Кафе без кафе, пиеш нещо но няма значение какво. Кефа е в очите ти. Свети, отвътре грее сякаш. Топли и те кара да се усмихваш. Плямпаш нещо, поддържаш приятен разговор, но някъде вътре си се разкиснал в локвичка с чиста усмивка. Едно от твоите Аз се е покатерило на най-близката овошка и пее песен без мелодия, друго Аз доволно се усмихва и кротко донамества в пухена завивка. Всички кефове са тук. Всички Аз-ове се кефят.

Има и един философ измежду Аз-овете. Той също ликува, има какво да допълни, но в момента е с парцал в устата и бавно се полюлява вързан за краката на онова същото овошно дърво. Не му е сега падежа на философа, той ще се изкаже друг път. Ще има отново своя шанс. Сега обаче всички се кефят, той няма думата.

Нека се кефят сега Аз-овете, кога друг път?

Какво става, ще ме попитате вие – обективно нищо, ще отговоря аз. Частно парти. ;-)

Share

This entry was posted on Wednesday, November 23rd, 2005 at 11:39 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.