така. Аз събирам приятели, правя им купони, готвя им (каквото мога) картофи и се правя на палячо за да ги радвам. Аз рядко се кефя на нещо по-силно, отколкото на тяхното удоволствие. Гледам да не издразня някой, когато някой гледа с лошо око към мен ми иде да се метна от някъде, и аз не се харесвам. Това представлявам аз. Искам приятелите ми (хората около мен) да се радват да ме видят всеки път, да им е приятно с мен, да им нося усмивката един вид. Това съм аз. Ако ми няма черупката щастие, някой няма да отразява усмивка. Ще отразява нещо друго – скука, посредственост, сивота, може би и мрак. Ето за това искам нещата да са “приятни”. Иска ми се и да са супер яки но рядко това става. Защото онова което кефи мен, рядко кефи други. Онова което екстремно кефи други – обикновено въобще не кефи мен.

Завист казваш… не, батка. Аз се радвам _на_ приятелите си когато им е драго. Радвам се и _за_ тях когато им се случват добри неща. Бъркаш за мен тук (това за завистта чак ме съмнява че говориш за мен).

Казваш, че съм останал същия от 15 години и други подобни кусури – и какво?…
За теб явно съществува модел който одобряваш. Да речем че съществува близка околност в параметрите на този модел, отклонения в които ще приемеш за допустими. Аз пък съм далеч нейде из недопустимостите. Това обаче е само твоето мнение. Мнението на останалите около нас не е че съм болен мозък който трябва да се промени из корен, дълбоко, веднага. Аз ЗНАМ че има неща които ме спъват, които ми пречат. Ако продължаваш да го повтаряш само ще ме дразниш и ще си докараш лошото ми отношение че и ината ми за реакция. Никакъв положителен ефект.

Помниш ли как идваше у нас? Не се обаждаше по телефона – нямаше и нужда. Искаш ли да ти кажа какво стана и кога според мен започна промяната? Малко след като излезе от казармата почна да ходиш на събиранията на Клуба. Там видя друго поведение и то ти хареса. Започна да изменяш стила на забавление, смени и хората с които си изкарваш времето. Аз не смених нищо. Аз си останах същия. Е, почти същия. И знаеш ли, това което се промени в теб ми е гадно – искаш да пийваш, искаш да се покълчиш на боклучива музика, искаш да си цомбиш каката пред приятели, а настояваш и те да правят като теб… ами, не мерси.

Знаеш ли… никога не съм спирал теб и Динко и Боби и Гери и всички да си изкарвате както искате. На рождения ми ден Динко нещо продума за “какво да слушаме” и аз му казах да си пускате каквото си поискате. Какво стана? Закефихте се на музичка дето мен не ме кефи. Ми, не ми пречи. На теб обаче така ти пречи че някой не се кефи точно като теб че чак те боли. Това грам не го разбирам. Ти нали си правиш купона? Има и с кой да си изкараш гот. Какво те интересува че в съседната стая се дискутира Толстой, играе се шах или се чукат шест човека. Къде отиде твоята толерантност? Нали се сещаш че ако си пускам мои парчета вместо ония ще се сдухаш много. Справка: оня път когато Васко си пускаше чат-пат някаква салса или там каквото беше. Какво ти пречи че предпочитам Вивалди пред Братя Мангасерян? 4 Strings, Armand Van Helden, Paul van Dyk пред Обратен Ефект?

Фил, няма и конспирация. Няма някакви купони които се крият от теб и Деси. Няма организация за новогодишно парти на моята вила. Няма и да има. Ще събирам у нас и това го реших снощи щото просто няма къде да ходя. За Банското знаеше и си беше привикал купон у вас. Разбирам че сте си дивели на воля – не си загубил.

