Kamen's blog

Та ето, станах на 27. Купона по тоя повод приключи.
А си стана истински купон. Това ме радва.
Добре беше че имаше достатъчно място за всички – и тези които тревожеха съседите с издутото SONY и за другите които кротко изчакаха играейки шах и лафейки си кротко до 24:00 за ме поздравят. Разбирам и приемам без критика и двете поведения – да (не се кефиш)/(се кефиш) на шумния купон в конкретния му вид има право всеки.
Благодарен съм на оказалите ми внимание, че дойдоха да ме поздравят. Някои имаха особени проблеми с присъствието у нас. Елка, Ивето, Даниела и Павел проявиха твърдост. Съжалявам че не можах да им помогна за алергичните им реакции към котето. Народа отново се изкефи на котето Вярно е голям сладур, а и доста добре понесе тормоза над него (основно от Лили!).
Получените подаръчета ме кефят ) Много ме кефят! Никой да не си мисли, че като не са ме изненадали кой знае колко не са ме изкефили ) Напротив – израдвах се и на чекийката и на флаша, въпреки че инфо по темата имах предварително. Другите подаръчета-книжки също бяха перфектни. Марк Твен в оригинал и гастрономическия справочник от света на Диска ще ме кефят в моментите когато реша да изляза от битовете, байтовете и тяхното пакетиране (мнъм, имам първо да вляза там)… Получих и една колекционерска бутилка вино – ще се изфукам пред бащата

Към края на вечерта стана дума за годинките… Разтърсваща ледена вълна ми мина през главата и слезе по гръбнака. Много, твърде много. Къде съм, какво правя, къде отивам. Кой съм аз, какво искам да направя от себеси. “Споко” е готина думичка ама не на място в случая.

Май пак се оцапах!
Като се хвана да правя събиране у нас и се оцапвам всеки път. Едно на ръка че мисленето е трудна работа, ама за събиране с приятели като стане дума хептен не ми се получава добре. Все ще взема много от нещо, дето никой не го интересува, или пък ще забравя друго което просто си трябва. Пиша списъци, правя таблици, разнасям бележки – не помага.
За сега всичко ми се струва ок, но довечера нещо ще ми замирише неприятно…
Най-голямата ми грешка е че много се приготвям. Те хората сякаш чак се подтискат – седят си едни такива кротички… От друга страна пък, аз не съм голям привърженик на шумните/мощните купони.
Абе няма лошо – днес приятелчета ще хапнат и пийнат за мое здраве.

Студа ли е или листата на дърветата?
Има НЕЩО.

Май кроткия слънчев ден с безхаберно ежедневие е отсъпил място на ветровит и мразовит следобед. Разбунили са се духовете, събудили са се страстите. Софийската мъглица свти в червено.
Страстна есен. Сезон на огъня отвътре.

Блоговете звънят.

Снощи бях на Рожден ден на Динко.
Който не е бил не може да добие представа.

Преди 30 секунди котарака ми скри шапката – разходи се по клавиатурата и ми стендна бай бозата. Нямаше излизане на диалогов прозорец нямаше нищо. И това при положение че нямам специални бутони. Аз това не мога да го направя.

Днес посетих Салса плюс – заведение за салсене. Май няма да ми се случи скоро пак.
Иначе – упражнения по С++ сутринта, кибичене във фирмата и пицариене до към 10-11…
Съботата и неделята се очертават пълна гадост – ще трябва да осмуквам идиотщини на тема комуникации в контекст е-образование. Тъпня. Е можеше и по-тъпо да е…
Утре вечета обещава разнообразия.

Спек, драги ми смехурко!
Дншния ден мислех да изкарам в приятна работна среда. Да ама не! Тъкмо се кротнах на едно място и си заразглеждах задачките докато ми измислят нещо и на – SMS! Кънчо се е присетил и иска спешно помоща ми. Изпсувах тихо и отлетях към ВУЗа. Там се правих на секретарка известно време докато дойде една друга колежка и тогава шефа каза да му обърнем за момент внимание.
Имаше нещо в тона му, нещо в израза на лицето, може би двете листчета в тъцете му ми повлияха зле с вида си, но потръпнах. Сърцето ми се сви и кръвта се отече от лицето ми. Леле – материалче за публикация!

