Kamen's blog

Днес започна късно вчера… Тоест дълго време пречесвах презентацията и я дотъкмявах (Деси, пак благодаря, ще(!)). Доста време отиде – някъде към един и половина ми писна окончателно и си разпечатах пищова за презентацията. Нощта беше малко като на шиш, а и сутринта се събудих 2 часа по-рано. (малко се бях попритеснил – нормално, без изненади).
Самата презентация се получи едно такова не особено интересно по мое мнение. Неща които си знам и дори са ми леко скучни… Е Васко я чете и каза че му била интересна до едно време. Може някой и от слушалите я, да е намерил зрънце повод за интерес.
Бях се подготвил да се презентирам на английски, ама то само българчета бяха в нашата стая и всичко си беше на БГ… Е поне на БГ нямах нужда от пищова – всичко си го разказах с драстично по-големи подробности… Ха, един от Професорите дето ни удостоиха там ме прекъсваше в неформален стил (приятно) и имах повод да раздавам мъдри мисли… (мали…. мъдри мисли пред професорити…)
Ако съм се изложил не съм разбрал (само по себе си достаъчно условие да се чувам ОК).
Чух 4 интересни презентации от тоя форум, имаше за какво да се боря като прасе с тиква.
Деня продължи с опит за час в МГУ – дойдоха 3 каки които нямах какво да правя – нищо не им бях подготвил а и интернет нямаше, пратих ги да си киснат в кафетата.
Минах през фирмата – там нямах какво да пипна кой знае какво и се чупих и оттам.
Вечерта се видях с Краси (личи и ) и Пламен, Васко и Слава. После с Даниела, Ива, Гери, Данчо и Пешо (група с които бях на море). Даниела и Ива няма да ми идват на вилата. Толкоз. Чувствам че май и на Гери не и се идва, но много твърдо е включена в списъка със задължителните и и е кофти да се чупи. Стана ми криво. Ще си го изправя! На вилата ще се счупим от кеф )

Ще се изложим или ще се изложим много? – Това е въпроса!
Много куцо се получи че шефа не видя презентацията, тъпо стана че я писах в последната минута, не ми е драго че ще съм сам войн пред всичкит диваци.
Ама какво пък, пука ли ми?
Пука ми, даже съм се попритеснил. Ама си е нормално.
Материала поне да беше готин, а той е едни глупости… Смукано от пръсти та си личи чак.

Е, разбира се бих могъл да съм си и сам там утре в 9.
Ех мечти…

Парти в стил събиране с приятели. Много готино си полафих с готини хорица, различни от обичайните заподозрени. Разнообразието е важно нещо.
Е, утре ме чака работа, ще се хоризонтя максимално бързо.

Кафе без кафе, пиеш нещо но няма значение какво. Кефа е в очите ти. Свети, отвътре грее сякаш. Топли и те кара да се усмихваш. Плямпаш нещо, поддържаш приятен разговор, но някъде вътре си се разкиснал в локвичка с чиста усмивка. Едно от твоите Аз се е покатерило на най-близката овошка и пее песен без мелодия, друго Аз доволно се усмихва и кротко донамества в пухена завивка. Всички кефове са тук. Всички Аз-ове се кефят.

Има и един философ измежду Аз-овете. Той също ликува, има какво да допълни, но в момента е с парцал в устата и бавно се полюлява вързан за краката на онова същото овошно дърво. Не му е сега падежа на философа, той ще се изкаже друг път. Ще има отново своя шанс. Сега обаче всички се кефят, той няма думата.

Нека се кефят сега Аз-овете, кога друг път?

Какво става, ще ме попитате вие – обективно нищо, ще отговоря аз. Частно парти.

Днес проведох две контролни, написах маса четворки, не скъсах никой. Ако и аз съм бил такъв тъпунгер… хъм, бях. Ами какво пък, нали ги пуснах…
Посетих официалната страница на Professor Stephen William Hawking. Това е най-големият жив физик на света. Ако непредубеден човек го види, най-много да се почуди какво прави тоя идиот в количка за инвалиди, и защо аджеба всички си бият челата в пода като го видят. Ако не се сещате кой е Стивън Хокинг можете да посетите и страничката за него в Wikipediq  тук. Това е то… дух, разум, морал.
Вярвам в хората. Не в Бог или богове. Друго не може да ме метне в такова възхищение като силата на духа, креативното в човек, благородството, съпричастността, любовта… Красивите човешки емоции.
Има го и другото в човека, и това друго ме потриса до отрицание…

Днес Асен ми вика че утре ще имам контролно с някаква Анелия.
И ми вика да не взема да я скъсам. Пука ми на мене, обаче като ми прещрака името…
И като ми стана едно такова особено… “Анелия” ми звучи някак чалгаджийски. И после се присетих че имах някаква кака с голееееми очи (!) дето пишеше някакви стихчета (!) като бистрехме word-а.
Малиии смех! Ще взема да скъсам някоя Анелия па после ще ми излезе име че късам чалгаджийки ))
Ей спуках се от смях – сълзи ми потекоха.