Лицемерие… Така е. Лицемерието копае дълбоко и срутването е с поразителни щети. Случило се е някой път някой да каже нещо, чул си някой да пусне забележка, шегичка. Не си обърнал внимание, станало ти е малко криво ама си го преживял. Куцо става когато се окаже че всички сякаш са се наговорили и излезе че отдавна си лафят зад гърба ти. А ти нищо не си чул. И пропадаш здраво, и мразиш всичко и всички.
Сега се оказа че много народ не се кефи на Деси. Това е евфемизъм на израза “Деси дразни много твои приятели”. Няма да говоря за другите, ще говоря за себе си.
Нямам идея как Деси успява да ме дразни. Мога само да давам примери кога съм излизал от кожата си от половин нейна дума.
Ето един: Тя поиска моркови в картофите на вилата. Както си се бях накефил на готиния нож и се облизвах доволно тя влезе и поиска да добавим моркови. Нищо ми нямаше до тоя момент но тогава се побърках – нещо в изказа, нещо в искането може би, ме побърка. Избеснях здраво. 10 минути по-късно Асен предложи да турим чушки в картофите и свареното телешко заедно за доопичането – приех го с ентусиазъм, все едно аз съм го измислил. Случвало ми се е и преди да се дразня от Деси. Много пъти всъщност….
Помниш ли че и на двамата съм ви казвал че много сте ме изненадали като се събрахте? Ами батка извинявай ама здраво съм спестил истината – останах като гръмнат! Деси има разбирания които толкова се различават от твоите а и от моите че просто не можах да повярвам. На запознаването ни, когато Тони я доведе, първо се изкефих че има още една кака на масата, после се заслушах какво приказва тази кака и реших че май няма да е чак толкова готино. Зачудих се дали ти ще я изхвърлиш с парцалките.
После чух че сте се забили.
Казах си – живи-здрави ще свикнем с каката… Да ама не свикнах. Ходихме на море заедно – дори и в тази спокойна атмосфера пак нещо не беше наред. Купоните при теб отдавна почнаха да ми идват малко тежички ама Рамщайн, а напоследък Рамщайн+Тату не ми понасят добре. И сега какво да правя с вас двамата? Просто почнах да си редуцирам идванията при вас.
Не ме разбирай погрешно – за теб да си имаш кака ти се отразява много добре. По-свестен тип ставаш, батка, по-уравновесен. Къщата също заприлича на нещо – появиха се някакви чергички на барплота и стана някак по-уютно. Е, солта изведнъж се оказа на друго място ама си я намерих… Има и много други промени, ти батка, знаеш много повече за тях от мен. Онова за което ти говоря всичките тия глупости е обяснението защо никога не съм ти казал нещо криво за нея. Защо не съм казал и на нея нещо.
Аз предпочетох да не се правя на чеп че да ви цепя или нещо друго. Просто не се врях там, при вас.
Не съжалявам че нищо не казах на вас. Съжалявам че казах нещо пред тайфата. Може би разкола нямаше да настъпи. За нещастие обаче тайфата сама беше достигнала висока температура по въпроса. Ирина стана неволен зрител на първото плахо подхвърляне по адрес на Деси в по-широк кръг и разразилия се тогава облекчителен словесен дрисък.

Сега си изровил томахавката, вдигнал си кръговата отбрана, копаш окопи и напъждаш всички. Боба ненужно те е сдухал допълнително. Лицемерието си беше необходимо в тоя случай.

Ето на какво попаднах писано от Фил.
Качвам го тук защото ме изкефи – добра литература. Аргументирани думи, чудесна постройка, изложение та дрънка. Логични заключения….
Само дето според мен всичкото почива на изкривени наблюдения, от друга страна може моята гледна точка да е крива…. Може!

Коледна чистка на “приятели”
дата: 2005-12-14 21:14:04

Напоследък не вървят нещата в компанията. Т.е. назря моментът, в който доста стари кусури излизат наяве или придобиват гротескни размери.
Обаче се набиват на очи няколко неща:
Завист
Хората явно завиждат, когато човек има някакви успехи (макар и не тенденциозни).
Статика
В живота не е толкова важно положението, в което се намираш, колкото посоката, в която се движиш. Повечето хора от компанията са доста умни и интелигентни (поне в някои видове интелигентност), но са статични. Това означава, че не са променили възгледите си много последните 15 години.
Лицемерие
В нашата компания лицемерието е първи закон. Това означава, че на всички се усмихваме, а в момента, в който ни обърнат гръб, отваряме една ГОЛЯМА уста да злословим срещу тях. В момента който се обърнат към нас и отново сме усмихнати. Примери мога да изброявам много (все пак ако приемем Камен за някакво ядро, то аз съм там преди всички останали). Лицемерието е принципът никога да не се казва нещо негативно в очите, но да се компенсира с внушителни количества коментари зад гърба. В тази компания “Животът е сцена, а ние сме актьори” е принцип, приет буквално. Някои хора даже са решили, че трябва и времето на действието да е Шекспирово (господин Филип, “Какъв е този звук на любовта, за който говорите”, “непристойни и нелицеприятни”)и т.н.
И така, подобно на happynews, за който писах в блога, хората в тази компания говорят само за хубави неща или се обединяват срещу някого или нещо (например нечие гадже или бездомните кучета). Задължително в тяхно отсъствие. Разговорите са от типа, който в една книга се описват като “фризьорски” – т.е. тези, които си говорите с познати(а не приятели) на неутрална тема и които по същество не съдържат нищо – те нямат опозиция или контратеза, защото са така подбрани, че да се поддържа и повтаря едно и също мнение. Срещите на тази компания се описват с думи, на които би завидяла и цензурата на NBC. Говори се само за външната част на нещата (бяхме в заведение с еди кви си маси, с еди-кви си сервитьори), всичко се характеризира с успокояващи думи като “кротко”, “тихо”, “спокойно”, “приятно” и т.н.
Разбира се, в една такава компания хората се подбират по фасадата – или претенциозни, но само в случай, че резонират с нашите претенции, т.е. подгласници на комплексите, или “тихи води” – видиотено дефинитивно позитивни екземляри, които винаги са съгласни и винаги всичко е “точно така” или някакви екземпляри контрапримери (стига на тях да не им пука и да спазват поне в по-голямата част от времето принципът на лицемерието, в смисъл на ненарушавайки го), над които ние кротко да се надсмиваме от една страна, и да използваме като пример за нашата изключителна “толерантност” от друга.
Разбира се една такава поведенческа политика има нужда от демагогия(в смисъл на добре оформена лъжа). И затова ние трябва да твърдим, че сме много толерантни – което ни се удава, защото никога не се конфронтираме пряко с някой, нали имаме 100 пъти повече време да го коментираме в негово отсъствие.
Толерантността обаче (както във всички политики) е докато се спазва някаква рамка, т.е. когато не се подкопава фундамента.
Отново подобно на големите политики, ние ревностно пазим своя фундамент – и особено много мразим хората, които:
-ни казват недостатъците в очите – това съсипва целия ни труд по лъжи и актьорско майсторство, подкопава фундамента на нашата компания
-по някакъв начин заплашват да променят статуквото ни – например някой от компанията да промени приоритетния си списък, измествайки някои или всички хора от компанията надолу заради външен човек.
- по някакъв начин показват превъзходство – което отново води до сблъсък с добре прикриваните ни недостатъци от група 1 и следователно могат да променят статуквото ни от група 2