И та-ака, ако погледнете предния ми пост ще видите как се работи със сроковете. Като се обадят за втори път тогава се работи. Сега са ми подготвили удоволствието да напиша 2/5 от едно документче и да преведа 5/5 от него на английски. За капак ще ме удостоят с удоволствието да го представя пред една мощно-академична аудитория на някакъв форум… Срока разбира се е точно такъв – за преди няколко дни. С труд изкопчих точна дефиниция какво се иска от мен и отлетях да търся спасение в фирмата.
Сега си изливам болката в блога, но знам че след това ще имам няколко заети дни, седмици всъщност. А на всичкото отгоре ще имам и рожден ден тук някъде… Спе-е-ек.

Да стана ли, или да не стана? Това е въпроса!

Преди някое време ми предложиха. Да ама аз не искам! Обаче може да се наложи. Ако се наложи ще трябва! Ама ще ми е куцо…
Е, може и да не ми е много куцо, щото очите на страха са големи, и непознатото е страшно. Иначе не е лошо като идея. Аз така или иначе почти съм си.
Разликата е че като ти турнат етикета и си ставаш като нарицателно във виц. Шантава работа.
Не съм си мислил ама наистина ми предложиха… шантава работа. Може пък наистина да имам някакви качества…
Не-е-е-е-е – аз на делфин няма да мога да обясня как се плува па на ония “учудените очи” ли…

Както и да е…
Днес ходих да видя във ВУЗа дали са измислили нещо свежо за дофторантурата. Ми не са, казаха ми да изчекам. През това време обаче да си бачкам, то има време… Абе нема се плашиш… Аз, кой знае защо съм свикнал като имам задача да се опитвам да си я реша веднага – да се подготвя добре, да си огледм простотиите, щото да не пропусна пак(!) нещо… Ама ония там си пипат телефоните.. Цялото време! Освен когато всичко толкова е за вчера че осирането се е случило преди 2 седмици… Мдам…
Общо взето не мога да “не се плаша”. Не мога – от вътре ме напира.

После за отпускане ходих да видя как им горят шапките на колегите в фирмата.
Горят! Ярко и светло е там. Ама пука и дими сламената шапка, хей…
И целия китайски народ се бори с пожара… А аз съм се сгушил на едно едро бюрце и се усмихвам топло на колегите… и току надникна над нечие рамо и кажа едно съчувстващо “Цъ-цъ-цъ, и за кога е това?…. Цъ-цъ-цъ Преди Щ дни? Ле-ле как сте го закъсали…” и после кротко да се оттегля на бюрцето…

Абе дали пък да не стана?

От доста време съм занемарил писането в блога.
Мислех си че тук ще пиша само онова което е интересно около мен за останалите – какво правя, къде съм бил. Нещо като справочник за онези които не са могли да ме видят еди-кога си…

Не съм прав! Всъщност тук му е мястото на онова което ми е интересно на мен, какво ме вълнува. Как изживявам онова което правя…
И така:
Днес четох за един стандарт който много ме изненада. Развълнувах се!

http://en.wikipedia.org/wiki/Konnex

http://www.konnex.org/

Това е стандарт който се стреми да обхване всички приложения на Filed bus мрежите. Това е толкова грандиозна задача, че буквално ми се струва невъзможно да се случи.
Стандарта дефинира 6 (шест) различни физически преносни среди, всеки производител може да подбере физически слой подходящ за неговото приложение. Имаш нужда от мегабайти за секунда – взимаш си Ethernet (KNX-over-IP), искаш устройството ти да струва стотинки – ползваш елементарна усукана двойка. Елементарна, ами да много елементарна – 1200 бода/s могат да минат и по мокри връзки за обувки (ако трябва да цитирам друг стандарт). И така – два чешита усукана двойка, два стандарта за данни по захранваща линия, радио вариант и споменатия Ethernet.
Модулността на спира до тук!
Стандарта предлага възможността да се подбере сложност за използване, демек колко е конфигурируем съответния апарат. И така, тук има три нива – Auto, Easy, System.
Ако разчитаме на масовост не трябва да се осланяме на високообразовани инсталатори => Easy Mode. Апаратите се идентифицират и конфигурират автоматично. Ако инсталацията ще е яко профи, ще се ползва и изгражда за максимални ефекти и всичко турбо ползваме System Mode. Третото е за по средата.
Къде е красотата – всичките тия възможности са реализирани с една и съща пакетна структура – стека е един и същ. И оттам – мостовете могат да са тъпи като галоши (ха сега някой да върже Modbus с Lonworks)
И кое е най-интересното в цялата работа?
Огромния списък с фирмите които участват в дефинирането на тоя стандарт. Между тях са Siemens, ABB, Schneider Electric.
Стандарта е отворен и приет в Европа. От 2004 си е напълно жив.
Ето това четох днес. Това ме накефи здраво.