Преди доста години особеното поведение на една приятелка ме накара да и разправям че трябва да гледа на света по-ведро, да се радва на живота и да си пуска предимно светли мисли през главата.
Тогава аз се ползвах с изключително високо мнение на хлапетиите около мен и всички ме гледаха сякаш съм последна инстанция. Поприказвахме си с нея и с широки жестове, приятелски думи и още по-широка усмивка я изкарах от депресийката дето я тресеше. Бяхме тийнеджъри, бяхме напомпани с хормони и не ни беше трудно да минем от едната крайност в другата. Компанията изкара поредната готина вечер, девойчето беше ОК.

Тук-там съм попивал разни мисли за това какво е света за всеки от нас, от какво се оформя отношението ни към света, как се наместваме в него и как той намества нас. Живея с философията да имам положително отношение, да съм позитивно настроен. Винаги. За всичко. Ако нещо не е така както ми се иска, да намеря доброто в новата ситуация ще ми помогне да продължа.

Та, слагаш си едни филтри които отместват всичко в розовия спектър и си живееш перфектно. Проблемите са плитка локва – прецапваш ги смело. Доброто ти настроение не се нарушава много, лесно се измъкваш от дупките. Доволен си и от малкото защото в очите ти то е чудесно. Достатъчното, обективно нормалното е за теб прекрасно.
Да не дава господ, обаче, да ти се спука филтъра. Затъваш, буксуваш, усукваш се, потъваш малко и после още и въздуха го няма, но ето, напипваш в калта устойчив слой, и като отвориш очи тухлите на зида се оформят сами, светлите топли тонове изместват сивкавия, кален свят някъде отвъд и не след дълго мътилката седи спретнато на компактни буци.

Та така… Важно е да намериш хора с които да си намериш твърдото под краката. Когато си бил поне малко свестен тип, такива ще се намерят. И ето ми нова тухличка. За мен такива се намериха пре-достатъчно.

Живота е хубав. Няма друг начин. 10q people

Bob Marley – I Can See Clearly Now

I can see clearly now, the rain is gone,
I can see all obstacles in my way
Gone are the dark clouds that had me blind
It's gonna be a bright (bright), bright (bright)
Sun-Shiny day
It's gonna be a bright (bright), bright (bright)
Sun-Shiny day

Oh yes I can make it now, the pain is gone
All of the bad feelings have disappeared
Here is the rainbow I've been prayin' for
It's gonna be a bright (bright), bright (bright)
Sun-Shiny day

Look all around, there's nothin' but blue skies
Look straight ahead, nothin' but blue skies

I can see clearly now, the rain is gone,
I can see all obstacles in my way
Here is the rainbow I've been prayin' for
It's gonna be a bright (bright), bright (bright)
Sun-Shiny day

От няколко дни ми се върти из главата една задачка за EXCEL с VBA.*
Ей мамо, няма такова кълбо кълчища…
Днес май ще успея да се преборя, ако не ми мине котка път.
(къде си Пенчо, а добре, там стой!)

ПС
Дино, оная идея с многото бачкане си е жив мехлем, батка.

* 10x

И днес се “изхитрих” да съм с четири мацки на кръчма
Животът е хубав.

Днес сутринта се замотах към фирмата – имаше нужда малко да им окажа съдействие, едно къководство имах да редактирам… Разходих се до там, но се оказа че човека който ми трябва основно, го няма… Почерпих колегите с кутия бонбони и се издухах към ВУЗа.

Там заварих Динко и се изнесохме заедно на обяд. Докато хапвах ми звънна оня търсения от фирмата и реших все пак да мина пак там че там работя лесно. Побачках, свърших работа и заминах за Winstar. Това са предпочитаните от мен търговци на PC хардуер.
Сега съм горд притежател на ATI Radeon 9600!.Хайде честит рожен ден и от мен… на мен.

Да си призная вълнувам се от коментарите по повод моя РД…
Чудя се какво ли е  да си тинейджър сега – блогове, ICQ-та , чатове, сладури… лудница, Едно време само едни лексикони имаше, пък и те още в прогимназията остаряха.