Ей бога ми, много съм зле! Обяснявам на всички как ме е яд че нищо не правя, а от вътре май не ми дреме много. Не трябва така. Ще взема да се превърна в онова което презирам и ще стане лошо. Ще видим какво ще стане.
Чета блоговете на другите, слушам какво правят хората около мен и някак тихо пренебрегвам факта на собствената ми мизерия. Ех… страшно ми е да го кажа ама ми трябва падар, водач, пазител, нещо такова…

Всъщност си поддържам ежедневието достатъчно пълно – с приятелчета се виждам, карам колело с тях, дейстам разни задачки за родителчетата, поддържам контакт с фирмата, но нищо от нещата които би трябвало да са основен обект на дейността ми не заема значителен процент от деня ми… Пак добре че нещо движа все пак.

Share

This entry was posted on Sunday, September 18th, 2005 at 11:42 pm and is filed under Разни работи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.