Kamen's blog

Преди време аз и Асен си лафехме че ни се ходи на вила да си правим Свинска скара с Червено вино… Идеята намери приложение в днешното мероприятие.
Поканих много народ – направих си списък с около двадесет човека и стъпка по стъпка се изясни че бройката е между 10 и 15. Останалите бяха по други купони, рожденни дни и т.н.
Отворих си една електронна таблица и се засмятах на тема порции, грамажи и левчета, лудница. Доста телефони, SMS-и ICQ разговри постепенно ме приближиха до заветната събота.
Купих продуктите, сготвих ги, а Асен се справи чудесно с едрите пържоли на електрическата скара на балкона.
Мероприятието протече в познат стил – Вечеринка с приятели. Една подробност – следващия път повече картофи. Май разбрах какъв им е номера, и как се получават добре…
Има само едно нещо което ме дразни – тия вечеринки са чудесни и ми харесват, гостите обаче почват много рано да клюмат. Направо заспиват прави.
И така – хапването съм го (да кажем) докарал. На гостите ми обаче бързо им дотъпява. Вариант е да ограничавам посетителите до 4-5 човека, тогава разговора е много по-активен. Темите остават дълго живи.
Когато народа нарасне до по-големи количества – просто не следва да организирам ядене а забавление – купон. Това не ми е стихията. Случвало се е ама преди години и само частично….
Ще видим моя РД как ще го изпълня…

Е това е то – единственото нещо което ме кара да си проклиням мързеливия дирник та не съм мигрирал до сега на Линукс базирана ос.

Ето ми болежката – работила ми е щайгата известно време, става време да я гася. Излизам от всички програми като добро момче и казвам на Бозата да се гаси. Идиота не успява да свърши добре тая работа и вместо да загаси компа той го рестартира. Това само по себе си е малък проблем. Истинската свинщина идва когато пусна компа след това – идиота не е затворил файловете (или каквото там не е направил както трябва) и се юрва да търси грешки по диска. Недай си боже намира и кръцва файла до дето му се строи уместно. Преди време ми загуби файла който съдържа регистровите записи за моя клиент (не ме питайте нищо – майка ми не беше засегната). Най-често обаче губи файлове за профила на Thunderbird и Firefox. И какво става – 2 дена борба да възстановявам. Тъпо!
Престанах да ползвам Bookmarks на Firefox. сега е загубил и RSS-тата. За N+1 път сега ще се боря с пощата си! Почвам да се дразня! И да не ми каже някой че просто бозата е станала за преинсталиране – не е прав. Предната боза пак го правеше тоя тъп номер след SP2…

Дойде сезона на Камината.

Стоим в стаята, на масата има тенджера с крехки свински блага. До нея салата кисело зеле и забележителна купчина катрофи за пържене. Момента е точно преди да се надигнем за следващата трапеза.
Камината мята топли жълти отблясъци по стените и лицата ни. Компанията е в добро настроение и вълни на блаженство се носят от околните фотьоили и канапета. Родопските одяла помтъдват тук-там и сенките леко променят формите си. Електричеството не е поканено за да ни свети или забавлява сега. Смях и няколко реплики за паузите.
Едър дънер се намества в жарта с пукване и тоя тривиален звук изпраща компанията в кратка пауза, сякаж за да може и Камината да си каже думата.
Тя замълчава и скоро една въздишка предвещава раздвижване.
Момент очакване. Магията е още тук, но скоро ще си отиде. Сякаж с мисъл се оглеждаме и запечатваме в спомени картината.
Край,  момента си е отишъл. Движим се към бъдещето с вилици в ръка…

Скоро свинското ще се окъпе във вино, картофа ще съска а стопления от скарата хляб ще вдигне ароматна пара.

Вън вали но вътре е топло
Да живее есента.

За тези които не са ме чували наскоро – аз преподавам.
Водя някакви измислени упражнения на едни сладури дето хал-хабер си нямат за какво иде реч. Май нямат и желание да разберат (което е леко обазкуражаващо).
Не е голямо постижение – просто си припомняш нещо дето си правил някога почесваш се, намираш нещо за четене по темата, подготвяш си времето в екшън и като дойде часа – няма проблеми, не се и усещат колко малко ти самият разбираш от това дето им препопдаваш… Пък и само едни упражнения им водя.
Тия няколко дни ме привикаха във фирмата да ударя едно рамо, че има нужда – има нещо с което аз ще се сборя доста лесно… Покрай гастрола ми там обаче откривам, че имам опит, и то опит който работи – имам какво да помогна на човек който работи по нещо от месеци… Абе готино е да се чувстваш на място. Липсва ми работата в фирмата…

Чий го диря аз в тая катедра!? За какъв дявол ми беше да се Фащам бе?!
Да се излагам като кифладжия пред много хора? Да прецаквам обучението на нещастните студенти дето ще ми слушат неграмотните изцепки? Да се усещам смачкан от това че не съм на място?
Малко предистория…
Започна учебната година, аз имам часове – водя упражнения на едни образи. По специална моя молба те са от онези които най-малко биха пострадали от не-толкова добро водене на часовете.
За тия няколко дни от поучителните разговори между една от даскалките в катердрата и Динко на мен самочувствието се срина до нови дълбини. Не съм подготвен за каквото и да било. Толова назад се чувствам че ми се драйфа. Да се метна да уча няма как – трябва да се почна от първи курс и да свърша с пети. И то в област където не ми се е искало да се бутам много – Информатика (да се чете Клон на Математиката непряко свързан с практиката). Аз може дори и да съм калпав инженер, ама съм с подготовка и малко опит на инженер – Що се занимавам с нетипична дейност?!
Днес в непряк текст ми обясниха че за да съм полезен на катедрата трябва да наблегна на теория толкова далече от преките ми интереси че направо ми се вие свят. Не е като да ми е тъпо или безинтересно – напротив, нямам нищо против и това да понауча, просто не му е сега времето. Това е трябвало да съм учил преди години и то с години…
Пък и имам си тема на докторантурата – до никъде не съм я дотъркалял а трябва да се мятам в дълбокото с други работи.

Хех, ясно беше че Лесно нема. Просто тук бахура е друг

Занимавам се с един наистина нов, малко зачукан стандарт който се предполага че ще реши сериозен проблем по елегантен начин. Както всеки стандарт, за да стане наистина популярен, той трябва да е с достатъчно широка подкрепа.
И така – формира се комитет който формулира стандарта съобразявайки се с всички декларирали сериозен интерес. Стандарта става с много буквички из него и слоеста структура с форма на луд кактус.
През това време фирмичка ползва същата идея, но си реализират стандарта по тяхно осмутрение. Резултата е че те продават продукта си много преди ония “съвместимите” със стандарта.
Неприятното е че фирмичката ще зачезне – големите “съвместими” ще я затрият. Пък и не мисля че ще може да достигнат достатъчно масово разпространение сами.
През това време “съвместимите” могат да се поотдръпнат и чудесната идея да пропадне. Да се чуди човек как света все още се върти…