Спрямо хората, които не спазват принципите на абсолютното фризьорство се действа по един от следните два начина:
1. В случай, че въпреки всичко спазват рамката на допустимата опозиция, с цел изграждане на утопията, се отнасяме към тях с леко пренебрежение в стил “знаем го този”, говорим за него като за безвреден луд, за някакъв чешит, който не пречи, но ние си го знаем
2. Хора, които с откровеността си подкопават фундамента – тях обявяваме за врагове, за опасно луди, подобно на силовите организации им предписваме хапчета, нападаме злобно и тях, и всички, които са с тях. При такава бойна обстановка всеки трябва да вземе страна – той или е с нас (можем да мобилизираме дори хората, попадащи в категория 1) или против нас. За целите на демагогията разбира се “обществените” врагове са обявени за нетолерантни (удобна дума за хора, които казват, каквото мислят в света на театъра и евтините декори и реквизити). Тук се намесва злобата и хората съскат по врага, самонавивайки се един друг (и както казва Кърт Вонегът – При злоба или завист състезанието е дълго и накрая се оказва, че се състезаваш сам със себе си).
Както и в частните компании, тук също правим реорганизации на служителите, като това разбира се прави под възможно най-незабележимата форма.
Хората, които не могат да играят театър през цялото време (както и тези, които играят професионален театър и не възприемат идеята за екземпляри-контрапримери) с времето се оттеглят от компанията. Както и в една частна компания, която има добри манипулативни техники относно персонала, тук също всички “напускания” са по собствено желание. Уволнени няма. Просто на някои служители се пропуска да се съобщи за преместването на офиса (или поне за следващото фирмено парти).
След известен брой “тръскания” на ситото остават само откровените позьори.
Хората, които живеят заради театъра и заради аплодисментите на публиката (двете роли съвпадат).
Разбира се, след толкова грижи за запазване на статуквото, то …ами се запазва. Старите актьори толкова са се вживели в ролите си, че въртят една и съща пиеса с години. От време на време само сменят някои реквизит (например при счупване фотьойл), или добавят някой второстепенен актьор – за поддържаща роля. За да сме в крак с модерното, може да е случаен човек от истинската публика.

Коментар Ще има, но не сега… сега не е добре, утрото е по-мъдро от вечерта и “първата реакция”.

В Vegy House правят много добро греяно вино. Тази вечер тествахме. С канела и висичко…

Първо се видяхме с Лили, с нея се наместихме в ресторантчето и си привикахме по нещо за хапване както и горепоменатото вино. Клюкариме като за последно, и когато вече почна да ми се изчерпва тематиката се изтърси Данито – тя е на тренировка до 9 днес та за това малко по-късничко. След половин час се появи Боба и с Лили си привикаха и хапване и още греяно пиене.
Мен ме хвана – тиквата ми леко се въртеше и плямпах глупости с доста високо темпо…

Бачкането си влезе в ритъм, всичко си е както трябва там – приятен сдух. Утре ще си побачкам пак. Колегата Ивчо малко повечеко се е сдухал ама ще се оправи надам се.